Всяка година няколко стотин жени в Русия попадат в затвора за убийство. Повечето от тях са били принудени да се защитят от агресия от страна на свои роднини или партньори. Руските власти са уверени, че проблемът с домашното насилие и мащабите на дискриминацията на жените в страната са "съществено преувеличени." Така отговарят от министерство на правосъдието на Европейския съд по правата на човека, където се разглеждат четири дела, започнати от гражданки на Русия. На Маргарита Грачова мъжът отсече китките. Наталия Тучникова беше призната за виновна в нападение над мъжа си, който се опитвал да я хвърли от 16-ия етаж, а преди това редовно я пребивал. Елена Гершман, преживяла 9 случая на тежки побоя от бившия си съпруг, но ѝ е отказано образуването на наказателно дело, заради декриминализирането на домашното насилие. Ирина Петракова е пребивана от мъжа си и продължава да я преследва след развода, но съдът му назначава само обществено полезен труд, а по-късно отменя и това наказание. Всички тези случаи получиха гласност в медиите, но далеч не са единични. Журналисти от "Новая газета" и "Медиазона" проучват делата и съдебните решения, произнесени към жените за убийство и доказват, че мащабите на домашното насилие в Русия наистина са огромни, а съдиите и правоохранителните органи са склонни да застават на страната на агресора.
Огромна част от осъдените за умишлено убийство рускини в действителност са се защитавали от своите партньори. Те са съдени като за тежко наказателно престъпление и в повечето случаи обвинените ги заплашва до 15 години затвор. Наказанието за тези, чиито действия са квалифицирани, като убийство при превишаване на пределите на необходимата защита, е значително по-малко - до две години затвор. Ни и при тези случаи на жените им се налага да стоят в затвор, защото не могат да се защитят от агресора с голи ръце. 91% от жените, осъдени за превишаване на самоотбраната са се защитавали от свои партньори или други роднини мъже. Мъжете, осъдени по същата алинея са едва 3%.
Насилие - кухненски нож - затвор
"Обвиняемата трябва да действа със социално-приемлив способ", така адв. Елена Соловьова описва най-често срещаната аргументация на съдиите, които признават вината на жените, защитавали се от агресията на мъжете си.
От 2016 до 2018 година за убийство без утежняващи вината обстоятелства са осъдени над 3 хил. рускини. За виновни за причиняването на тежка вреда за здравето, причинила смърт през 2017-2018 година са признати почти 1000 руски гражданки. 79% от тези 4 хил. жени по-рано са били жертви на домашно насилие от страна на пострадалия.
Ревността не е повод
И съдиите, и обвинителите са склонни да обвиняват подсъдимата в отва, че е търпяла насилественото отношение и сама е довела ситуацията до трагичната развръзка, казва още Елена Соловьеоа.
По думите ѝ в резултат на много психиатрични експертизи, които се назначават по време на следствието често може да се видят твърдения затова, че състоянието на жената в момента на убийството не мож да се счита за афект, тъй като "насилието е имало системен характер за нея" и тя е трябвало да свикне с него. Нито Следственият комитет, нито прокуратурата не искат да вземат под внимание самата ситуация на домашното насилие, която е довела до убийството на агресора, добавя още Соловьова.
Подобни изводи може да се види в работата на руксите криминалисти. Например юрист, проучил обстоятелствата около 300 убийства, извършени от жени, стига до извода, че в 45% от тях причина за престъплението е стремежът на осъдената да спре противоправните действия на потърпевшия (или да спре насилствената ситуация). В повечето случаи жената извършва убийството непреднамерено и при самозащита.
В 97% от случаите оръжието на убийството е кухненски нож. Осъдените рядко се оказват инициатори на конфликта, наносят удара спонтанно и често със същото оръжие, с което загиналият ги е заплашвал.
Повечето такива случаи трябва да се квалифицират като самоотбрана или превишаване на нейните предели, но на следователите им е по-лесно и изгодно да ги разследват като убийство, споделя бивш следовател, който 25 години е работил в прокуратурата, пожелал да остане анонинем.
Статистиката на разкриваемостта на убийствата е главният критерий, по който се оценява работата на Следствения комитет на Русия. Има средвен показател по региони и следователите имат силен мотив да квалифицират като убийство, такива гранични ситуации, като самоотбрана.
Самоотбрана срещу партньорите
За жените, които веднага са осъдени за превишаване на пределите на необходимата отбрана, нещата сякаш изглеждат по-добре, присъдата е по-малка, отколкото за умишлено убийстов. Но анализът на присъдите по този член показва, че според Наказателния кодекс повечето от тези дела изобщо не е трябвало да ги има. Мащабите на семейното насилие в тези дела също поразяват - от партньори или други мъже-роднини се отбраняват 9 от 10 жени.
