След смъртоносната атака на сирийския режим срещу турски войници, при която загинаха 36 турски военни в сирийския район Идлиб, Турция призова за спешна среща между съюзниците на НАТО. Съгласно натовския член 4 от Северноатлантическия договор, когато съюзник смята, че териториалната цялост, политическата независимост или сигурността са застрашени, той може да поиска консултация с всички съюзници.
След срещата, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази пълна солидарност и подкрепа за Турция, а шефът на президентските комуникации Фахретин Алтън заяви, че Турция очаква от НАТО създаването на зона за полети в северозападната част на Сирия. Тогава вниманието беше насочено към членовете на НАТО и дали ще има значителна помощ за турските войски в Сирия.
Това пише в свой коментар за турското издание Daily Sabah Енес Гюзел, бивш изследовател в Световния изследователски център TRT, доктор на науките в Истанбулския университет по политически науки и международни отношения.
След избухването на конфликта в Сирия, членовете на НАТО, Съединените щати, Германия и други страни разположиха части за противовъздушна отбрана като помощ за Анкара през 2013 г. Въпреки това някои държави членки, като Германия, изтеглиха своите ракети „Пейтриът“ през 2016 г. и към момента Турция не е адекватно защитена от потенциални трансгранични атаки от страна на Сирия.
Различия в мненията
От началото на войната в Сирия съюзниците от НАТО не можаха да постигнат консенсус относно бъдещето на Сирия. В конфликта страните от НАТО действат самостоятелно и преследват тесните си интереси, допринасяйки по този начин за хаоса в Сирия. Политиката на Турция в Сирия също е изправена пред тази реалност. В Сирия съюзниците от НАТО казват, че са съюзници на бойното поле, но имат противоречиви цели.
Въпреки загрижеността на Турция за сигурността, някои от съюзниците в Алианса все още смятат терористичната организация YPG/PYD за свой съюзник в борбата срещу „Даеш“, което прави ситуацията още по-сложна.
След спешната среща, член 5 от Северноатлантическия договор, който включва намеса за защита на страните членки на НАТО, отново беше приет. Няколко държави отхвърлиха това с аргумента, че нападението срещу турски войски не е извършено на турска земя и член 5 се прилага само ако съюзникът бъде нападнат на негова територия.
Има обаче примери за хуманитарна намеса на НАТО, като в Либия през 2011 г. Въпреки че от конфликта в Либия не се стига до атака или пряка заплаха срещу никоя държава от НАТО, Алиансът все пак реши да се намеси там, за да свали режима на полковник Муамар Кадафи с цел защита на цивилните и предотвратяване на хуманитарна катастрофа в страната.
Конфликтът в Сирия вече не трябва да е въпрос на различия в мненията между членовете на НАТО и не бива да се омаловажава и свежда до това дали член 5 се прилага в Сирия, или не. Като енергичен член на НАТО, сигурността на Турция е в риск и под заплаха от Русия. Сирийският конфликт в известен смисъл е тест дали обединена система като НАТО днес има стойност.
Руската експанзия в НАТО
Нарастващото влияние на Русия в Източна Европа и Близкия изток е ясно видимо през последните години. Освен военните намеси на Русия срещу Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г., военната и дипломатическа роля, която Русия започна да играе особено през 2015 г. и по-нататък в конфликта в Сирия, значително увеличи регионалното ѝ влияние.
САЩ, Европейският съюз и НАТО не можеха да играят ефективна роля в разрешаването на украинската криза, нито биха могли да повлияят твърде много на санкционните политики на Русия.
Освен това решението на администрацията на Доналд Тръмп да изтегли американските сили от Близкия изток създаде вакуум в региона. Русия все повече запълва този вакуум на места като Сирия и Либия. Европейците просто наблюдават развитието на събитията за отчаяните си съседи.
Като непоколебим съюзник на сирийския режим, Русия предложи въздушна помощ на Башар Асад, което даде на режима му превъзходството в конфликта в Сирия. Използвайки предимството си, сирийският режим непрекъснато обстрелва невинни цивилни в Идлиб с цената на хиляди невинни животи. В резултат на това се задейства бутона на поредната бежанска криза и милион цивилни бяха изтласкани до турските граници.
Турция, като единствената страна, която остава пряко изложена на негативните последици от атаките на режима в Идлиб, започна операцията „Пролетен щит“ срещу сирийския режим, за да предотврати разселването на още милиони цивилни и да гарантира безопасността и сигурността на невинните цивилни.
Тест за Алианса
Ситуацията в Сирия днес представлява тест за НАТО. Ако подкрепата на НАТО остане ограничена до просто думи на подкрепа и не се реализира в действие, това ще навреди на Алианса. Подобна ситуация не само ще породи недоверие сред неговите членове и ще го подкопае, но и НАТО ще загуби силата на отпор, по-специално спрямо руската заплаха. Политиката за утвърждаване на НАТО по отношение на Русия допълнително ще насърчи агресията ѝ и Русия ще бъде наясно с факта, че каквато и заплаха да представлява за държавите членки, тя няма да срещне съществено противодействие от страна на НАТО.
Ако Турция не може да получи достатъчна подкрепа от своите съюзници в НАТО, това ще има пагубно въздействие и ще подкопае турските възгледи за Пакта. Ако Алиансът остави член сам да се грижи за проблемите си, за други членове това ще бъде повратно и ще преценят, че той не се грижи за своите членове. НАТО трябва да увери своите членове, че може и е годен да посрещне нуждите на сигурността на своите държави членки, когато имат нужда от това, и не трябва да излага доверието в него на опасност, отбелязва още анализаторът.
