"За разлика от американците, заяви наскоро сирийският президент Башар Асад в свое интервю, руснаците не изоставят приятелите си". Най-осезаемото доказателство за това е престоят му в президенското кресло, което струваше 250 хил. жертви и най-голямата след Втората световна война миграционна криза в Европа: Вашингтон се отказа от Мубарак след първите няколко стотици жертви, припомня журналистът Давид Варшавски за полското издание Gazeta Wyborcza.
Сирийската армия отново използва химическо оръжие и хвърля бомби по пазарите, но Асад с оптимизъм гледа в бъдещето, одобрявайки създаването на международната коалиция за борба с „Ислямска държава“.
И той не греши: страните, воюващи с ИД, ще свиват редиците. Вашингтон вече не говори, че условие за прекратяване на конфликта ще бъде смяната на Асад, затова пък дефакто координира действията си срещу позициите на ИД с иранските подразделения; Австралия, която също влиза в коалицията, иска да прави това официално. Към тях се присъедини Турция, която доскоро поддържаше ИД във войната срещу омразния за Анкара Асад. Нещо повече, дори арабските врагове на сирийския режим решиха, че ИД е огромна заплаха за тях.
По време на посещението си в Москва кралят на Йордания изрази надежда, че Русия ще влезе в ролята на преговарящ в този конфликт. Той не би казал това, ако нямаше подкрепата на Саудитска Арабия. А руснаците, както е известно, не изоставят приятелите си, така че мирът би бил сключен при техните условия.
Но Асад дължи този успех не толкова на приятелите си, колкото на враговете. „Ислямска държава“, макар да е убила по-малко хора, благодарение на зрелищните убийства, насилието над жени и целенасоченото унищожаване на културни паментици, е считана за абсолютното зло. Асад убива, мъчи, насилва, разрушава, защото смята, че е принуден да го прави (макар че вероятно му харесва), ИД обича да прави това (макар че вероятно смята, че е принудена.)
В дългия списък на успехите си халифатът може да добави още един: той напарви така, че САЩ, Иран, Русия, Турция и Саудитска Арабия, а също и Израел и Египет, които са заплашени от ИД, неочаквано да се окажат на една страна на барикадите.
Тук изниква една историческа аналогия: Антихитлеристката коалиция след нападението на Германия над СССР. Съюзниците решават, че Третия райх е абсолютното зло и дори потомците на милионите сталински жертви го признават. Но именно заради абсолютния характер на хитлеристкото зло всяка аналогия трябва да бъде правена много внимателно.
ИД няма програма, която да предполага геноцид, но и Германия не е имала, а преследванията на християни и йезиди може да се превърнат в геноцид. Друг съществен момент е, че ИД все още не е държава, макар да иска да я признаят за такава, а Третият райх е бил и е оглавявал коалиция заедно с други страни. Халифатът, обаче е начело на други ислямски терористи, простиращи се от Либия до Нигерия.
Но аналогиите са поразителни. Първоначално режимът на Асад подкрепяше ИД, виждайки в нея оръжие за борбата с нефундаменталистката част на опозицията и халифатът се справи отлично с тази част от задачата.
Сталин очакваше, че Третият райх ще унищожи „буржоазния Запад“. Цената за влизането в коалицията срещу халифата ще стане предателството на интересите на малките съюзници на САЩ - откакто Турция обяви, че ще нападне ИД, американците забравиха за войната ѝ с кюрдите.
Принципна разлика, обаче, е тази, че Асад (за разлика от Сталин) не играе самостоятелно. Да го подкрепяш означава да поддържаш покровителя му - Иран. Ето ти ефект на споразумение с Техеран по ядрената им програма. Разбира се Иран е аятолах, това не е нито Сталинска Русия, нито Хитлеристка Германия, както казва израелския премиер Бенямин Нетаняху, който съвсем справедливо напомня за (неотдавна възобновените) ирански заплахи да бъде унищожен Израел. Той дори не е толкова отвратителен като режима на Асад. Но това е полудиктатура, която поддържа световния тероризъм и се стреми да подчини Близкия Изток.
Борейки се с халифата, Запада поддъжа този режим, както когато се бореше срещу Хитлер, поддържаше Сталин. Не защото го искаше, а защото други варианти нямаше.
