Договорът за името с Бившата югославска република Македония събира все по-голям международен интерес, така че всякакво боравене с въпроса от Атина, което е мотивирано от тънки партийни интереси или властови игри в последната минута, единствено би наранило страната. Залогът е голям, пише журналистът Том Елис в статия за гръцкия вестник Kathimerini, цитирана от агенция "Фокус".
Вече стана повече от ясно, че в последните няколко седмици мощните съюзници и партньори на Гърция инвестират сериозно в успеха на споразумението, тъй като геополитическото уравнение включва отношенията на Запада с Русия и ролята на Москва на Балканите. Натискът в този край е значителен - от президента на САЩ Доналд Тръмп до канцлера на Германия Ангела Меркел, и от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, да не споменаваме дори няколко влиятелни външни министри. Дори бившият американски президент Джордж Буш-младши, в една от редките си намеси, призова гражданите на БЮРМ да гласуват „За“ споразумението в референдума на 30 септември.
Въпросното споразумение е продукт на компромис и като всяко споразумение от неговия вид, и съдържа отстъпки – болезнени отстъпки. Нашите съседи със сигурност на са въодушевени от това, че ще се наричат „Северна Македония“ вместо „Македония“, дори и вкъщи. Това, което дразни повечето гърци, и с право, е признанието на „македонската“ националност и език, независимо от бележките под линия и дребния шрифт в договора от Преспа. Министър-председателят на БЮРМ (Зоран Заев - бел. ред.) също не помага в този аспект, с постоянните си препратки към „македонска идентичност“.
Независимо от това, трябва да разгледаме ситуацията спокойно и да вземем предвид факта, че за последните 25 години, почти всяка държава в света е признала нашия съсед като „Република Македония“.
От друга страна, министър-председателят Алексис Ципрас не беше прав в желанието си да реши проблема за името заради партийните си интереси и с надеждата да разцепи основната опозиционна партия, игнорирайки рисковете за страната. Той смяташе, че едно споразумение би увеличило дипломатическия капитал на Гърция, докато в същото време би затруднило максимално лидера на „Нова демокрация“ Кирякос Мицотакис. Рисковете са дори по-големи заради нереалните усилия на коалиционния партньор Панос Каменос да трупа капитал върху публичното несъгласие за споразумението.
Ако договорът не бъде одобрен в БЮРМ, тогава ситуацията за Гърция ще бъде много различна. Но дори и да бъде приет, пак ще имаме една много деликатна ситуация. Крехкото състояние на държавата също ограничава опциите ѝ, тъй като всеки ход ще има своите последствия.
Сценарият с най-малко щети би бил договорът да бъде ратифициран от настоящия парламент и в случай на победа на „Нова демокрация“ на следващите избори, приложен, независимо от изявената опозиция на консервативната партия, имайки предвид познатото уважение на партията за институционална приемственост, отбелязва още гръцкото издание.
