Бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт нарече Америка "неизменната нация". С Доналд Тръмп в Белия дом на европейците звучно им беше напомнено колко вярно е това охарактеризиране. За съжаление, те са направили много малко през последните години, за да се подготвят за свят, в който Америка не е в състояние или не желае да играе тази роля, пише изданието Politico, цитирано от БГНЕС.
Когато диктатор използва химическо оръжие срещу собственото си население през 2013 г., Европа разчиташе на САЩ да предприемат действия - и след това не направи нищо, когато президентът на САЩ Барак Обама не се реши. Днес Европейският съюз отново стои зад кулисите, чакайки друг президент на САЩ - Доналд Тръмп - да реши дали иска да въвлече континента в търговска война. И имаше твърде малко какво можеха да направят европейските дипломати, когато американският президент обяви, че ще наложи санкции на Иран, вероятно ще прекрати ядрената сделка, която дълго време беше разглеждана като едно от малкото си външнополитически постижения.
Зависимостта на ЕС от Вашингтон е особено очевидна на източния му фланг. Ако някоя американска администрация напусне гаранциите за сигурност, които се отнасят до нейните съюзници от НАТО, може да бъде заложена държавността на десетина малки държави.
Какво правят европейците, за да преодолеят зависимостта си от САЩ? Уви, не много!
Политиката на ЕС в областта на външната политика и сигурността се основава на най-ниския общ знаменател. Ръководителят на дипломацията на Съюза, Федерика Могерини, няма нито политически мандат, нито лично влияние, както изисква нейната роля. В Брюксел има шега, че Европейската служба за външна дейност е погрешно название - тя може да е европейска, но не е външна, нито включва никакви действия или услуги.
Ангажиментът на блока с Турция бе ограничен до усилията за подкупване на режима, за да останат кандидатите за убежище от Близкия изток извън ЕС. Консенсусът за санкциите срещу Русия е нестабилен, а официалните представители на ЕС правят редовни преговори с Москва и силни корпоративни интереси призовават за връщане на бизнеса към обичайното му състояние.
Налице е известен напредък в областта на отбраната: както създаването на постоянно структурираното сътрудничество в областта на отбраната (PESCO), така и скромният европейски отбранителен фонд са стъпки в правилната посока. Но без политическо лидерство, споделена визия и неубедителни бюджети за отбрана на страните членки, с такива инициативи няма да се постигне много.
С изключение на френския президент Еманюел Макрон, националните лидери проявяват малък интерес към подготовката на ЕС за предизвикателствата на ерата, през която вероятно ще отсъства ръководството на САЩ. Нито пък са ефективни в подхранването на партньорството с Тръмп.
Обединеното кралство е на път за излизане от ЕС и ще бъде затънало в горчиви борби за характера на страната след Brexit, а непохватните опити на Тереза Мей да възобнови "специалните отношения" не изглежда да са дали резултат досега.
Германският канцлер Ангела Меркел виждаше нейните възможности за външна политика като ограничени от предизборната политика през по-голямата част от миналата година. И дори след като това отпадна, е малко вероятно Германия да осигури на ЕС необходимия тласък, за да се превърне в истински глобален играч. Гласът на Меркел не беше чут при нейното скорошно посещение в Белия дом, манталитетът на правителството за помиряване към световните ревизионистични сили и почти несъществуващите военни на страната ѝ свидетелстват за това.
За да бъдем справедливи, в стриктно обвързания свят на "Америка на първо място", стана по-трудно ЕС да предложи нещо, което да се използва от администрацията на Тръмп. Дори е малко вероятно дръзката увереност на Макрон във Вашингтон да има голямо значение, различно от степента на сътрудничество в борбата срещу тероризма или в Сирия.
Също така французите не могат да променят позицията на външната политика на ЕС по свой образ без споразумение с останалите 26 държави, за които глобалната роля на континента е най-вече от маргинален интерес.
Ако "незаменимата нация" в света се оттегли от сегашната си роля, Европа няма да влезе в нейната роля. Не съществува степента на политическа съгласуваност, необходима за изпълняването на тази роля.
Също така липсва желанието - особено в икономическия локомотив на континента, Германия - да отдели по-значителни ресурси за отбраната. Нито пък ЕС има гъвкавостта и икономическата динамика, необходими за укрепване на световното си лидерство в области като търговската политика или новите технологии.
По принцип не е твърде късно да се обърнат тези тенденции. ЕС е най-голямата икономика в света и все още се смята за цивилизационен модел на много хора по света. Ако безразсъдството на Тръмп служи като събуждане за европейските лидери, той ще направи огромна услуга на Стария континент.
