Бяха нeобходими дни, за да може Европа да каже нещо в следствие на случващото се в Беларус. И изглежда, че блокът няма каквато и да е "пътеводна светлина" във външната си политика. Това е опасно.
Европа е богат континент, който е добър в много неща. Например, той е успял досега да намери своя път през продължаващата пандемия от коронавирус по-добре от много други части на света. Но континентът в момента е изправен пред външни заплахи, за които не е подготвен, докато съседните на Европа райони стават все по-нестабилни.
Това е състояние на нещата, което често се игнорира - в Европа като цяло, но особено в Германия. Вторачването в пъпа изглежда се е превърнало в любимо забавление, в резултат на което никой сякаш не знае какво да прави с неприятностите наоколо. В Беларус, държава, която се намира в Европа, силите за сигурност на диктатора Александър Лукашенко стрелят по гражданите на страната, докато демонстрират срещу измама в изболите. И ЕС не намери отговор.
Минаха няколко дни, преди върховният представител на ЕС по външните работи или германският външен министър да успее да формулира половинчата декларация за осъждане на насилието. ЕС и НАТО са парализирани от опасенията, че Лукашенко, ако остане на власт, ще се приближи още повече до руския президент Владимир Путин - или би могъл дори да разреши появата на руски военни бази на беларуска земя. Резултатът: Европа изглежда напълно безсилна по въпроса.
В средиземноморския регион ситуацията е още по-несигурна. ЕС там се справя с редица агресивни сили, които се стремят да се възползват от продължаващото насилие и нестабилност в Сирия и Либия, за да си осигурят влияние и територия, включително Иран, Русия, Обединените арабски емирства и напоследък Турция.
Всъщност последната страна вече играе централната роля в Либия, страна от стратегическо значение за Европа. Не само това, но в момента Турция рискува и военна конфронтация с държавата членка на ЕС Гърция, която номинално е турски съюзник в НАТО. Турски кораб за проучвания, придружен от флота от бойни кораби, търси резерви от природен газ във води, за които Гърция има претенции. Заложени са много пари, но и геополитически влияние. Ескалация не може да бъде изключена. Какво би станало тогава?
ЕС няма да издържи, ако не е в състояние да развие някаква геополитическа амбиция, ако не работи, за да се превърне в дипломатическа и военна сила. Франция, под ръководството на президента Еманюел Макрон, в момента е единствената европейска държава, която в момента проявява желание да играе такава роля, но действията й са предимно едностранни.
Неефективната външна политика на Европа също е, разбира се, функция на рядкото съгласие в блока за правилния начин на действие. Но има и нещо повече от това. В Германия, например, кандидатите за най-високата политическа длъжност в страната могат уверено да игнорират външната политика, знаейки, че въпросът никога няма да се появи в интервюта с медиите.
Това е опасна форма на провинциализъм. Отношенията на властта в задния двор на Европа се изместват, не на последно място, защото САЩ се оттеглят. Крайно време е Берлин най-накрая да се заинтересува от подобно развитие. Вместо да продължава да си гледа в пъпа.
* Анализът е на Матьо фон Рор, публикуван в списание „Der Spiegel”. Превод: БГНЕС.
