През последния месец дебатите за ядрената енергетика в България отново се разгорещиха покрай идеята за рестартиране на проекта "Белене". Ядрената енергетика обаче не трябва да се изчерпва само с темата "Белене". Секторът е комплексен и включва в себе си множество взаимосвързани вектори – инженерно-технически, политически, финансово-икономически, научни.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Това пише в специален анализ за Actualno.com eнергийният икономист Борислав Боев по темата, свързана с бъдещето на енергийната система на страната.
Ядрената енергетика е с огромно значение за българската икономика и националната сигурност, а това предполага качествено изследване и управление на процесите по гореспоменатите вектори. В тази връзка сътрудничеството с утвърдени международни организации е ключово за адекватното целеполагане и устойчивото развитие не само на ядрената енергетика, но и на целия енергиен сектор. Една от сериозните международни организации, които се занимават именно с изследването на проблематиката в ядрената енергетика, е Агенцията за ядрена енергия към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Амбициите на България за развитие на ядрената енергетика съвсем естествено доведоха до официалната кандидатура на страната ни за присъединяване както към ОИСР, така и към Ядрената агенция на организацията.
Кратка история, мисия и основни дейности на Ядрената агенция към ОИСР
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Агенцията за ядрена енергия (NEA – Nuclear Energy Agency) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на 1 февруари 1958 г. под името „Европейска ядрена агенция“. На 20 април 1972 г. агенцията променя своето име на „Nuclear Energy Agency“ (NEA), което остава и до днес. Към настоящият момент в Агенцията членуват 33 държави от Европа, Северна Америка и Азия, сред които са лидерите в ядрената енергетика като САЩ, Франция, Русия и Великобритания. Основната мисия на NEA е да подпомага държавите при експлоатацията и развитието на ядрената енергия за мирни цели чрез задълбочено сътрудничество на техническо, академично и правно ниво. В съответствие с тази мисия, Агенцията изготвя експертни анализи в областта на ядрената енергетика, които са изключително важни за вземането на политическите решения и оформянето на стратегическата визия за развитието на енергетиката в съответните държави-членки на ОИСР. Освен сериозната научно-изследователска дейност, NEA поддържа трансфер на информация и знания между държавите-членки, изготвя специфични секторни анализи, съобразени със спецификите и нуждите на заинтересованите страни. Агенцията работи в тясно сътрудничество с други международни организации и институции като Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), Световната ядрена асоциация (WNA), Европейската Комисия (ЕК) и др.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
С решение на Министерски съвет от 23 октомври 2019 г. бе обявена кандидатурата на България за членство в NEA. Присъединяването към една от най-авторитетните международни организации в областта на ядрената енергетика е важно не само за развитието на сектора в България, но и за стратегическото позициониране на страната на полето на световната ядрена енергетика. С членството в NEA за България се откриват много нови възможности, които далеч не се изчерпват само с дейността на ядрения сектор у нас.
Възможностите за академичните институции
Една от основните дейности на Агенцията, е свързана с изготвянето на аналитични материали с икономическа, политическа, техническа и правна насоченост. По този начин се отваря възможност за полагане основите на устойчиво сътрудничество между българските академични институции и Агенцията. Съвместните дейности могат да включват изготвянето на планове, стратегии и анализи, покриващи всички аспекти на ядрената енергетика в България. Наред с това българските академични институции ще имат възможността да натрупат безценен опит и знания в неизследвани, или слабо изследвани досега секторни ниши в енергетиката. Задълбочаването на академичните взаимовръзки ще позволи на българските изследователи да натрупат експертиза, а това е изключително важно за решаването на съвременните проблеми като загубата на знания, намаляващия интерес за кариерно и академично развитие в сектора и т.н.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Ползите за политическото ръководство
От членството в NEA ще се възползва и политическото ръководство на държавата, защото то ще получи достъп до специфично изготвени анализи, съобразени с енергийните особености на България. През годините нееднократно се проявяваха слабостите в българската енергийна политика като лошото целеполагане, липсата на управленски капацитет и невъзможността за формулиране и преследване на конкретни и ясни цели. Помощта от NEA под формата на критично изготвени анализи, отчитащи не само слабостите, но и възможностите за развитието на българската енергетика, ще бъде важна от гледна точка формирането на устойчив „policy making“. В навечерието на „Зелената сделка“ политическият елит има крещяща нужда от достъп до максимално независим и критичен поглед върху ситуацията в българската енергетика. Така до някаква степен ще бъде адресиран и проблемът с липсата на административен и управленски капацитет, които се доказаха като ахилесовата пета в управлението на българската енергетика през последните години. Няма как България да реализира каквито и да е големи проекти, ако не разреши хроничния проблем, свързан с управлението на сектора, а това преминава именно през изготвяне на критични анализи и предписания с помощта на доказани световни експерти. Но българското политическо ръководство трябва да си даде ясна сметка, че евентуалното приемане в NEA не е панацея и ако няма инициативност, то проблемите в енергийната политика едва ли ще бъдат разрешени.
Достъп до по-добра финансово-икономическа експертиза
Членството на България в NEA поставя акцент и върху друг много важен аспект в развитието на ядрената енергетика – финансово-икономическия. Трудностите, с които страната ни се сблъсква при реализацията на големи проекти са свързани до голяма степен с невъзможността за привличане на стратегически инвеститори, които да „повярват“ в рентабилността на тези проекти. Присъединяването към Агенцията обаче ще изпрати положителен пазарен сигнал към всички големи играчи в сектора, защото България затвърждава добрите практики и се обособява като надежден партньор на световната ядрена сцена. Освен това страната ни може да се възползва от доказаната експертиза на Агенцията при финансово-икономическата обосновка на конкретни проекти. Възможностите за привличане на инвеститорски интерес обаче не се изчерпват само с финансирането на мащабни проекти за изграждане на нови ядрени мощности – те могат да бъдат насочени към създаването на управленска експертиза в областта на икономиката на ядрената енергетика, изграждането на академичен капацитет, възможности за съвместни участия и разработки между български учени и работни групи на NEA, програми за обучение и допълнителна квалификация на административен и мениджърски персонал и т.н.
Кандидатурата за членство в Агенцията за ядрена енергия към ОИСР несъмнено е правилен ход с оглед плановете за развитие на ядрената енергетика в България. Предстоящата енергийна трансформация и прехода към нискоемисионни източници ще създадат условия за увеличаване ролята на ядрената енергия. Енергийният преход обаче въобще няма да бъде безоблачен. България се сблъсква с редица предизвикателства на национално и европейско ниво.
В национален план страната ни продължава да страда от хроничните си проблеми, свързани с непоследователна политика по отношение стратегическите приоритети в енергетиката. Проблемите с изграждането на нов ядрен капацитет през последните две десетилетия са само върха на айсберга. Не трябва да се пропуска факта, че България трябва да се съобразява с общите енергийни планове и стратегии, приети от Европейската комисия. Сега тези планове за декарбонизация и „климатичен неутралитет“ не включват експанзия на ядрената енергетика, въпреки че тя понастоящем е един от най-нискоемисионните и същевременно устойчиви енергийни източници. Затова приоритетите в националната политика, а именно запазването дела на ядрената енергия в краткосрочен план, и изграждането на нов ядрен капацитет в средносрочен и дългосрочен хоризонт, могат да бъдат постигнати не само с изявяването на принципна политическа подкрепа, но и с членството и задълбочаващото се сътрудничество именно с авторитетни международни организации като NEA.
Приемането на България в Агенцията ще отвори нова страница в развитието на ядрената енергетика и ще изпрати важно пазарно послание на международните енергийни пазари.
