Латинска Америка е залята от "розовата вълна". Ако колумбийците гласуват на втория тур на президентските избори за белобрадия бунтовник Густаво Петро (резултатът трябва да е ясен до часове), а бразилците свалят десния автократ Жаир Болсонаро през октомври, субконтинентът ще се обърне почти изцяло наляво.
Външно много от новите лидери са добре измити, но дълбоко в себе си те все още мразят гринго и са много подозрителни към Съединените щати. Америка на Джо Байдън изгуби своето "полукълбо" и Китай видя това като геополитическа възможност. Това пише журналистът Роджър Бойс в анализ за британското издание The Times. Интересен факт е, че Бойс започва журналистическата си кариера през 1976 година като кореспондент на Reuters в Москва. Ето какво смята той за ситуацията в Латинска Америка от гледна точка на САЩ сега:
Това е проблем по две причини. Първо, то свидетелства за срива на доверието в глобалното лидерство на САЩ. Тази тенденция беше най-силно изразена при Доналд Тръмп, но хаотичното изтегляне на Байдън от Афганистан демонстрира на Глобалния юг, че Вашингтон не е готов да се бори за нищо. Доставките на оръжия за Украйна, но при условие, че няма да бъдат употребени срещу Русия, само засилиха впечатлението, че Байдън не го е грижа за каузата на Запада. Показателно е, че в най-близките съседи на Щатите - Канада и Мексико, има почти най-ниски рейтинги на доверие в лидерството на САЩ.
Второ, розовата вълна - победите на левицата в Мексико, Аржентина и Боливия от 2018 до 2020 г., Перу и Хондурас миналата година и идването на власт в Чили на самоопределящия се като "либертариански социалист" Габриел Борич тази пролет - може да приключи с разочарование и постоянна нестабилност. Последната такава вълна започна с избирането на Уго Чавес във Венецуела през 1998 г. и доведе левите популисти на власт в Бразилия, Еквадор, Боливия и Аржентина. Моделът им беше доста нестабилен: изчакайте бума на суровините, преразпределете богатството, преодолявайте ужасяващата пропаст между богати и бедни, дръжте армията готова и ако нещо се обърка, обвинявайте Северна Америка. Но когато суровинният бум утихна, стана ясно, че дори марксисткият елит се обогатява с всички сили; че училищата, болниците и жилищата нямат пари; че бедните не се измъкват от бедността и престъпността процъфтяват. Пандемията най-накрая отвори пукнатините. Как ще се покаже новата вълна?
Това е трудно предизвикателство за Съединените щати – и не само заради отчаяната тълпа от мигранти по границите им. Факт е, че все по-често решения за латиноамериканските правителства в беда се предлагат не от Вашингтон, а от Пекин. Китайската коронавирусна дипломация даде на Латинска Америка 300 милиона ваксини. В някои страни дори е установено местно производство.
Наследникът на Чавес във Венецуела Николас Мадуро забуксува: страната се хвърля от криза в криза (през 2019 г. инфлацията достигна около 2 000 000 процента). Освен обществените вълнения, това подкопава и армията. Пекин не само помогна на Мадуро да заобиколи западните петролни санкции, но и зарадва армията му. Към днешна дата Венецуела е най-големият купувач в региона на китайско военно оборудване, самолети, системи за противовъздушна отбрана, радари и щурмови пушки.
Междувременно Боливия също купува китайски оръжия за борба с безредици, които вече са тествани в Хонконг. В аржентинската пустиня Патагония Пекин е изградил космически център за свои нужди, а в други страни от региона - радарни станции. Бившият ръководител на Южното командване на САЩ адмирал Крейг Фолър наскоро предупреди: "Губим позиционно предимство в това полукълбо и са необходими спешни действия за коригиране на тази тенденция".
Имаше някакви прогнози, че Байдън ще възстанови влиянието на САЩ - той също се интересуваше от региона, когато беше сенатор и вицепрезидент. Въпреки това широко разгласената среща на върха на Америка в Лос Анджелис този месец се провали. Байдън реши да не кани леви диктатори от Куба, Венецуела и Никарагуа - след което други страни като Мексико успешно бойкотираха срещата. Болсонаро - който все още е в добри отношения с Тръмп - реши, че след междинните избори за Конгреса през ноември Байдън със сигурност ще се превърне в бита карта и се съгласи да дойде само за един ден.
Байдън се надява, че левите съседи могат да бъдат държани под контрол, ако влезе в контакт с избирателите. Няма нищо свръхмъжествено или открито антиамериканско в 36-годишния президент на Чили Габриел Борич: той съблазнява "зелените", жените и коренното население и подкупва с обезоръжаващия си маниер. Байдън смята, че с новото поколение могат да се изграждат мостове, например за изменението на климата. Това изчисление обаче е погрешно.
Първо, не всички представители на новата лява вълна са толкова млади. Колумбийският лидер Петро е на 62 години и е израснал, възхищавайки се на Фидел Кастро. А Лула да Силва от Бразилия е старец, който все още помни революционните лозунги от младостта си. Второ, дори по-младото поколение напълно вярва в митологията за борбата срещу военните хунти от миналото и техните американски покровители. И трето, дори най-дружелюбният Бял дом не е в състояние да преодолее зейналата пропаст, която лидери като Борич наследиха: в Чили например 1% от населението получава 27% от доходите на страната. За тях САЩ изобщо не са убедителен модел на бъдещето, а просто безинтересен съсед.
Китай, при всичките си нарушения на човешките права и репресии, може поне да твърди, че е намерил лек за бедността. И тук е реалната опасност Латинска Америка и други части на Глобалния юг да тръгнат наляво: младите лидери смятат, че китайският модел е правдоподобен път към прогрес, а северноамериканският гринго е загубил всякаква адекватност.
Превод: Ганчо Каменарски
