Две трети от страните по света са наложили ограничения върху медиите на фона на COVID, като свободата на изразяване се е превърнала в „най-голямата жертва по отношение на правата на човека в пандемията“, според доклад на организацията, водеща кампанията, Article 19.
Когато пандемията настъпи, държавите по целия свят са реагирали, като са представили фалшиво разграничаване между правата на човека и общественото здраве, забранили са общественото обсъждане и надзора върху ключови решения в името на управлението на кризата, съобщава "Гардиън".
"Изразяването се е превърнало в най-голямата жертва на правата на човека в пандемията: две трети от държавите по света са поставили ограничения върху медиите; много държави са въвели извънредни положения, които са били в разрез със стандартите за правата на човека; потокът от информация е бил под строг контрол, тъй като много правителства се интересуват повече от контрола на наратива около пандемията, отколкото от контрола върху самата пандемия.
Глобалното състояние на свободата на изразяване продължава да се влошава и сега е в най-ниската си точка от десетилетие. Още по-обезпокоително е, че през 2020 г. се наблюдава значителен спад в показателите за протест и участие на обществеността - два ключови елемента на свободата на изразяване и демокрацията като цяло.
Две трети от световното население - 4,9 милиарда души - живеят в страни, които са под строги ограничения или в криза: повече, отколкото по всяко време през последното десетилетие.
Изпълнителният директор на Article 19 Куин Маккю каза: "Пандемията доведе света до повратна точка, в която правителствата и частните участници са изправени пред ярък избор. Те трябва или да се ангажират с изграждането на свят, основан на правата на изразяване и информация, или да станат странични наблюдатели на бързото намаляване на свободите, които поддържат стабилните и ангажирани общества".
Анализът, разкрит в Доклада за глобалното изразяване тази година, показва недвусмислено, че участието на обществеността е отстъпило през 2020 г.: правителствата вземат решения без консултации, подкопават надзора, осъществяват налагане на централизирани правомощия и ограничена отчетност.
"Те нагло използват пандемията, за да дадат нов живот на един стар арсенал от инструменти за потискане на изразяването, между които цялостни забрани на протестите, цензура и спиране на механизмите за право на информация", каза още Маккю.