Това е като декор от картичка. Войната на картели сее терор. Около четиридесет банди контролират града. И за тях един живот не струва нищо. Във всеки момент, на всеки ъгъл на улицата, може да възникне насилие, включително и на райските плажове.
Пред него - бутилка празна от бира. Седейки, с лицето сведено надолу, с окървавено поло, мъжът току-що беше застрелян за неплатен "данък". Добре дошли в Акапулко, столицата на провинция Гереро и на престъпността. Очарователните плажове, булевардите, улиците и баровете на града са пълни с трупове, отбелязва агенция БГНЕС в свой анализ за криминогенната ситуация в мексиканския пристанищен град в щата Гереро.
От началото на този век картелите са го превърнали в бойно поле. Морският курорт, чието име някога беше мечта, блести вече само по най-големия брой убийства, най-високият в Мексико, почти световен рекорд: 104,73 убити на 100 000 жители. Четири до шест смъртни случая на ден, около 2000 само за 2016 г. и тези цифри непрекъснато се увеличават.
Тук насилието също е убило туризма. Ако хотели дават информация, че са пълни, те са посещавани предимно от мексиканците, много от столицата Мексико Сити, която се намира само на четири часа път. Не толкова отдавна, преди повече от десет години, Акапулко се смяташе за любимата дестинация за пролетна почивка в графика на американските студенти. През 2009 г. те бяха десетки хиляди, които идваха да харчат доларите си върху финия пясък на това райско кътче. Две години по-късно само 500 се осмелиха да се забавляват. Вече Съединените щати забраняват на служителите си да отиват в щата Гереро. Френското министерство на външните работи "официално предупреди" френските граждани да не пътуват там. Това е, спечелиха хилядите банди, които се убиват помежду си, за да контролират няколко блока и да рекетират жителите им. Само пощенски картички с избледнели цветове напомнят за миналото великолепие на Акапулко.
Някои възрастни си спомнят 50-те и 60-те години на ХХ век, когато целият Холивуд се разхождаше по Костера, безкрайната алея, която минава покрай известния залив. В тази щастлива епоха кралят на рока Елвис Пресли снимаше "Идолът на Акапулко", Джон Уейн, съсобственик на култовия хотел Лос Фламинго, разменяше по някоя приказка с Лиз Тейлър или Орсън Уелс на пристанището, а Луис Мариано изпя похвална песен за тази "страна на любовта".
През следващия век, нашият, вече няма шампанско - има само кръв.
Перлата на Тихия океан не спира да оплаква мъртвите си, хиляди ежегодно. Бернандино Ернандес свидетелства. Този, който не позна благословеното време. Подобно на известния фотограф на Ню Йорк, той документира, записва, обезсмъртява ежедневните убийства без да спре, повече от двадесет и пет години. Тази хроника е неговата "нота рожа", както казват мексиканците, кървава добавка, платена с риска за живота му.
Струва ли си? Малък индианец от Чиапас, Бернандино е бил само на 3 години, когато всички мъже в семейството му са ликвидирани за една тъмна история за земя. Той също е бил осъден на смърт, но спасен от бедни и е установен в два щата по-нататък по океана. В Акапулко, случайност или съдба, уличен фотограф го приютява. Алфредо Санчес ще го научи на основите на работата. За няколко песо, на предната улица на катедралата, младият чирак увековечава минувачите, новопокръстените, щастливо оженените. Life. Когато неговият учител умира, той наследява фотоапарата му, няколко филма и мотопед Карабела. С този фотоапарат той изследва низините на осиновения си град, преди организираното престъпление да го завладее изцяло. Първите кадри на войната, два крака, откъснати на тротоара, опустошени от тъмночервеното петно, оцветяващо освобождаването на затворник, който по-добре би било да остане...
Картелите нямат чувства. Нито жените, нито децата ги докосват. Те убиват сляпо и много мръсно. Истинска кланица. Бернандино Ернандес си спомня висящото тяло на млада жена: "Палачите ѝ търсели братята ѝ, тя отказвала да ги предаде. Спомня си също надупченото с куршуми тяло на 16-годишен. Под кръвта той бе разпознал ученика, сниман с класа му преди няколко години, и за миг го прегръща яростното желание да повърне. "Това дете се разболя, работеше за картела "Beltran Leyva". Те го убиха, само за да положат тялото му пред къщата на чичо му, полицейски командир в Акапулко. Вид провокация, която престъпните организации обичат.
По свой начин Бернандино Ернандес е светец. С камерата си той е идентифицирал 4 000 тела до момента, всички фиксирани на лента или на карта с памет. Този малък кестеняв мъж с дълга пригладена назад коса, с гъсти мустаци и хитър вид, изглежда почти наивен, когато споменава за причината за това странно призвание. Но той владее темата: "Искам да кажа на тези млади хора, които всички мечтаят да се включат в организираната престъпност, че това не е живот. Искам да им покажа, че от тях ще направят пушечно месо, нито повече, нито по-малко. Те са първите жертви. "Убийци, гангстери... престъпното училище работи с пълна скорост, набира и обучава евтина и мизерна работна сила, прелъстена от богатите трафиканти на наркотици, издигнати като герои или дори модели".
