По всичко личи, че руският президент Владимир Путин е решен да спечели залога си срещу разделения Запад. Преценката му, че ще погълне Украйна, без НАТО да се намеси достатъчно, за да го спре, се основаваше поне на някои реалности. Това твърди в свой анализ за The Telegraph Ричард Кемп, пенсиониран полковник от британската армия, служил от 1977 до 2006 г. Кемп е бил командващ офицер от пехотен батальон и част от КОБРА - Кризисния щаб за справяне с извънредни ситуации.
След като излиза в пенсия, Кемп е редовен гост-коментатор в редица издания, но и има репутация на човек, който твърдо се противопоставя на половото равенство в армията и го счита за "политическа коректност". Същата е позицията му и относно набора на мюсюлмани - Кемп (вероятно) беше в списъка на терористичната организация Ал Кайда, а на 1 август, 2017 година публикува позиция в The Times, че "Ислямска държава" опитва да инфилтрира свои хора в британската армия, като се възползва от "политическата коректност". Пенсионираният полковник е считан за върл защитник на Израел и еврейската кауза. Може би най-големият скандал с Кемп е случаят с баронеса Варси - заради негов коментар, публикуван в Jewish News, тя успява да осъди изданието за 20 000 паунда и ги дарява за благотворителност в полза на мюсюлманки и еврейки. А коментарът е, че Варси де факто помага на "Ислямска държава", при това след като баронесата лобира за промяна на закона така, че британски граждани, воюващи за друга държава (включително Израел), да могат да бъдат съдени във Великобритания.
Какво казва сега Кемп:
На първо място Путин успешно се възползва от бездействието на Запада в Сирия, провала на Съединените щати в Ирак и Афганистан и изваждането на Франция от Мали след десетилетна кампания.
Наблюдавайки тази плачевна липса на стратегическа сплотеност и решителност, Путин не се поддаде на илюзията, обхванала много от неговите опоненти в началото на този въоръжен конфликт, които грешаха в много отношения: че неговата "специална военна операция" е обединила Запада, че шокът от руското нахлуване в Украйна даде на НАТО полупостоянна нова цел. И че било грешка да се смята, че може да му се размине с още едно безобразие след анексирането на Крим през 2014 г.
Първоначално тази розова картина наистина изглеждаше вярна. Германският канцлер Олаф Шолц обеща да увеличи значително разходите за отбрана. Доставките на оръжие за Украйна бяха неравномерни, но тръгнаха. Мащабните санкции нанесоха сериозни щети на Кремъл. Имаше и проблеми, особено трайната склонност на френския държавен глава Еманюел Макрон към големи геополитически сделки, които подкопаха единството на Запад и развеселиха Путин. Германия все още е твърде зависима от руските енергийни източници и плащаше огромни суми за руски суровини, които де факто отиваха за финансиране на руската агресия: Въпреки шантажа на Кремъл: Германия съкрати руския газ под 10%, а хранилищата са пълни. Въпреки други "лъжички с катран в кацата с меда", като Индия, която зае изчаквателна позиция, общото единство се запази.
Може би всичко това скоро ще се промени, тъй като европейската подкрепа намалява. Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел призна тази седмица, че поддържането на блока единен е "ежедневна борба". И битката му ще става все по-тежка. Макрон вече няма мнозинство в парламента и това ще направи невъзможно да подкрепя Украйна в дългосрочен план, както наскоро обеща. Насрочените за следващия месец избори в Италия вероятно ще доведат до създаването на коалиция, която ще включва партии, които категорично се противопоставят на подкрепата на Украйна в нейната конфронтация с Русия.
Основният фактор, разбира се, е рецесията в Европа, подхранвана от енергийното изнудване на Москва. Трябва да се очаква, че като започнат студовете, Путин ще затегне крановете. За него това е оправдано от стратегическа гледна точка: колкото повече щети нанесе на бизнеса и потребителите с нарастващите цени на енергията, толкова по-голям е натискът върху лидерите да облекчат санкциите и "пак да е нормално". И толкова по-малко ще са склонни тези лидери да финансират враговете му.
С промишления спад и растящата инфлация, особено цените на енергията и храните, лидерите на ЕС вече (вероятно) обмислят облекчаване на санкциите, за да намалят хаоса в икономиката на еврозоната. Немалко европейци се чудят защо трябва да са отговорни за последствията от войната на Путин в ежедневието си - те не мислят от гледна точка на това какво прави Путин в тази война и колко поражения нанася, стига да не ги нанася пряко на тях. В същото време проучвания показват, че европейците почват да стават все по-загрижени за финансовото си благосъстояние, отколкото отблъскването на руската агресия.
Подобна картина се очертава и от другата страна на Атлантика, където Байдън последователно твърди, че агресията на Путин е причината за икономическите проблеми в САЩ. Както показва последното проучване на Reuters/Ipsos, само крехко мнозинство все още подкрепя украинския президент (бел. ред. - всъщност, според проучването, от 1005 анкетирани 53% подкрепят Украйна с позиция "докато всички руски сили не бъдат изтеглени от територията, която Украйна определя като своя". Само 18% са против подкрепата. 51% подкрепят също предоставянето на оръжие на украинската армия, а 22% са против). Това е по-малко, отколкото при предишното проучване и е вероятно с нарастването на напрежението броят на тези поддръжници на помощта на Киев да продължи да намалява. Обещанието на Байдън да предостави на Украйна допълнителни 3 милиарда долара военна помощ, вероятно преди междинните избори, ще бъде последната му голяма стъпка в подкрепа. Но дори тази огромна сума няма да промени хода на конфликта - тя е предназначена за дългосрочни оръжейни програми, които в продължение на много години няма да окажат влияние върху ситуацията на бойното поле, смята британският пенсиониран полковник.
Киев сега е в остра нужда. Украйна е почти изцяло зависима от западните оръжия – и тъй като Русия продължава да нанася тежки загуби на украинските сили, изчерпвайки вече оскъдния им капацитет за широкомащабни наземни битки, допълнителните муниции ще станат още по-критични.
За разлика от всички сигнали от Западна Европа, Обединеното кралство и страните от Източна Европа остават непоколебими. Борис Джонсън е единственият европейски лидер, който обеща повече доставки на оръжия през последните два месеца, а служители на външното министерство водят дипломатична кампания в европейските столици срещу съкращенията на помощта за Украйна.
Основен тест за наследника на Джонсън ще бъде способността да убеди британския народ, че техните икономически затруднения са цена, която си струва да се плати, за да се противопоставят на тиранията в Европа. И Лиз Тръс, която предложи да оповести разузнавателна информация, разкриваща по-широката агресивна програма на Путин, е на прав път. Но продължаващата помощ от Великобритания и Източна Европа, колкото и солидна да е, няма да е достатъчна. Освен ако Западът е единен, основният залог на Путин ще се окаже верен - волята му за победа е по-силна от волята на Запада за съпротива.
Позиция: Испания лъже Украйна с обещания за съществена военна помощ и оръжия
Превод: Ганчо Каменарски