В изследваните дела 82% от случаите жените са се отбранявали от мъжете или съжителите, а в 8% от роднини -мъже. При присъдите при мъжете, едва 3% от тях са се отбранявали от своите жени или съжителки, повечето 67% са се отбранявали от други познати мъже. Други 18% са се отбранявали от роднини, които при почти всички случаи също са били мъже. Почти в 40% от присъдите срещу жените се казва, че по-раон мъжът редовно е пребивал партньорката си.
Данните говорят, че срещу мъжете престъпленията най-често са извън семейството, докато с жените ситуацията е обратната. Роднините мъже са голяма опасност за жените, ето защо, когато говорим за домашно насилие ние често говорим за насилие по отношение на жените.
Кога отбраната е необходимаСпоред закона в Русия вие може да се защитавате сами и да защитавате други от насилие. Ако действията на нападателя заплашват живота ви, може да се защитава с всякакви достъпни средства. Ако няма опасност за живота, може да се защитаваш само с тези средства, които съответстват на характера и опасността на посегателството. Т.е. не трябва да се причинява по-голяма вреда на нападателя, отколкото той сам може да ви причини (изключение е неочакваното нападение, когато не може да оцените обективно опасността).
На практика съдиите оценяват заплахата за живота и здравето в зависимост от това, прилагал ли е нападателят оръжие. Бият ви с ръце - може да се отбранявате с ръце, нападат ви с тиган - това трябва да е равна битка с тигани. Но ако ако нападателят е без оръжие, а вие използвате някакъв битов предмет - вие нарушавате закона. Така разсъждават съдиите. Но често мъжете нападат именно с голи ръце, а жените, защитавайки се, са принудени да използват оръжие, защото са физически по-слаби. И тогава и следователите, и съдиите решават, че жената превишаав пределите не неизбежна отбрана и следователно - извършила е престъпление.
Насилствена промяна на основите
Съдиите не разбират какво означава насилие в семейството, казва Мари Давтян. На тях им се струва, че това явление не е опасно за жените. Съдиите страдат от всички стереотип, които създава обществото: "сама си е виновна", "ако не й харесва да си е тръгнала". За това казват "тя много пъти е била бита, това е бил поредният конфликт, а тя незнайно защо взима нож." "Жените са насилвани не защото са добри или лоши, а именно защото са жени, защото може да бъдат възприемани като собственост", казва Анна Ривина от центъра за борба с насилието "Насилию.нет.". Ако съдиите разберат, че делата за самоотбрана са резултат от дълги години мъчения и издевателства, то жените просто няма да носят отговорност за това, че са се спасили, кактот е записано в Закона в частта за необходимата отбрана.
По думите на Ривина в постсъветско време в държавната дума 40 пъти са внасяни инициативи, свързани с домашното насилие. Нито един документ не е бил разгледан в пленарно заседание.
Когато има закон срещу домашното насилие - това е съвсем друго отношение на държавата. Това е специална подготовка на полицията, следователите и съдиите - тях ги учат как се държат агресорите, какво преживяват потърпевшите, как всичко това се развива. Длъжностните лица, които разбират ситуацията домашно насилие по друг начин гледат на нещата, обяснява Мари Давтян.
Законопректът, за който говорят правозащитниците е внесен още през 2016 година. Още тогава той предвиждаше въвеждането на ограничителна заповед, която ще забрани на агресорите да се приближават до жертвите си, създаване на убежища за пострадалите ,гарантирането на юридическа и психологична помощ. Законопроектът обаче е спрят от Съвета на държавната дума, вместо него е приет законът на сенатора Елена Мизулина за декриминализирането на побоя в семейството.
През последните месеци в държавните структури се обсъжда нова версия на законопроект за семейно-битовото насилие, предложен от група правозащитници и юристи. В края на 2019 година е планирано той да бъде внесен в държавната дума. Противниците му го считат за "инструмент за изкореняване и насилствена промяна на самите основи на руското общество, унищожаването на традиционните семейни и нравствени ценности."
По данни на руското вътрешно министерство само през 2016 година (т.е. до отмяната на наказателната отговорност за побой в семейството) в Русия са регистрирани над 64 хил. случая на домашно насилие, половината от които са извършени от страна на мъжете към жените им. През 2017 година след декриминализирането на побоите към близките тези случаи са регистрирани два пъти по-малко случаи.
При липсата на специален закон за насилието, при бездействието на правоохранителните органи и наложилата се в Русия култура на обвинение на жертвите на насилие за това, което се е случило с тях, едва 3% от пострадалите довеждат нещата до съд. Останалите рискуват не само отново да се окажат жертви, но да се превърнат обвиняеми и да попаднат в затвора.
