CNN: Русия може и трябва да загуби тази война (ВИДЕО)

На 9 май Русия празнува Деня на победата, честването на поражението над Нацистка Германия през 1945 г. Там това е носталгия. През 70-те години на XX век съветският лидер Леонид Брежнев създава култ към победата. Русия при Путин опитва да продължи и развие традицията.

Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна

Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена

За чужбина това е опит да бъде сплашена. Трябва да мислим, че Русия не може да загуби.

И твърде много от нас по време на агресивната война на диктатора Путин в Украйна повярваха в това. През февруари 2022 г., когато Русия предприе пълномащабно нахлуване в своята съседка, общото очакване беше, че Украйна ще падне до дни. Още: Морските дронове на Украйна са нанесли щети за 500 млн. долара на руския Черноморски флот

Дори днес, когато Украйна се държи повече от 2 години, преобладаващото мнение сред приятелите на Русия в Конгреса и Сената е, че Русия в крайна сметка трябва да спечели. Успехът на Москва не е на бойното поле, а в нашите умове.

Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО

Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)

Русия може и трябва да загуби

Русия може да загуби. И трябва да загуби, в името на света и дори в свое име.

Идеята за непобедима Червена армия е пропаганда. Червената армия беше страхотна, но беше и победима. От трите си най-значими външни войни Червената армия загуби две.

Победена е от Полша през 1920 г. Тя победи Нацистка Германия през 1945 г., след като почти се срина през 1941 г. (Нейната победа в този случай беше част от по-голяма коалиция и с решаваща американска икономическа помощ.) Съветските сили бяха в беда в Афганистан след инвазията си през 1979 г. и трябваше да се изтеглят десетилетие по-късно.

Днешната руска армия не е Червената армия. Русия не е СССР. Съветска Украйна беше източник на ресурси и войници за Червената армия. При тази победа през 1945 г. украинските войници в Червената армия понасят огромни загуби – по-големи от загубите на американци, британци и французи взети заедно. Още: Путин пак показа: Трябва да бъде бит здраво, за да има мир (ВИДЕО)

Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?

Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)

Днес Русия воюва не заедно с Украйна, а срещу Украйна. Тя води нападателна война на територията на друга държава. И ѝ липсва американската икономическа подкрепа – Lend-Lease – от която Червената армия се нуждаеше, за да победи Нацистка Германия. При това положение няма особена причина да се очаква Русия да спечели. Човек би очаквал, че единственият шанс на Русия е да попречи на Запада да помогне на Украйна като ни убеди, че нейната победа е неизбежна, така че да не приложим решителната си икономическа мощ.

Последните шест месеца потвърждават това: малките победи на Русия на бойното поле дойдоха в момент, когато Съединените щати забавяха помощта за Украйна, вместо да я доставят.

Днешна Русия е нова държава. Съществува от 1991 г. Подобно на Брежнев преди него, руският президент Владимир Путин управлява чрез носталгия. Той се позовава на съветското, а също и на руското имперско минало. Но Руската империя също губи войни. Загуби Кримската война през 1856 г. Загуби Руско-японската война през 1905 г. Загуби Първата световна война през 1917 г. В нито един от тези три случая Русия не успя да задържи сили на бойното поле повече от около три години.

Странна нервност от руско поражение

В Съединените щати има притеснение от евентуално руско поражение. Ако нещо изглежда невъзможно, не можем да си представим какво може да се случи след това. Има тенденция, дори сред привържениците на Украйна, да се смята, че най-доброто решение е равенството. Още: Няма почивка за Русия: Нов успешен удар срещу руска петролна рафинерия (ВИДЕО)

Никой не може да води война по такъв начин. И нищо в предишните ни опити да повлияем на Русия не предполага, че можем да упражняваме такъв вид влияние. Русия и Украйна се борят за победа. Въпросите са: кой ще спечели и с какви последствия?

Ако Русия победи, последствията са ужасяващи: риск от по-голяма война в Европа, по-голяма вероятност от китайска авантюра в Тихия океан, отслабване на международния правов ред като цяло, вероятно разпространение на ядрени оръжия, загуба на вяра в демокрацията.

What if Ukraine is forced to surrender to Russia? What happens next? What kind of global security environment would there be?

This video was made by Mykhailo Dankanych, a former TV producer who is currently serving in the Ukrainian Armed Forces. pic.twitter.com/SvIZ0aAEoc

— Illia Ponomarenko 🇺🇦 (@IAPonomarenko) May 8, 2024

Нормално е Русия да губи войни. И като цяло това кара руснаците да се замислят и да се реформират. Поражението в Крим (1856) принуди автокрацията да прекрати крепостничеството. Загубата на Русия от Япония доведе до "експеримент с избори". Провалът на Съветския съюз в Афганистан доведе до реформите на Горбачов и по този начин до края на Студената война.

В светлината на руските особености историята предлага по-общ и още по-успокояващ урок за империите. Днес Русия води имперска война. Тя отрича съществуването на украинската държава и нация и извършва зверства, които напомнят най-лошото от европейското имперско минало. Още: Четири държави удрят Русия с още санкции

Днешната мирна Европа се състои от сили, които са загубили последните си имперски войни и след това са избрали демокрацията. Не само е възможно да загубите последната си имперска война: това също е добре не само за света, но и за вас, пише CNN.

