България води война срещу Македония, която не може да бъде "по-студена". Заедно с цялото "разузнаване" висшето ръководство на страната се мобилизира с единствената цел - да докаже, че сме българи в безсъзнание. Те са наясно, че или сега ще го направят, или всичките им укрити исторически синдроми за македонците ще се удавят, пише бившият северномакедонски дипломат Ристо Никовски в изданието "Нова Македония".
Капутилационнот споразумение, което подписахме, им дава правото да докажат недопустимото и трябва да се признае, че задължението на политиците да използват такива обстоятелства. Така прави и София. Стреми се да възприемем ключова част от нашата история с единствената цел да ни убеди в нашия български произход. Символът на всичко това е, разбира се, личността на Гоце Делчев.
Според техните идеологии той е велик "българин", защото се е борил за Македония, но като втора българска държава. Делчев няма друга историческа заслуга за България. Ако все пак го прави, тогава трябва да проявим разбиране.
Едва ли има по-голямо унижение, отколкото да приемеш да преговаряш историята си със съседните страни. Това направи нашата Македония и сега не е нужно да се чудим какво се случва с нас. С подписването на асиметрични споразумения с България и Гърция, Македония се оказа в зависима позиция, чиито последици могат да бъдат фатални за оцеляването на македонския народ.
Неработещите ни политици не ни убедиха, че тези споразумения решават проблемите с тези страни и те станаха наши приятели, което беше невиждана лъжа и тежка манипулация. Истината е, че тези вековни проблеми бяха отворени и бяха на масата за по-нататъшно изпълнение. Споразуменията не решиха абсолютно нищо в наша полза.
Сега сме убедени, че агресията срещу Македония от Атина, но особено от София, никога не е била по-изразена и опасна. И двете имат ясни намерения да нанесат последен удар на македонската национална идентичност. Те смятат, че е дошъл моментът най-накрая да затворят "македонския въпрос".
В крайна сметка София открито ни каза, че Македония може да се присъедини към Съюза, но не и македонизма, по-точно - македонците. И докато всичко това се случва, нашата мъдрост мълчи.
Историческите комисии са реалност както с България, така и с Гърция и опасността от катастрофални последици за тяхната работа е съвсем реална за нас. Ако бяхме нормална държава с отговорни политици, поне всички съответни капацитети сега щяха да бъдат активирани, за да помогнем на нашите комисии да спестят колкото могат.
За съжаление, това е ерес за политиците, които като носители на капитулацията вече нямат лице, за да се борят за нашите интереси, които те вече са предали за нищо. Всъщност въпросът е дали академията, Институтът по национална история и подобни институции са получили политическа заповед. На колко "учени" се плаща в института, а ние не сме чували за техните "важни" открития в нашата история?
Сега, вместо да излизаме ежедневно с факти и аргументи за Гоце и за всички останали наши дейци (което неминуемо ще се случи в София) или да правим предложения, които трябва да оспорват - всички мълчат. Ако правят все пак нещо, обществеността е изключително чувствителна и трябва да знае. Академията, от друга страна, вече се оказа безполезна за държавни и национални дела.
Тук ще се опитаме да уточним една слаба точка на България, която може да послужи за наша инициатива.
От 1990 г. България официално отбелязва 3 март като национален ден. Именно денят на подписването на предварителния Санстефански мирен договор през 1878 г. между Русия и Османската империя, която е победена във войната от 1877/78 г. Този договор се нарича предварителен, тъй като той никога не влиза в сила и е ревизиран само след три месеца, на 13 юни 1878 г. на конгреса в Берлин.
Следвайки руските идеи, в Сан Стефано е създадена велика България, която обхваща почти цяла Македония, части от Сърбия (Пирот, Враня ...), Гърция (Северна Тракия и части от Източна Тракия) и Албания (Корча ...). Според споразумението от Сан Стефано България има над 170 000 квадратни километра, докато днес има около 110 000. Русия създаде велика България като васална държава, противоречаща на интересите на западните сили, които не приеха това споразумение.
Русия беше принудена да преразгледа договора от Сан Стефано и след това да приеме договореното в Берлин. Албанците също бяха недоволни от споразумението от Сан Стефано и в резултат на това сформираха Призренската лига, насочена към велика Албания.
Много години преди 1990 г. София празнува 3 март като ден на освобождение, който също е спорен в много отношения.
Избирането на 3 март за национален ден на страната е дълбоко провокативно за всички съседни страни, особено Македония. Това открито символизира техните стремежи за анексия към части от няколко държави. Няма никакво основание или оправдание, нещо, което е предварително и което не влезе в сила, за използва от София национален празник.
Въпросът трябва да бъде повдигнат при преговорите по исторически въпроси между двете страни.
Благодарение на софийската "гръмкост", която несъмнено е "приятелска", поне знаем, че са спряха около Делчев. За комисиите с Гърция, с изключение на някои новини от Атина, обикновено неблагоприятни за Македония, нашата общественост няма представа какво правят и какви безпринципни отстъпки се правят от нас.
Интересното е, че и Атина (косвено ни обвързва с Албания), и София ни заплашват с блокиране на датата на преговори за присъединяване към ЕС, и двете чакат, защото могат да ни отскубнат и малкото, което е останало от нашата македонска национална идентичност.
Един от основните уроци на дипломацията е, че отношенията със съседите са както най-важни, така и най-трудни. Почти навсякъде, не само на Балканите. През вековете историческата съдба е била споделена със съседите, в добро и лошо, във войни и в сътрудничество.
Повечето събития на Балканите са дирижирани от други сили, които имат свои собствени интереси и за тази цел конфронтират страните от региона. Окупаторите и границите са се променяли, дори се е разменяло население, хора се смесвали по различни начини и всичко това оставя дълбоки следи и последствия, които обикновено се отразяват дълги години по-късно.
Тези наследства винаги са голяма тежест и решения трудно се намират. Такъв е случаят в Близкия и Далечния Изток, така е в цяла Азия, Африка и Латинска Америка. В момента, например, има шест, седем спорни въпроса за границата между САЩ и Канада, за които малко се говори ...
