В Европа, която преживя много политически и икономически удари, през 2023 г. марширува крайната десница, пише хонгконгското издание South China Morning Post. Сега тя прилага нови политики, адаптирани към желанията на повече избиратели. Ако успеят, Старият свят ще бъде изправен пред нови сътресения, предупреждава изданието.
Резултатите от последните избори показаха, че много радикални десни партии са получили както повече гласове, така и повече места в правителствата на региона. В западноевропейски държави като Италия, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия и Гърция се наблюдава нарастване на подкрепата за привържениците на тази идеология.
В страни като Унгария и Полша, крайнодесни партии отдавна контролират правителствата. В Северна Европа също има подем на дясното движение, например в Швеция и Финландия. Още: Марин льо Пен вече не е лидер на крайната десница във Франция
По-важното е, че предсрочните общи избори в Италия през септември 2022 г. белязаха нов етап в политиката на страната с крайнодясно коалиционно правителство, водено от новия премиер Джордже Мелони. Новата коалиция включва крайнодясната партия „Братя на Италия”, както и друга крайнодясна фракция, Лигата, водена от Матео Салвини; Властите бяха подкрепени и от консервативната дясноцентристка партия Forza Italia.
Какво показва историята
Още по-изненадващ е фактът, че от 1945 г., след края на Втората световна война, в Италия са се сменили 68 правителства - средно веднъж на 1,1 години.
Крайнодесните партии в политическия спектър в Европа исторически са склонни да се фокусират върху три основни цели.
Първо, те подкрепят нативизма (вродени идеи) с акцент върху защитата на своята етническа група от възприеманите за „чужди“ слоеве като имигрантите.
Второ, тези партии са водени от тенденцията да следват авторитарни политики, като например борба с престъпността и насърчаване на върховенството на закона.
Трето, крайнодесните партии в Европа често използват популистки наративи, като твърдят, че представляват обикновените хора и се противопоставят на онези, които са възприемани като корумпирания политически елит на обществото, анализира South China Morning Post.
И така, по какво се различава новата крайна десница, която се издига на европейския континент? Преди се смяташе, че тя се занимава с проблеми само в една област, като антиимиграционна политика или противопоставяне на Европейския съюз. Още: Десният екстремизъм в Германия разтревожи властите
Вече всичко е различно
Но сега всичко е различно. Това, което виждаме в Европа, е стратегическата диверсификация на крайнодесните партии. Крайната десница на целия континент вече не е само против имигрантите или просто против ЕС.
Мнозина промениха политическите си стратегии в опит да станат по-привлекателни за избирателите. Новите политици се фокусират върху въпроси като еконационализма, но с поглед към ограничаване на имиграцията или възстановяване на националния суверенитет извън ЕС.
Втората стратегия, която в момента се насърчава от няколко крайнодесни партии в Европа, като фракцията на Националното обединение на Марин льо Пен във Франция и Лигата в Италия, е да се спре подкрепата за „рязко“ излизане от ЕС, известно в политическата наука като „краен евроскептицизъм”. Вместо това те се стремят да реформират ЕС отвътре, като се застъпват за по-мека форма на евроскептицизъм чрез намаляване на влиянието на блока.
Как основните партии отляво и отдясно на политическия спектър в Европа отговарят на предизвикателството на крайната десница? Неотдавнашно проучване се фокусира върху това как по време на европейската бежанска криза от 2015-2018 г. управляващите дясноцентристки партии в региона (Консерватори и Християндемократи) видяха заплахата, представлявана от крайната десница за имиграцията и затегнаха имиграционните политики, така че избирателите "не отиват при конкуренти".
За кратко време тази избирателна стратегия на дясноцентристките партии се оказа успешна: някои успяха да останат на власт и да изпреварят радикалите на националните парламентарни избори. Това обаче е опасно в дългосрочен план, тъй като рискува основните партии да променят идеологията си и да станат като крайната десница, която се стремят да победят.
В нашето проучване ние също идентифицирахме тази „основна тенденция“ с важни последици за бъдещето на либералната демокрация в Европа. В Унгария бившата традиционно дясноцентристка консервативна партия Фидес сега се превърна в пълноправна крайнодясна фракция с твърда антиимигрантска политика.
При премиера Виктор Орбан Унгария се отдалечи от демокрацията и сега се смята, че е напуснала този лагер. Станахме свидетели на същата идеологическа трансформация в Полша с появата на партията „Право и справедливост“. Нищо от това не предвещава добро за бъдещето на европейската политика, особено като се има предвид преминаването на няколко партии от Централна и Източна Европа към радикалната десница. Още: Крайната десница води на парламентарните избори в Италия
Изместването на политическия пейзаж на Европа надясно отразява промените в основите на политическа подкрепа и стратегия в размирния Европейски съюз. Икономическата криза, Брекзит, бягащите от войни мигранти, унищожаването на околната среда, отстъплението от демокрацията в Източна Европа и изменението на климата, всички пряко предизвикват силата както на левоцентристките, така и на дясноцентристките партии.
Политическите и икономически последици от пандемията COVID-19 са най-новият и потенциално най-опустошителният удар върху европейските либерални демокрации в дългосрочен план. Изборите за ЕП през юни 2024 г. наближават и могат да доведат до нови политически катаклизми и крайнодесни победи в целия континент.
Автор: д-р Джеймс Ф. Даунс
Превод: Ганчо Каменарски
