Западните медии се фокусираха върху успеха на Украйна в прогонването на руската армия от вратите на Киев и Харков. Но докато битката за Донбас все още бушува, друга критична битка се очертава на хоризонта след украинските намерения за голяма южна контраофанзива. Падането на Мариупол и амбицията на Русия да окупира южното черноморско крайбрежие на Украйна представляват опасна заплаха. Русия цели да контролира не само Украйна, но и самото Черно море. Това пише Иля Тимченко* в свой анализ за американското издание The National Interest.
Бреговата ивица на Украйна – простираща се от Приднестровието чак до Мариупол и Крим – представлява апетитна награда за Русия. След като не можа да превземе Киев или Харков, но след като установи сухопътен мост към Крим, следващият голям ход на Русия е да се прицели в това, което ще причини най-много щети. Прекъсването на достъпа на Украйна до Черно море би нанесло катастрофален икономически и военен удар и би оставило Украйна без излаз на море. Това стана ясно от неотдавнашните инсценирани атаки на Русия в така нареченото Приднестровие - отдавна проруски отцепнически регион в Молдова под команда на Кремъл, засилените руски обстрели срещу Одеса, руската блокада на морските пристанища на Украйна и големия апетит на Москва да превземе Мариупол.
Британското разузнаване: Русия се мъчи да запази контрола си в Черно море
Удар срещу търговията
Югът на Украйна осигурява вход за нейните икономически артерии и притежава значителни ресурси. Чрез черноморските си пристанища Украйна снабдява страните от Африка и Близкия изток с храна, а Европейския съюз с желязо и стомана. Икономиката на Украйна зависи от износа на стоки, а този износ зависи от достъпа до Черно море.
Черните метали на Украйна съставляват 22,4% от общия ѝ износ през 2021 г., докато зърнените култури и продуктите, свързани с тях, представляват около 30% от общия износ на Украйна. Въпреки че някои товари могат да бъдат прехвърлени към железопътния транспорт, това ще отнеме време, ще бъде скъпо и по-малко ефективно. Едновременно Русия сега нанася удари и по украинската железопътна и транспортна инфраструктура.
Спирайки достъпа на Украйна до Черно море, Русия е опряла нож в икономическия врат на Украйна и в този процес държи за заложници гладни хора по целия свят.
Енергиен саботаж
Югът на Украйна е дом на голяма част от украинския възобновяем енергиен сектор, тъй като много западни и украински компании са инсталирали вятърни турбини и слънчеви панели там поради благоприятните условия. Две големи атомни централи също са разположени на юг - Южноукраинската атомна електроцентрала и Запорожката атомна електроцентрала, която е най-голямата в Европа. Последната е на ръба на международна екологична и хуманитарна катастрофа, след като руските сили се разположиха там, с тежко оръжие и извършват обстрели. Ситуацията все още е високорискова, тъй като руснаците съхраняват оръжие в машинното отделение на първи реактор на централата.
Руски представител в МААЕ: България ще бъде засегната при авария в Запорожката АЕЦ
Украинското крайбрежие на Черно море съдържа богати газови залежи, които в момента са слабо разработени и се оценяват на значително повече, отколкото газовите резерви на Украйна на сушата. Руският газопровод за Европа минава през Южна Украйна точно над Николаев и Одеса, пресича Молдова и излиза от Украйна през Орливка в Румъния. Руското "поглъщане" на този клон на тръбопровода би осигурило още една стратегическа победа за Кремъл.
Редките метали - важна цел за Русия
Може би най-незабелязаният и важен ресурс на югоизток са запасите от рядкоземни минерали на Украйна — кобалт, мед, никел и литий — за които се смята, че са скрити в "Украинския щит", геоложка формация, която пресича Украйна по диагонал от горния западен ъгъл към долния югоизток. Литият, известен също като "бяло злато", вероятно има най-висока стойност, тъй като е от съществено значение за производството на батерии, използвани в слънчеви панели, мобилни телефони, електрически превозни средства и военно оборудване.
