"Преструваме се да ви приветстваме и се преструвате, че искате да се присъедините". Това е злощастното състояние на отношенията между Европейския съюз и шестте страни от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия). Нещо като разновидност на шегата от дните на социализма, според която комунистическите икономически плановици действат така, сякаш плащат на работниците, а работниците се преструват, че работят. Но ситуацията във всяка от тези страни не е шега. Това пише австрийският национален ежедневник Die Presse, цитиран от агенция "Фокус".
Безработица, бедност, бягство на младежта на Запад, националистически нагласи, цинично използване на историята (или по-скоро: романтично) като политическо оръжие…
Перспективата за присъединяване към ЕС на шестте страни е далечна и не е допринесла за това ситуацията в Западните Балкани да бъде толкова опасна, колкото бе след края на войните отпреди две десетилетия. Политиката на разширяване на Съюза се провали в това отношение.
Сега би било драстично политическо решение. ЕС би могъл да засили съпротивата след европейските избори и новите лидери, защото знае, че повечето граждани на ЕС не се интересуват от присъединяването на бедни и институционално обременени държави. Съюзът може напълно да се откаже от плана с цел един ден страните от Западните Балкани да наистина бъдат готови за присъединяване.
Тази политика на криене на главата в пясъка би била историческа грешка. Предупрежденията, че Китай, Русия и Турция след това ще разделят Западните Балкани помежду си, бяха бързо потвърдени. Кремъл обаче не се интересува от политическа стабилност, от появата на просветна и буржоазна демокрация в този регион, нито пък китайската комунистическа партия или турските автократи. Краят на напрежението между балканските етнически групи едва ли би бил възможен в този вариант. Няма значение дали проблемът е непосредствено до границите на ЕС.
Ето защо тук има предложение да се преработи връзката между Съюза и Западните Балкани. Тя включва следното: в рамките на десет години да бъде изграден съюз по модела на ЕС. Той ще включва премахване на всички тарифи, вътрешен пазар с четирите основни свободи, обща политика за енергетиката, телекомуникациите и транспорта. Строго погледнато, става въпрос за действително прилагане на правото на ЕС, тъй като всеки кандидат за присъединяване все пак трябва да го направи. "Ние, ЕС, ви подкрепяме с пет пъти повече пари, които получавате като предприсъединителна помощ. Това са 60 милиарда евро, колкото ЕС изразходва за насърчаване на селското стопанство само за една година. И ако можете да направите всичко това, ние ще ви приветстваме заедно вместо, както сме правили досега, на етапи (рискувайки, че Сърбия ще блокира приемането на Албания след присъединяването или обратно)", сякаш гласи посланието на Брюксел.
Нека да наречем тази оферта „Нов план на Шуман". В изявлението на френския външен министър Робер Шуман от 1950 г. се отразява и днешната политическа задача за Западните Балкани: „Европа не може да бъде установена наведнъж, нито с просто резюме. Тя ще излезе от конкретни факти, които първо създават солидарност на действията", заключва австрийският всекидневник.
