На 16 септемри, 2014 година лауреатът на Нобелова награда за мир Барак Обама гръмко обяви "война на ебола" и прати в Западна Африка три хиляди американски военни. За разлика от бедната Куба, която е представлявана от 165 лекари и санитари, Обама прати войници с автомати. Как те може да помогнат за лечението на жертвите на епидемията? Този чуден въпрос всъщност не би трябвало да предизвиква учудване, пише Бенямин Зайтлер от ZeitenSchrift.
Наблюдението над военната операция на Обама се води от района на Щутгарт от Кели Баракс. Там се намира седалището на AFRICOM — Африканско командване на въоръжените сили на САЩ, основано през 2008 г. от тогавашния американски президент Джордж Буш. Пред AFRICOM стои задачата да възпрепятства икономическата експанзия на Китай в Африка. Китай тихомълком придобива нови и нови местонахождения на Черния континент, най-вече в Западна Африка. Именно в тези региони, най-силно пострадали от епидемията от ебола, се крият най-големите залежи на нефт и газ на континента.
Само Либерия разполага с "такива количества енергия, че тя ще е достатъчна за удовлетворяването на потребностите на САЩ за близките 100 години ", ликуваше шефът на ExxonMobil (Esso) Рекс Тилерсон на 6 октомври 2014 г. А най-важното, по думите му, е това, че в продължение на дълго време тези запаси са се считали за недосегаеми и затова добиването им се е смятало за "икономически необосновано". Но благодарение на съвременните технологии ситуацията се промени. Затова през април 2013 година ExxonMobil се договаря с правителството на Либерия за предоставяне на концерна на правата за добив в териториалните води на страната.
Също през миналата година Армейския военен колеж на САЩ (US Army War College) публикува резултати от изследване за "бум на нефто- и газодобива" в Африка и съответната конкуренция между САЩ и Китай. Според документа Западна Африка има "все по-голямо значение за интересите на националната безопасност на САЩ", не на последно място по причина на "огромните търговски и инвестиционни възможности на този стремително развиващ се континент."
С цел по-добрата защита на тези икономически интереси, на американската армия са необходими бази, непосредствено на мястото на събитията. Либерия е единствената от африканските страни, която изрази готовност да разположи на територията си представителство на AFRICOM. Сега Обама изпрати там военни подразделения с цел разширяването на командването на щаба на обединените сили (Joint Force Command Headquarters), който трябва да координира действията за международната борба с епидемията от ебола. Това ще бъде първият щаб на AFRICOM на африканска територия.
Войната срещу ебола даде на американците повод да построят военна база в Либерия пред очите на световната общественост. Както още пред 1970 година съветникът по национална сигурност Хенри Кисинджър каза „този, който владее нефта, владее цели страни.“
Болните от ебола като опитни зайчета
Най-големият собственик на генно-модифициран биоматериал отскоро се заинтересува и от пазара на лекарствени препарати. Известна със своята нееднозначна репутация Monsanto Corporation през 2014 година - т.е. едновременно с началото на епидемията на ебола, се договаря с канадската компания Tekmira, занимаваща се с изследвания в областта на биотехнологиите, за получаването на "лиценз за ползване на биоматериали", принадлежащи на тази фирма. Тази компания произвежда генно-модифицирания прерарат TKM-Ebola, за който се счита, че "потиска гените, предизвикващи болестта."
Компанията Monsanto, благодарение на Tekmira, става делови партньор на министерството на отбраната на САЩ. Още през 2010 година Пентагонът предоставя на Tekmira 140 млн. долара за разработването на препарат срещу ебола.
"През 2013 година сътрудничеството се разширява", съобщава компанията и уточнява, че благодарение на това е бил постигнат "значителен прогрес". Другояче казано, препаратът TKM-Ebola е разработван съвместно с Пентагона.
Каква финансова изгода от успеха на Tekmira е извлякло военното ведомство, не е известно.