Русия може да загуби тази война и трябва, заради самите руснаци. Победената Русия означава не само край на безсмислените загуби на млад живот в Украйна. Това е и единственият шанс на Русия да се превърне в пост-имперска страна, в която реформите са възможни, в която самите руснаци могат да бъдат защитени от закона и да могат да гласуват значимо.

Поражение в Украйна е историческият шанс на Русия за нормалност - както ще кажат руснаците, които искат демокрация и върховенство на закона. Още: Анализ: Украйна изчерпва възможностите си на бойно поле

Подобно на Съединените щати и Европа, Украйна празнува победата от 1945 г. на 8 май, а не на 9 май (причината е, че всъщност капитулацията на нацистите идва малко преди полунощ на 8 май, 1945, но централноевропейско време, а тогава в Москва вече е настъпил 9 май). Украинците имат пълното право да помнят и тълкуват тази победа: те пострадаха повече от руснаците от германската окупация и огромен брой от тях загинаха на бойното поле.

И украинците са прави да считат, че Русия днес, подобно на Нацистка Германия през 1945 г., е фашистки империалистически режим, който може и трябва да бъде победен. Фашизмът беше победен, защото една коалиция се задържа и приложи превъзхождащата си икономическа мощ. Същото важи и сега.

Автор: Тимъти Снайдер

Превод: Ганчо Каменарски

Мир без истински гаранции е унищожение на Украйна

В своя гледна точка украинският офицер от запаса, известен с прякора си Tatarigami, повтаря следното - ако сега Украйна бъде принудена да говори за мир, без Русия да претърпи поражение на бойното поле, Кремъл ще натрупа сили под прикритието на примирието за няколко години и отново ще тръгне напред. При този сценарий, Запада първоначално ще се успокои и западната помощ за Украйна постепенно ще намалява - защото Украйна ще бъде изместена в очите на западните политици от нови, "по-належащи" проблеми. Русия, напротив - доктрината там вече е утвърдена и подчинена на върховната цел на Путин - Украйна да я няма като суверенна държава, да бъде придатък на Руската федерация като Беларус.

Във войната Украйна вече загуби плодородни земеделски земи, ядрена електроцентрала (Запорожката), стратегически и промишлени съоръжения (като Азовстал в Мариупол), морски пристанища и критична инфраструктура. Стотици хиляди, ако не и милиони хора, са вътрешно разселени, десетки хиляди са с увреждания или ранени, а много други са се преместили в чужбина завинаги. Украйна неизбежно ще се сблъска със значителни социални и вътрешни проблеми, водещи до политическа нестабилност, а Путинова Русия ще ги изостря чрез методите на хибридната война, които владее така изкусно. В такава среда не може да се очаква, че при примирие на фона на сегашните реалности армията на Украйна ще се възстанови, за да е равностойна на руската. Текущата чуждестранна помощ смекчава тези проблеми в момента, но увеличението на сегашните нива на помощ за пълно възстановяване на украинската армия за защита срещу потенциална руска агресия би било изключително предизвикателство, ако не и невъзможно.

Междувременно Русия вероятно ще стабилизира икономиката си, ще възстанови армията си и ще извлече поуки от миналия опит. Русия може да се справи с тези предизвикателства по-ефективно благодарение на финансовите си ресурси и може също така да използва населението на новоокупираните територии, за да освежи армията си. Със своя до голяма степен непокътнат военно-промишлен комплекс Русия има предимство в производството в сравнение с Украйна, където много предприятия са унищожени, а много хора (експерти) загинаха вече на фронта в защита на родината си.

Защо САЩ и други западни страни се колебаят да се ангажират със споразумения, осигуряващи членство в НАТО или двустранни споразумения за взаимна отбрана на Украйна? Честният отговор е прост: страхуват се от високата вероятност от нова руска инвазия в Украйна. САЩ и съюзници като Германия не желаят да участват в пряк военен конфликт с Русия. Това нежелание подчертава тяхното убеждение, че бъдещата агресия на Русия е почти сигурна. Следователно привържениците на мира сега се застъпват за намаляване на помощта за Украйна под прикритието на мир, страхувайки се, че продължаващата подкрепа може да навреди на политическото им положение у дома, заклеймявайки ги като войнолюбци.

Освен това е почти сигурно, че инвестиционните, застрахователните и кредитните организации ще класифицират Украйна като държава с висок риск при липса на гаранции за сигурност. Независимо от техните прокламации сега, тези субекти не са филантропски организации. При липсата на подходящи гаранции за сигурност, за Украйна ще се окаже предизвикателство да привлече дългосрочни инвестиции, така необходими за възстановяване и развитие.

Тези, които се застъпват за смислени мирни преговори, трябва да представят конкретна рамка със солидни гаранции за сигурност, очертавайки конкретни действия, вместо да разчитат на двусмислени изявления и общи декларации. Независимо дали чрез членство в НАТО или двустранни/тристранни споразумения за сигурност, подкрепени от клаузи за взаимна отбрана, тези гаранции трябва да бъдат приложени веднага след подписването им, а не под формата на далечни обещания за потенциално украинско членство в Северноатлантическия алианс. Освен това е от съществено значение подробен план за възстановяване на Украйна и интегрирането ѝ в западната/трансатлантическа рамка за икономика и сигурност, вместо просто да се жертва Украйна под прикритието на постигане на мир.

Докато не бъдат въведени такива гаранции и планове, Украйна остава много уязвима и тези проблеми ще проправят пътя за друга, със сигурност по-успешна руска инвазия, която ще изтрие Украйна от картата на света.