Девети ноември е съдбовен ден в германската история. Пренаситена от семантика, с тази дата се свързват едни от най-радостните, но и най-тъмните моменти в германското минало: на този ден през 1918 г. кайзер Вилхелм II се отказва от престола, двадесет години по-късно нацистите на Адолф Хитлер организират еврейските погроми в известната Нощ на дългите ножове, а през 1989 г. падна Берлинската стена. И не само. Събитията - лоши, но и добри - заслужават своето място в колективната памет на германците. Защото именно те промениха страната им - при това многократно. Ето поглед върху по-важните тях, направен в хронологичен ред.
1848 г.: В началото бе... изстрелът
Обикновено се приема, че 9 ноември е дата, която е променила облика на германския XX век. Но нейният фатализъм започва далеч по-рано. Началото на ореола е поставено в хода на Германската революция (1848/1849 г.), наричана още Мартенска - провален опит на германците да конституират национална държава. На този ден императорските австрийски войски щурмуват първият демократично избран национален парламент във Франкфурт на Майн и разстрелват с демонстративно пренебрегване на депутатския имунитет един от водещите народни представители - Роберт Блум. С този акт се отключва период на репресии, който в крайна сметка завършва с потушаване на революцията.
1897 г.: Състрадание и помощ за бедните и болните
През тази година оживява идеята за организирано подпомагане на бедните и болните, с фокус върху сираците: на 9 ноември 1897 г. по инициатива на католическия свещеник Лоренц Вертман е създадена "Каритас" - най-голямата германска, а по-късно и международна католическа милосърдна организация, която помага на милиони нуждаещи се в цял свят.
1918 г.: Раждането на германската демокрация
Краят на Първата световна война поставя началото на смутни времена в Германия. Бунтът на германските матроси, които отказват да влязат в последна битка в морето срещу британците, прераства в това, която по-късно ще влезе в историята като Ноемврийска революция. Тя приключва в Берлин на 9 ноември 1918 г., когато кайзер Вилхем II абдикира, а от прозореца на Райхстага социалдемократът Филип Шнайдеман обявява Ваймарската република - първият опит за демократично управление в Германия.
1923 г.: Запознанство с Хитлер
Биреният пуч, започнал в навечерието на 9 ноември 1923 г. от една бирария в Мюнхен, продължава с т.нар. "Марш към Берлин", предвождан от почетния генерал Ерих Лудендорф и Адолф Хитлер - лидерът на все още недотам познатата Националсоциалистическа германска работническа партия. Опитът за сваляне на властта не се увенчава с успех, а Хитлер попада в затвора, освободен няколко месеца по-късно за "добро поведение".
1938г.: Прелюдия към Холокоста
Вечерта на 9 ноември започва дълго планираната Нощ на дългите ножове, (известна още и като Кристалната нощ, заради чупенето на витрините на еврейски магазини), в която нацистките групи опожаряват стотици синагоги и унищожават хиляди магазини на евреи в пределите на цяла Германия. Повече от 90 души са убити при погромите, но по-късно мнозина умират от получените рани. На следващия ден започва организирането на депортацията на германските евреи в концентрационни лагери. Това е прелюдията към убийството на милиони в Холокоста, който извежда Нацистка Германия от кръга на цивилизованите държави.
1944 г. Нобелово признание за немската наука
В последните критични месеци на Втората световна война немският учен Ото Хан получава Нобелова награда "за откритието си за делене на тежките атомни ядра". Хан обаче получава отличието си едва две години по-късно, които прекарва интерниран под надзора на британците.
1955 г. Краят на "Голяма Германия"
С решение на Конституционния съд от 9 ноември 1955 г. всички австрийци, които живеят на територията на ФРГ, губят германското си гражданство. Така се окончателно се погребва националната идея за "Голяма Германия", която включва обединение на Австрия и Германия.
1974 г.: Отчаян бунт срещу капитализма
След месеци на глад съоснователят на "Фракция Червена армия" Холгер Майнс в затвора умира на 33-годишна възраст. В деня на смъртта му в знак на протест срещу действията на властите в цяла Германия се събират на спонтанни протести десетки хиляди души.
1989 г.: Сълзи на радост
Паметната нощ на 9 ноември 1989 г. - едва ли някой се надявал Берлинската стена, бастионът на Студената война, да падне. Сълзи на радост, прегръдки по улиците и десетки хиляди германци - от Изток и Запад, които не вярват, че случващото се е реалност. Мирната революция е в ход, който направи съдбовни промени.
Всичко започва неочаквано вечерта на редовната пресконференция на политбюро. Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) Гюнтер Шабовски информира журналистите за работата на Централния комитет на партията. Пресконференцията вяло отива към края си, когато италианският журналист Рикардо Ерман пита за новите правила от 6 ноември, според които гражданите на ГДР имат право да пътуват до капиталистическите страни за не повече от 30 дни.
Тогава Шабовски разлиства бележките си и прочита решението, прието от политбюро на 9 ноември: "На гражданите на ГДР се разрешава да подават заявления за частни пътувания зад граница без уважителни причини. Разрешение за пътуване ще се издава в кратки срокове". Някой пита откога влиза в сила решението. "Доколкото ми е известно... веднага".
Когато чуват това, десетки жители на Източен Берлин се втурват към стената, а граничарите не успяват да реагират и се въздържат да ги отблъснат с насилие. Хората от двете страни на изкуствената граница започват да рушат стената. А останалото? Останалото е история, която едни помнят, а други изживяват.
Der Rundfunk Berlin-Brandenburg