Подобни конфликти на интереси са се срещали и по-рано. Например, през 2005 година - в пика на истерията за "птичия грип", тогавашният военен министър на САЩ Доналд Ръмсфелд поръча за американските войници напълно безполезната ваксина Tamiflu. Това струваше на американската държавана хазна милиарди долари. Но цените на акциите на фармацентничния концерн Gilead Sciences, разработил препарата, скочиха моментално, а самият Ръмсфелд, като крупен акционер, забогатя с милиони.
Обикновено за тестването и извеждането на даден препарат на пазара са нужни дълги години, но благодарение на епидемията от ебола в случая бяха необходими само няколко седмици. Така, през октомври 2014 година, фармацевтичния гигант GlaxoSmithKline обяви намерението си съвместно с Оксфордския университет и Американския институт по здравеопазване (NIH) да представи на пазара ваксина срещу ебола. Предполага се, че в края на годината тя ще бъде достъпна за десетки хиляди лекари и санитари. По този начин, ще става въпрос за задължително ваксиниране, чиято "ефективност" и "безопасност" се изпробва върху 60 доброволци. Това е истински Елдорадо за фармацевтичните компании.
Едно сериозно парче от "баницата" ще иска и Амеранската служба за борба с епидемиите (CDC), която от 2010 г. е собственик на патента на "разработен" от нея вирус на ебола, наречен EboBun. Според патента CDC има право на отчисления за разработването на нови видове вируси на ебола, които са до 70% генетично сходни с EboBun. Това означава - монопол върху вируса на ебола.
Американският журналист Дейв Ходжис пише за случая така: "По този начин CDC може да изисква процент от прихода върху всички видове на лечение на ебола, защото в основата им лежи нейната интелектуална собственост." Това, разбира се, обяснява защо CDC попада в рейтинга на търговските предприятия, съставен от Dun&Bradstreet. Това е най-голямата компания в света, която се занимава с оказването на информационни услуги във формата Business-to-Business. Нейните аналитични материали помагат на инвеститорите да вложат най-изгодно средствата си.
Но и без оценката на D&B не е трудно да се направи извода, че колкото повече хора се заразят с вируса на ебола, толкова по-привлекателно търговски ще бъде използването на препарати и ваксини. Ако задължителната ваксина бъде прокарана (първо в Африка, а по-късно и в развитите страни), то върху производителите на ваксината ще се изсипе безкраен златен дъжд.
В началото на октомври 2014 година доктор Антъни Фоси от NIH каза в едно интервю: „Напълно възможно е да се наложи да се ваксинира цялото население на тези страни, за да се спре разпространението на епидемия.“ Между другото, със същата тази ваксина, която неговият работодател, както бе посочено по-горе, съвместно с GlaxoSmithKline в продължение на няколко седмици смята да изведе на пазара.
Ако ебола бъде победена много бързо и ефективно, то ще трябва да се забрави за потенциалните милиарди. Че такава възможност съществува, свидетелстват дори вътрешните документи на Пентагона. Още през 2008 година различни отдели на министерството на отбраната на САЩ са провеждали опити с колоидно сребро и са докладвали резултатите: нано-частиците на среброто неутрализират вирусите, предизвикващи хеморагичната треска. Експертите са стигнали до извода, че простите разтвори на среброто унищожават вируси, родствени на ебола. Въпреки това Пентагона и американското здравно министерство все още игнорират тези резултати и предпочитат да инвестират милиони долари в разработването на вещества, за които може да се получи патент, защото само така те ще получат печалба.
Макар в продължение на няколко десетилетия колоидното сребро да се счита от специалистите за високоефективевн природен антибиотик, който няма отрицателни странични ефекти, а многобройни примери на успешно излекуване на пациенти говорят сами по себе си, водещите представители на медицинската общност упорито мълчат за нано-среброто и дори се борят срещу него. Защото то убива не само опасните вируси, но и потенциалните печалби: производството на сребърни разтвори е много евтино и не може да бъде патентовано. По този начин, с негова помощ, не е възможно да се спечелят много пари. Освен това колоидното сребро действа бързо и помага и при други инфекциозни заболявания, а това не позволява на производителите на лекарства да "привързват" пациентите си за дълго време към препаратите си.
