Държавният глава на Руската федерация Владимир Путин се радва на уважение в Германия. Това обаче със сигурност не може да се каже за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Дали защото танковете на Анкара никога не са заплашвали германските граници?
"За пореден път канцлерът Меркел отпътува за Турция и ще се срещне там с деспота Ердоган", пише председателят на фракционната група на "Левите" Сара Вагенкнехт на тяхната страница в социалната мрежа "Фейсбук". Ангела Меркел би трябвало да търси разговор с опозиционни политици в Анкара, а не с такива, които допринасят за "спонсорството на тероризма, изолацията и деградацията на основните човешки права", гласи провокативният коментар на Вагенкнехт.
Няма съмнение, че на подобни изказвания е необходим пиперлив отговор. Когато става дума за защита на свободата, Германия (и Западът!) не трябва да трепват. Но кой би допуснал, че може да се появи такъв коментар за официална канцлерска визита? Вероятно никой. Човек обаче трябва да признае, че поставени едно до друго, имената на Путин и Ердоган предизвикват някои размисли: добър деспот, лош деспот? Очевидно има разлика.
Когато става въпрос за Турция изглежда всички са единодушни. Възмущението от владетеля на Босфора е осезаемо по целия политически спектър от ляво надясно и обратно. А ако трябва да бъде създаден списък на предизвикващите най-малко симпатии световни лидери, Реджеп Тайип Ердоган ще заеме автоматично върха, изпреварвайки конкурентни съперници като Ким Чен Ун в Северна Корея, председателя на Китайската комунистическа партия и дори ексцентричния кандидат на републиканците за президент на САЩ Доналд Тръпм. Изводът: по-лошо е да не разбираш немския хумор, отколкото да нахлуеш с танкове в Украйна.
Това не е проблем на Турция. Но вероятно трябва да се появи съветник на Ердоган, който да му препоръча да присъства на семинар за овладяване на гнева. Доводите в подкрепа на предложението са сериозни: преброяването на всички дела за клевета, които турският държавен глава е подал след встъпването си в президентската длъжност, свидетелстват за това, че той се разгневява поне по три пъти на ден. От друга страна обидчивостта не е само турски проблем: колкото по на юг отива човек, толкова повече светът се върти около понятия като чест и добро име. Затова трябва да се внимава с турската чувствителност.
Обикновено всеки по-малко или повече влиятелен деспот иска да бъде сигурен, че ще се намери някой зад граница, който да каже добра дума за него. В случая с Германия руснаците дори имат цяла една партия, която поддържа каузата им в Бундестага. Турците обаче не могат да се похвалят с това. Не са мнозина и политиците в Берлин, които познават дълбините на турската душа и съответно да предупреждават за това как трябва да се подхожда към нея.
Руснаците внушават респект и дори известна доза страх. Ердоган не е анексирал нито една част от друга държава, той не води тайно Студена война срещу Германия. И въпреки това в сравнението с владетеля от Кремъл турският президент е сочен като по-лош деспот. Ако германците можеха да се намесят още по-директно в политиката на Берлин, то вероятно санкциите срещу Москва щяха да бъдат вдигнати и наложени незабавно на Анкара. За добро или лошо обаче те имат на пътя си канцлера Ангела Меркел, чиято външна политика е непопулярна сред по-голямата част от гражданите на ФРГ.
Защо в крайна сметка германците реагират на Ердоган и Путин по-различен начин? Категоричен и задълбочен отговор едва ли има, но е истина да се каже, че в Германия никой не се страхува от Турция. Защото за разлика от руснаците, турците не предизвикват в германците асоциации с танкове, а само с дюнер кебап.
Der Spiegel
