Реджеп Ердоган започна да води скрита политика за възстановяването на Османската империя. Това мнение изказва аналитикът Рено Жирар за френското издание Le Figaro, което представяме без редакторска намеса.
Турция, управлявана от 2003 година от неоосманския султан Ердоган иска не само завинаги да запази територията, на която нейните войници нахлуха през 1974 година в Северен Кипър - 38% от повърхността на острова беше превърната в турска република Северен Кипър, не призната от нито една страна в света. Тя иска още да си върне морските простори и да си осигури контрол над Източното Средиземноморие, за да монополизира разработването на местонахожденията на газ в шелфа на о. Кипър и да предотврати създаването на газопровод, идващ от Леванта в Гърция.
В геополитиката е важно да се разбира историята в дългосрочна перспектива. От 2011 година Реджеп Ердоган започна да провежда скрита политика за възстановяване на Османската империя. Той се стреми да възстанови турското влияние в Босна, Тунис, Либия, Египет и Сирия, но нещата не потръгнаха. В крайна сметка Кайро, Дамаск и Бенгази прекъснаха отношенията си с него. Но Ердоган е човек с характер, когото нищо не може да сломи. Неговите неоосмански амбиции остават неизменни. Днес той възнамерява да върне турците на вълните на Източното Средиземноморие, откъдето ги изгониха след битката при Лепанто през 1571 г. В края на ноември 2019 година Турция подписва договор за безопасност с либийското правителство, което контролира част от Триполитания. В този пакет, който предвижда засилването на турската военна подкрепа на Триполи има точка за разделянето на изключителните икономически зони, която прекроява морските граници на източното Средиземноморие.
Атина, Кайро и Никозия публикуваха съвместна декларация в знак на протест срещу подобен турски морски набег. Гърция се обърна за подкрепа от Европейския съюз, който призна правотата ѝ. Правителството на Анкара възрази, че ЕС няма пълномощия да разрешава спорове между страни по отношение на зони за съвместно ползване в Средиземно море.
Турция има голяма нужда от съюзници. Ердоган успя да постигне доверителен диалог с Путин, но Русия се изказва сдържано за турските морски амбиции. православието задължава Русия да поддържа добри взаимоотношения с Кипър и Гърция.
Що се отнася до американците, които вече имат разногласия с Турция и я укоряват за покупката на руските зенитни ракетни системи С-400, то те са на страната на Гърция и на Кипър.
Не е изненадващо, че Америка започна да се сближава с гърците. Тя не иска те да се сближат прекалено с единственият им велик стратегически конкурент - Китай, след като гърците му предоставиха контрол над пристанището в Пирея.
