Курсът на Турция зависи от резултатите от парламентарните избори на 7 юни, но в тях е заложено повече от провинциални интереси. Президентът Реджеп Тайип Ердоган, нетърпелив да промени както нацията, така и своето президентство, достига до повече власт.
Неговите непостоянни публични изявления и политически финтове във всички посоки отслабиха връзките на Турция с натовските й съюзници в Западна Европа, които вече внимават с приемането на Анкара от страна на пакта като на напълно развита за член на Европейския съюз.
Ердоган флиртува с ислямистите, поддържа тесни връзки с Хамас, за когото наскоро стана известно, че избива хора от вътрешната опозиция, за да запази здравия си хват върху ивицата Газа, пише в редакционен коментар на в. "Вашингтон таймс". Правителството в Анкара напусна близкото си военно сътрудничество с Израел, след като се присъедини към опитите за пробиване на израелското оръжейно ембарго за Газа. Някои от най-близките сподвижници на Ердоган от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/намекнаха, че той може би в някаква степен е подложен на своеобразна лична психологическа война. Той поиска от НАТО помощ срещу повишаващата се заплаха за югоизточните райони на Турция поради хаоса в Сирия, и, в същото време, той намекна, че може да купи оръжие от Китай. Флиртува и с Владимир Путин, предлагайки трасе за износ на руски газ в Европа. Но се грижи малко за победата на своята партия в предстоящите избори.
Големият въпрос е дали остатъците от стаите светски кадри, които изведоха Турция до модерния свят след сриването на отоманската империя, могат да го спрат по пътя му към монопол във властта. Ако той и неговата партия спечелят непреодолимо мнозинство, той може да призове към авторитарен режим, може би с грозни ислямистки склонности. Основната опозиция срещу него е в лицето на Селахеттин Демирташ, защитник на човешките права, чиито интереси са посветени на признаване на правата на кюрдското малцинство в Турция, което съставлява 20% от 82-милионното население на страната. Турската демократична партия /HDP/ на Демирташ се превърна в сплотяващ център за светската и лявата опозиция. До това се стигна въпреки страховете, че кюрдският произход включва и останките на воденото от комунисти въстание, което проведе 30-годишна партизанска и терористична война срещу правителството в Анкара. По време на този сблъсък са загинали 50 000 хиляди турци.
Поради кюрдското малцинство в съседен Ирак, което сега се явява съюзник на Съединените щати и техните съюзници в битката срещу Ислямска държава /ИД/, изборите стават и по-критични. Демирташ трябва да премине 10-процентния праг за влизане в парламента, и не е много широко разпространено очакването, че той ще успее. Но ако го постигне, партията му може да се окаже необходимата спънка на Ердоган да се опита да промени конституцията, утолявайки апетита си за авторитарно управление и да сложи край на неговия флирт с ислямистите. Това флиртуване е особено силно изразено в провинциалния Анадол.
Досега, това, през което Ердоган мина заради себе си, е икономическото благоденствие, до което неговата администрация доведе Турция, избуяла от твърдия и неработещ капитализъм на светските правителства. Но високият темп на растеж е в застой, същото е и положението с инвестициите, а безработицата бързо расте. Турската лира загуби 40 на сто от стойността си, след като избухнаха масови протести, тъй като преди две години Ердоган се опита да прокара непопулярен проект в избухливия Истанбул, чиито 15 млн. жители са авангарда на тежненията към модернизация. Освен ако Ердоган не бъде обуздан от малобройното, но гласовито демократично малцинство, той може дори да подкопае не само процеса на модернизация, но и да застраши ролята на страната в НАТО, което вече е под стрес заради руската агресия в Украйна. Така че залозите при изборите са големи за всички.
