Очаквахте една математика за „добре дошли“ ли? Само че налице е душ със студена вода.
Новата стратегия на Европейската комисия за Западните Балкани разкрива перспективата, че две страни от региона, Сърбия и Черна гора, биха могли "потенциално" да бъдат готови да се присъединят към ЕС до 2025 г. Също така предлага засилена подкрепа за останалите четирима бъдещи членове от региона, който беше погълнат от война и граждански конфликти през 90-те години на миналия век.
Но е ясно, че политиците във всичките шест страни - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия - ще трябва да наблегнат на установяването на върховенство на закона, да спрат корупцията, да уредят двустранни спорове и да предприемат редица други демократични промени.
"Присъединяването към ЕС е далеч повече от технически процес. Това е генерален избор, основан на базови ценности, които всяка страна трябва да прегърне по-активно, от тяхната външна и регионална политика, точно до това, на което децата биват обучавани в училище", гласи новата стратегия, получена от изданието Politico.
Една анкета на Regional Cooperation Council показва различността на настроенията сред потенциалните кандидати за еврочленство. В Косово подкрепата е 90%, 6% - нито добро, нито лошо, а останалите се делят между „не зная“ и отрицание на членството. в Албания 81% са „за“, 14% не знаят дали е добре или зле, 5% смятат, че ЕС не е добра компания, а 1% не знаят какво да кажат. Македония – 54% „за“, 33 % не знаят дали е за добро или зло, 11% са против, 2% не знаят.
Колкото по-нататък се върви по списъка на страните кандидати, толкова по-малко става подкрепата.
В Черна гора 44% искат да станат член на ЕС, 29% не могат да преценят дали това ще е за доброто на страната или не, 22% са против, а 6% не знаят или не искат да кажат мнението си.
Резултатите от анкетата в Босна и Херцеговина показват несигурността и разделението в страната, която все още е протекторат. „За“ еврочленство са около една трета – 31%, тези, които не могат да преценят са 46%, 18% са против, а 4 на сто нямат или не искат да изразят мнението си по въпроса. Най-любопитно е положението в Сърбия, сочена от всички европейски чиновници, като се тръгне от Жан-Клод Юнкер надолу за една от двете водещи кандидатки за еврочленство. Едва 26% искат да бъдат европейци. 37% не знаят какво би им донесло потенциалното членство. 30% са против, а 6% не знаят.
Стратегията има за цел определянето на пътна карта, след като председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер през септември миналата година даде сигнал за подновяване на отвореността за разширяване на ЕС в своето обръщение за „Състоянието на съюза“. Преди това ЕС беше охладнял към приемането на нови членове след реакция в по-старите държави-членки заради засилената имиграция от по-бедните нации, които наскоро се присъединиха към блока.
Юнкер и други лидери на ЕС проявиха нов интерес към Западните Балкани, отчасти поради притесненията за засиленото влияние на Русия, Китай и Турция там. Кризата с бежанците през 2015 г., при която стотици хиляди мигранти се насочиха към Западна Европа по Балканския маршрут през Западните Балкани, също така подчерта значението на региона за стабилността в ЕС.
"Страните от Западните Балкани имат историческа възможност да обвържат твърдо и недвусмислено бъдещето си с Европейския съюз. Те ще трябва да действат решително", гласи още стратегията на ЕС.
Като част от новия тласък в тази посока Юнкер трябва да посети Западните Балкани за една седмица в края на този месец, като започне в Скопие на 25 февруари, заяви дипломат от ЕС, запознат с плана.
Освен подновената кампания на Комисията за задълбочаване на връзките с региона, България превърна Западните Балкани в приоритет като настоящ ротационен председател на Съвета на ЕС. София ще бъде домакин на среща на върха на лидерите на ЕС и Западните Балкани през май.
В неотдавнашно интервю за Politico българският външен министър Екатерина Захариева заяви, че подобни срещи трябва да станат много по-чести, отбелязвайки, че последната среща на върха между ЕС и Западните Балкани в Солун, Гърция, се състоя през 2003 г.
"Петнадесетте години са твърде много", каза Захариева, като предполага интервал от две години между срещите на върха в бъдеще.
