Талибаните традиционно разчитат на етническите пущуни в борбата си срещу правителството на Афганистан, но са започнали успешно да привличат към себе си недоволни членове и на други етноси, докато разширяват обхвата си.
Лишените от граждански права общности на етническите таджики, туркмени и узбеки се присъединяват към талибаните в северната част на Афганистан според местните старейшини и племенни вождове. Новите набори дават възможност на терористите да заемат територия на места извън традиционните си твърдини в южните и източни части на страната, населени преимуществено с пущуни.
Новите бойци на талибаните са допринесли за значителните победи по суша в севера, помагайки на групировката да достигне обхват, непознат от водената от САЩ през 2001 г. инвазия насам. Няма налична официална статистика за броя на не-пущуните, присъединили се към талибаните през последните години, но групировката е извършила ясно преминаване към набиране на сили от други етнически групи, които са заели позиции в ръководството ѝ и ключови постове в провинциите.
През 90-те години на ХХ век предимно пущунското по състав движение на талибаните се сблъскваше с враждебно население в северната част на страната, където мнозинството не е пущунско. Талибаните водеха ожесточени битки и понесоха тежки загуби при поемането на контрол над региона от етническите хазарски, таджикски и узбекски местни водачи и милиции, често извършвайки кървави клането и отчуждавайки от семе би местното население.
Днес не-пущуните съставят около четвърт от талибанските управителни съвети. През януари най-малко трима не-пущуни бяха включени във висшия съвет на групировката.
Етническите малцинства са получили и по-голям броя от провинциални и общински правителства в сянка. Сенчестите правителства на терористичната организация и военните структури в севера все повече се адаптират да приемат не-пущуни, които са готови да се бият под знамето на ислямския емират на талибаните, но е и под това на пущуните.
Талибаните набират етнически таджики от североизточната провинция Бадакшан, етнически туркмени и узбеки от северозападната провинция Фаряб и от северната Джовзджан. Кари Салахудин Аюби, етнически узбек, бе командир на талибаните във Фаряб, преди да бъде ликвидиран с въздушен удар на НАТО през октомври 2015 г. Неговият наследник – етнически узбек, познат като Яр Мохамед, бе ликвидиран през 2012 г. Мохамед бе толкова високо в йерархията на талибаните, че терористичната организация, която рядко потвърждава смъртни случаи, излезе със специално изявление в негова чест.
Във Фаряб, талибаните също са предали оперативното командване на чуждестранни узбекски терористи от „Ислямското движение на Узбекистан“ (ИДУ), което е привлякло местните узбеки към каузата си. През 2012 г. НАТО съобщи, че е ликвидирало главатаря на ИДУ, който също бе лидер на талибаните във Фаряб. През 2013 г. трима командири от ИДУ бяха ликвидирани в северната афганистанска провинция Багхлан.
Фактически талибанските редици са засилени със стотици чуждестранни войници – включително жители на Централна Азия, чеченци, китайски уйгури – които са се заселили в Северен Афганистан, след като са били изгонени от свърталищата си в племенните региони на Пакистан по време на военните операции от миналата година на пакистанските правителствени сили.
„Талибаните се възползват от шарения етнически пейзаж в Северен Афганистан, за да привлекат недоволните племенни вождове. В някои случаи тези вождове се присъединяват към Талибаните защото не могат да разчитат на правителството за защита,“ според Барнет Рубин, бивш служител от Държавния департамент на САЩ и водещ специалист по Афганистан. Други са се присъединили, защото се чувстват маргинализирани от правителството по отношение на средства и политическо представителство
„Талибаните изпращат свои кадри по селата , за да преговарят с племенните вождове и с етническите водачи, податливи на набиране, предлагайки власт, статут или пари“, сочи Тед Калахан, западен експерт по сигурност, базиран в Афганистан. Терористичната групировка също така изпраща проповедници и утвърдени религиозни учители, за да разпростират посланието им. Калахан смята, че талибаните се опитват да разширят влиянието си сред симпатизиращите им етнически групи. „Талибаните са свършили наистина добра работа при изготвянето на посланието си, нагласяйки го към отделните групи и техните специфични проблеми, като едновременно с това им дават широка оперативна автономия в рамките на движението си“, сочи Калахан.
Талибаните се възползват и от засилващата враждебност от страна на местните към проправителствените милиции, включително и Афганистанската местна позиция, обвинявайки ги в изнудвания, изнасилвания и извънсъдебни убийства. Полицията трябва да бъде под правителствено командване, но всъщност тяхната вярност е към местните водачи, които са често обвинявани в редица правонарушения.
Въпреки, че методът за действие на талибаните не е нов, успехът на тази стратегия за набор стана видима едва през последните години. През 2015 г. терористичната групировка се фокусира върху ежегодната си пролетна офанзива в Северен Афганистан, заемайки територии по целия регион. Талибаните успяха временно да завладеят ключовия северен град Кундуз – първият път в който те успяха да поемат контрол над провинциална столица, откакто бяха свалени от власт от водената от АСЩ инвазия през 2001 г.
Набирането на попълнения сред етническите малцинства от талибаните остава незабелязано от водените от САЩ сили на НАТО и разширяването им на север представлява предизвикателство за Кабул. Прекалено разпрострените афганистански сили за сигурност страдат от рекордни загуби и от широкоразпространено дезертиране рискуват да бъдат преборени докато на север се откриват нови фронтове срещу тях.
За да се обърне влиянието на талибаните сред недоволните етнически групи, правителството на Афганистан трябва да се справи с местните проблеми, от които талибаните се възползват, за да набират свежи сили. Ако ли не, Афганистан може да стане свидетел на рекорден броя паднали общини под властта на талибаните в настъпващия боен сезон.
Foreign Policy