Едгар Хименес Луго бил едва на 14 г. в момента на залавянето му през 2010 г. с прозвището "El Ponchis", това дете е измъчвано и убито без угризения, за 3 000 долара на глава от населението. Той е бил нает на възраст от 10 години от картела в южната част на страната управлявана от четиримата братя "Beltran Leyva", Маркос, Карлос, Алфредо и Хектор - грубияните, които, преди да приключат почти всички зад решетките, са прехвърлили тонове кокаин в Съединените щати и Европа.
Всички искат контрол над пристанищния град. Лесният достъп и безопасността на закрепването позволяват на лодките да останат безпроблемно в сянката на скалите, граничещи с брега. Това очевидно е много удобно за трафикантите, особено след като тази транзитна зона също е и производствена. В дълбоките долини на близката Сиера Мадре стотици селяни са посветени на отглеждането на мак. А опиумът, който се получава, доставя 40% от пазара на хероин в САЩ. Истински таван за наркотици. Трудно достъпен, лабораториите, сгушени между хълмовете, са крепости, които се откриват само чрез сателит. Пет картела водят ожесточена борба, за да осигурят верността на тези "селяни наркотици". Лесни мишени за "los malos" (лошите).
При анонимни обаждания и послания, засади, физически заплахи като пистолет, облегнат в слепоочието, Бернандино Ернандес е обект на ужасяващи сплашвания. Той познава Сиера Мадре като собствения си джоб и се е научил да се крие там, понякога с месеци, когато заплахите са твърде прецизни. Неговите снимки притесняват... Още повече, след като се излъчват в националната преса, шокират цялата страна и принуждават властите, често съучастници, да реагират.
Септември 2017: под моста на Коста Гранде, на магистралата, свързваща Акапулко до Зихуатанехо, баща и трите му деца са застреляни, всеки с куршум в главата. Най-големият е на 24 години. Телата им са подравнени и се опират на стената. Този кадър ще обиколи цялата страна. Семейството живее в квартал Нуево Алто в Сиера де Койука на Бенитес. Отсъства два дни, щяло да посети роднина... Смъртта на тези хора е нищо друго освен една обикновена и непоносима сцена от ежедневието в щата Гереро. Още един смъртоносен образ, съхранен в паметта на компютъра на Бернандино. Иска се кураж, може би дори и смелост да бъдеш репортер на войната на наркотици в страна, която заема далечното 147 мястото (от общо 180) в списъка за свободата на печата, според "Репортери без граници" (RSF). От 2000 г. до сега са убити 62 журналисти, според НПО, десет само за 2016 г. - най-смъртоносната година... засега.
Едгар Даниел Ескеда Кастро беше на 23 години. Този млад фоторепортер спи, когато чужденци влизат в дома му. Мъже, облечени като полицаи. "Те сграбчиха Едгар за врата и го хвърлиха на земята, като насочваха оръжието към мене", казва съпругата му пред RSF. Той беше отвлечен на 5 октомври, в щата Сан Луис Потоси (централен Мексико), а на следващия ден беше открит в близост до летището. Едгар си сътрудничи с няколко медии в региона, сред които вестник "Metropoli San Luis" или сайта "Vox Populi", специализиран в новините. Също така създаде свой собствен информационен портал: "Informate Potosino". Колегите му днес припомнят, че Едгар е подал жалба в Държавната комисия по правата на човека.
През юни 2017 г., докато отразява място на престъпление, полицията конфискува камерата и го принуждава да премахне снимките. Информирани, служители от Националния дирекция за защита на журналистите и защитниците на правата на човека (създадена през 2012 г.) искаха да разберат нивото на риска, на което е бил изложен. Не получиха никаква помощ. Сега семейството му твърди, че е имало справедливост. Възможното съучастие на министерските агенти при отвличането и убийството на Едгар принуди прокуратурата да се намеси. Оттам отричат всяко участие на полицията в тази трагедия.
"Да бъдеш журналист в Мексико, е малко като да си в черен списък", каза Хавиер Валдес Карденас от Мексико. Известен със своите разследвания и книги за трафика на наркотици, той е убит през май 2017 г. в щата Синалоа, който граничи с Калифорнийския залив. През 2011 г. Карденас получи наградата за международна свобода на печата от Комитета за защита на журналистите. В благодарствената си реч той нарече насилието, причинено от наркотици в страната си, "трагедия, която трябва да ни смущава", обвинявайки правителствата на САЩ и мексиканците, че въоръжават войната.
Снимки: Getty images/Guliver
