Светът гледа към Монте Карло, където се проведе 50-ата сесия на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC). Утре (25.09.) там ще бъде представен дългоочаквания доклад на ООН, който показва рисковете, пред които са изправени хората и природата в резултат от драматично променящото се състояние на океаните, полярните райони и ледниците.
Разработен от над 100 експерти от 30 държави, Специалният доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени, озаглавен „Океаните и криосферата на фона на променящия се климат“, има за цел да насочи правителствата към по-активни действия в областта на климата почти четири години след Парижкото споразумение. Екипът от учени е изследвал ефекта от климатичната криза върху океанските, крайбрежните, полярните и планинските екосистеми, както и върху местните общности, които зависят от техните ресурси. Документът се очаква да алармира и за нарастващите заплахи за природата и човечеството на базата на наблюдаваните вече екстремални проявения на климата. Той ще разкрие най-новите научни обяснения за тясната връзка между климата, хората, океаните, полюсите и ледниците в затоплящия се свят.
„Този доклад трябва да заличи всякакви съмнения относно опасността, която климатичните промени представляват за здравето на океана, живота в тях и благополучието на хората“, споделя Джон Танзър, ръководител на световната програма за океаните на WWF. „Вече не можем да говорим за устойчиво развитие без значителното укрепване защитните сили на океаните срещу климатичната криза. От кораловите рифове и мангровите гори до рибните популации и крайбрежните местообитания, човешкият натиск бързо унищожава природните ресурси, които поддържат живота и поминъка на стотици милиони хора.“
Докладът, който е основният компас на политиците за човешкото въздействие върху климата, ще покаже критичната необходимост от предприемането на спешни мерки и ще предложи все по-стеснен набор от възможности за реакция на потенциалните рискове. Учените предупреждават, че неглижирането на проблема може да ни изтласка до граници, при които адаптацията към новите условия вече ще бъде невъзможна.
„Докладът ясно ще покаже, че климатичната криза причинява необратими промени на полюсите“, предупреждава Питър Уинсор, директор на Арктическата програма на WWF. „Морският лед е дъждовната гора на полярните райони. Много видове разчитат на това местообитание, а то изчезва. Бързите темпове на изменение на климата застрашават също препитанието и културата на общностите, живеещи в Арктика.“
Над 600 милиона души живеят във високопланински райони и зависят от реките, захранвани от ледници. Тяхното постепенно топене обаче, резултат от климатичните промени, в дългосрочен план ще лиши тези места от достъп до прясна вода. Това ще засегне производството на храна и енергия и ще се отрази негативно върху икономиките на най-уязвимите общности. Ще се увеличи и глобалният натиск върху популациите от сладководни видове, които вече са в катастрофално състояние. Според доклада на WWF „Жива планета“ те са намалели с 83 % от 1970 г. насам.
„Учените би трябвало да хвърлят светлина върху негативното въздействие, което климатичните промени оказват върху водните кули на планетата. Във високите планини ледниците се топят, а снежната покривка намалява, допринасяйки за покачване на морското равнище“, коментира Стюарт Ор, ръководител на световната програма за сладководните екосистеми на WWF. „Това застрашава живота и поминъка на местните хора, както и оцеляването на ценни видове, обитаващи районите от планините чак до морето.“
Според учените задържане на затоплянето до 1.5°C е осъществимо и човечеството разполага с технологиите и финансовите средства да го постигне. Във връзка с това WWF България призовава политиците да се ангажират по-сериозно с проблемите на климата и да разработят стратегия за адаптация към променящите се условия, приканва бизнеса да инвестира повече в нисковъглеродни технологии, а всички граждани – да използваме възможно най-често енергия, добивана от възобновяеми източници.