Захариева призна, че поставянето на Западните Балкани толкова високо в дневния ред на ЕС носи риска, че позицията на блока в региона може да пострада, ако не се реализират надеждите на гражданите за членство в ЕС.
На срещата на върха през 2003 г. ЕС предложи "недвусмислена подкрепа" на бъдещите членове от Западните Балкани и им съобщи, че тяхното бъдеще е в рамките на Европейския съюз. Но 15 години по-късно само един от тях - Хърватия - се присъедини към блока и изглежда, че ще минат поне още седем години, преди може би още двама да станат членове.
„Разбира се, има такава опасност“, каза Захариева. "Ето защо не трябва да създаваме очаквания, които не можем да изпълним".
Захариева заяви, че повечето държави от Западните Балкани не са се присъединили към ЕС, защото блокът се е забъркал в различни извънредни ситуации - като например кризата в еврозоната и миграционната криза - и регионалните правителства не успяха да предприемат необходимите реформи.
Новата стратегия на Комисията предлага по-голяма подкрепа от страна на ЕС за региона в редица области - от изпращането на консултанти на Европол за повишаване на сигурността до поемане на нови инвестиционни ангажименти в области от стартиращи фирми до транспортна инфраструктура. През 2018 г. общите инвестиции на ЕС в региона се предвижда да възлязат на 1,07 млрд. евро - малко повече от средното за последните 10 години.
Стратегията, озаглавена "Перспектива за разширяване на ЕС и засилената ангажираност на ЕС със Западните Балкани", не спира да описва текущото състояние на бъдещите членове на ЕС, заявявайки, че лостовете на властта във всичките шест страни често са в ръцете на престъпни мрежи и политически кланове.
"Днес страните показват ясни елементи на завземане на държавата, включително връзки с организираната престъпност и корупцията на всички нива на правителството и администрацията, както и силно преплитане на публични и частни интереси", пише още в документа.
"Никоя страна от Западните Балкани понастоящем не може да се счита за функционираща пазарна икономика", е заявено също така категорично.
Горчиви хапчета
Въпреки че Сърбия и Черна гора бяха определени за водещи за членство от страна на Комисията, в документа се казва, че присъединяването им към 2025 г. е "изключително амбициозно". Става ясно, че лидерите в Белград в частност ще трябва да поглъщат някои горчиви хапчета по пътя до Брюксел. Освен това Сърбия ще трябва да сключи и приложи правно обвързващо споразумение за нормализиране на отношенията с Косово, предимно етническата албанска територия, обявена за независима от Сърбия преди 10 години, преди да може да се присъедини към ЕС.
В програмата също така се казва, че бъдещите членове трябва да демонстрират "пълна хармонизация" с външната политика на ЕС - сигнал, който не е прекалено завоалиран и казва, че Белград не би могъл да продължи да провежда толкова близки отношения с традиционния съюзник Русия, както в момента.
Стратегията обаче съдържа и разочарование за Косово, което не е признато от пет държави членки на ЕС и не е конкретно споменато като евентуален кандидат за членство в ЕС в документа.
Сърбия и Черна гора, от друга страна, вече са започнали преговори за членство и Комисията заяви, че е готова да препоръча присъединителни преговори за Албания и Македония, ако отговарят на определени условия. Босна и Херцеговина "би могла" да стане кандидат за членство, се казва в документа.
Комисията също така се надява перспективата за нови пристигащи да накара настоящите страни членки да реформират начина, по който работят. "Самият ЕС трябва да гарантира, че ще бъде готов институционално да приветства новите държави членки, след като изпълнят поставените условия", се казва в текста, лобирайки за по-широко използване на гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета - вместо да взема единодушни решения, които дават право на вето на отделните правителства.
Активистите на либералната демокрация на Балканите обвиниха ЕС, че е прекалено мек по отношение на регионалните лидери, които те определят като авторитарни със съмнителен ангажимент към ценностите на ЕС.
Новият документ не се занимава с подобни глезотии и би могъл да се чете като определянето на закона за политическите лидери, като в същото време насърчава активистите и гражданите да оказват натиск върху тях.
Анализ на Флориан Едер и Андрю Грей за Politico, цитиран от БГНЕС