Украински изследователи предполагат, че източната част на Украйна потенциално съхранява около 500 000 тона литиев оксид. Ако се докаже, Украйна ще бъде находище на едни от най-големите запаси на литий в света, като най-високите концентрации ще бъдат разположени близо до Мариупол. Рядкоземните елементи със сигурност са значима цел в стратегическата военна операция на Кремъл, според Род Шуновър, бивш директор на отдела за околната среда и природните ресурси на Националния съвет за разузнаване на САЩ.
Има реален бизнес интерес към залежите на литий в Украйна. Австралийската компания European Lithium още през ноември заяви, че работи да си осигури права върху две украински находища на литий. Китай също демонстрира интерес към запасите на литий в Украйна, като китайската компания Chengxin Lithium кандидатства за права върху находище на литий в Донецк и Кропивницки. Ако Русия получи пълен контрол над тези залежи, тя ще има повече сила в преговорите и с Китай – и двете са обезпокоителни събития за Украйна.
ОЩЕ: Войната в Украйна се води и за минералните и енергийни ресурси на страната
Черноморски контрол
Русия смята Черно море за руско езеро и винаги е търсила контрол над тези международни води. Черноморският флот на Русия сега блокира украински пристанища, пречи на глобалното корабоплаване и изстрелва крилати ракети по украински градове. В близкото минало Русия използва Черноморския регион като антидемократичен експеримент, анексирайки Крим, нахлувайки в Грузия, блокирайки Керченския пролив и изпробвайки реакцията на НАТО.
Контролът върху крайбрежието на Украйна е жизненоважен за контрола на Русия над Черно море. Украйна и нейните партньори трябва да избягват всяко споразумение за прекратяване на огъня, което позволява на Русия да затвърди връзките между териториите, които окупира, да инсталира марионетни администрации и да отреже Украйна от морето.
Освен това Украйна и Западът не трябва да попадат в капана на насърчаването на Украйна да търгува със земя срещу съмнителни руски гаранции за мир. Слабото представяне на Русия на фронта, упоритата съпротива на Украйна и западните доставки ма оръжие означават, че текущата способност на Русия да окупира цялото черноморско крайбрежие е намаляла. Но последните коментари, подкрепени от Кремъл, ни напомнят, че Русия запазва амбицията си за голяма победа.
Мариупол е особено важен и не трябва да остава в руски ръце. Героите от Азовстал ще живеят в историята. Но самият град е твърде важен като символична и стратегическа победа за руската окупация, за да бъде изоставен.
За щастие, изцяло заета в Донбас, Русия не изглежда в момента да е способна да организира нова офанзива, но няма място за самодоволство. Ако Русия се измъкне успешно от блатото на Донбас и успешна руска офанзива в Херсон и Запорожието биха застрашили самото съществуване на Украйна.
След като години наред отхвърляше предупрежденията на Москва, трансатлантическата общност трябва да приеме сериозно заявените от Русия амбиции, да се подготви да победи руската офанзива на юг, да възстанови свободата на корабоплаването в Черно море и да отхвърли руското заграбване на земя. Това може да се постигне чрез ускоряване на доставките на тежко оръжие за Украйна от нейните партньори, включително изобилие от ракети с голям обсег, високомобилни артилерийски ракетни системи (HIMARS) или техен еквивалент, изтребители и бомбардировачи и системи за отбрана земя-въздух.
Самото НАТО трябва да засили присъствието си в Черно море през Румъния и България и да инвестира в засилване на сигурността на Молдова срещу руска инвазия. Освен това САЩ и техните партньори трябва да засилят санкциите срещу Русия, за да ограничат изграждането на нейния флот. Освен това трябва да окаже натиск върху държави като Индия, които се възползват от санкциите срещу Русия, да увеличат износа си за държавата-агресор.
ОЩЕ: "Завръщане с гръм и трясък": НАТО разполага американски войници в България
* Автор: Иля Тимченко. Той е е кандидат-магистър по публична политика в Harvard Kennedy School, както и научен сътрудник за разузнавателния проект на Belfer Center. Тимченко е бизнес редактор в Kyiv Post в периода 2017 - 2019 година и бизнес репортер в периода 2014 - 2016 година.
Превод: Ганчо Каменарски
