Германските енергийни компании очертаха най-неблагоприятния сценарий за развитие на събитията за Европа през предстоящата зима, пише колумнистът Хавиер Блас в Bloomberg. Според тях днес трудно може да се разчита на възобновяеми източници, а ниските температури неизбежно ще доведат до енергийна криза.
Ако има риск нещо да се обърка, сигурно е, че точно така ще стане. През тази призма гледам на европейската енергийна криза. Може би моите предубеждения са виновни, но всеки друг на мое място определено би било добре да бъде скептичен към твърденията, че най-лошото вече е отминало.
Добрата новина е, че цените на енергията спаднаха значително през последните три месеца. Цената на природния газ падна до около 135 евро ($141,14) за мегаватчас от пика през август от 350 евро. Европейските цени на електроенергията са намалели повече от половината през същия период. Освен това, благодарение на топлата есен, Европа успя значително да намали потреблението на газ и да напълни хранилищата почти до ръба.
Но все пак. Цените на газа и електричеството остават изключително високи в сравнение с историческите средни стойности. Дори след спада им синьото гориво е 7 пъти по-скъпо от периода 2000-2020 г., а електроенергията е 10 пъти по-скъпа. Важен е и кумулативният ефект на горните фактори. Това не е само височината на цените, но и продължителността на тренда. Изглежда, че настоящата висока цена няма да изчезне още известно време. Още: В Унгария затварят театри, стадиони и библиотеки заради енергийната криза
Най-големият проблем с мантрата „най-лошото свърши“ е, че зимата е едва в началото си. Метеорологичните промени започнаха на 1 декември, астрономическите трябва да се изчакат до 21-ви. Предстоят повече от 100 най-студени дни в годината. И никой не знае какъв ще бъде сезонът: обикновен, топъл или невероятно студен.
Всички се тревожат за зона с високо атмосферно налягане над Гренландия, която може да блокира атлантическите бури и да изтласка леден въздух от високи географски ширини към Европа, причинявайки мразовити и безветрени дни да объркат пазарите на електроенергия. Оптимистите смятат, че заплахата е преувеличена и чакат няколко атлантически бури да ударят континента, което ще увеличи вятъра и ще поддържа температурите по-близки до средните.
Проблемът е, че енергийните пазари са твърде "тесни", а вече многострадалната Европа е само на няколко градуса по Целзий или няколко безветрени дни от дефицита на енергия, необходима за оцеляване през зимата. И въпреки че за символ на енергийната криза се смята газът, чието снабдяване е спряно от Русия, все пак повече ме притеснява електричеството.
Все още съществува висок риск потребителите да бъдат принудени да намалят консумацията. Локалните прекъсвания на енергиите остават много вероятни, особено във Франция, Финландия, Ирландия и Швеция. В зимната си прогноза, публикувана миналата седмица, Европейската мрежа на операторите на електропреносни системи (ENTSO-E) заяви: „Ситуацията тази зима ще бъде критична, но управляема.“ Някак си не изглежда, че най-лошото е зад гърба ни.
Появи се също предварителен преглед на възможностите за развитие на кризата през следващите месеци. В Европа почти няма вятър и електрическата мрежа трябва да разчита на газовите електроцентрали, а Германия на въглищата.
В миналото френската ядрена индустрия щеше да се засили и да изнася електроенергия за всички. Но много от реакторите в страната са извадени от експлоатация за ремонт, което допълнително стеснява пазара и повишава цените на електроенергията. В скандинавските страни средната седмична цена се повиши до 318 евро за MWh, поставяйки я на трето място в таблицата с рекорди за всички времена.
Заради слабия вятър Германия пусна централи на въглища. Миналата седмица тя произведе 40% от електроенергията си с тях, замърсявайки околната среда не по-малко от пристрастените към въглищата страни като Индия и Южна Африка. Не беше особено студено и нищо не се случи.
Оттук нататък най-страшният сценарий е това, което германските енергетици наричат "Dunkelflaute", което буквално означава тъмен период с минимална вятърна и слънчева енергия и голяма консумация поради ниските температури. Ако затишието удари Европа - а някои търговци и метеоролози смятат, че вероятността е особено голяма тази или следващата седмица - регионът ще бъде в затруднение. Мрежовите компании вероятно ще поискат от абонатите да намалят потреблението, за да избегнат прекъсвания.
Ако това не е достатъчно, има две други причини за загриженост относно енергийната криза в региона.
Едната е, че Европа е похарчила 700 милиарда евро субсидии, за да поддържа цените на дребно на електроенергията и газа под пазарните нива. Като цяло домакинствата и малките предприятия успяха да преодолеят кризата досега, защото правителствата ги предпазиха от големи разходи. Но субсидиите не могат да продължават вечно. Играта си струва цената само ако обещава победа над руския президент Владимир Путин, но във всеки случай ще има дълг, който ще бъде покрит от по-високи данъци в бъдеще. Още по темата: Тежки различия между лидерите на ЕС за енергийната криза на срещата в Брюксел
Друга причина: цените, макар и по-ниски от юли-август, остават достатъчно високи, за да съсипят производствения сектор. Когато Русия започна войната в Украйна в края на февруари, много служители се подготвиха за шестседмична енергийна криза. Скоро разбраха, че тя ще продължи поне шест месеца, а сега се страхуват, че ще се разтегне шест години.
Миналата седмица Томас Шефер, един от най-високопоставените ръководители на Volkswagen AG, повдигна публично въпроса, който много други бизнесмени и политици си задаваха само насаме. „Европа не е конкурентоспособна в редица области, особено що се отнася до цената на електроенергията и газа“, каза Шефер и предупреди, че ако цените на енергията не могат да бъдат намалени бързо, инвестициите ще бъдат „на практика неустойчиви“.
Какво имаме: Цените остават високи, континентът е засегнат от времето, цената на субсидиите се покачва с неустойчиви темпове, а компаниите говорят за деиндустриализация. Можете да ме наречете песимист, но не съм съгласен, че най-лошото е минало. Защото изобщо не е така.
Авторът Хавиер Блас е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ енергетиката. Бивш репортер за Bloomberg News и редактор във Financial Times. Съавтор е на „Светът за продан: пари, власт и търговците, които разменят ресурсите на Земята“.
Превод: Ганчо Каменарски
