Балканите винаги са били „ябълката на раздора", казва историкът Мари-Жанин Калик. В интервю за Neue Zürcher Zeitung, цитирано от Deutsche Welle, Експертът по история на Източна и Югоизтачна Европа търси корените на съперничеството между Изтока и Запада и борбата им за влияние в региона.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
В края на 19. век Великите сили силно се вълнуват от т.н. „Ориенталски въпрос“ - говори се за "болния човек на Европа". Историчката Мари-Жанин Калик посочва, че постепенното разпадане на Османската империя дестабилизира Балканите. Затова Великобритания, Австро-Унгария, Русия и сие се чувстват силно застрашени: „Всяко териториално изменение означава ново разпределение на силите и заплаха за империалистичните им интереси,“ пояснява Калик. На фона на нарастващото напрежение убийството на австро-унгарския престолонаследник в началото на 20-ти век е само „поводът, но не и причината" за избухването на Първата световна война.
Защо Великите сили се интересуват от региона?
Според Калик руснаците искат да контролират водите на Средиземно и Черно море, за да разположат там военни кораби, както и за да пренасят зърно на балканските пазари. Освен това Русия се възприема като „пазител на православните малцинства“ и затова подкрепя въстанията на „славянските си братя“, обяснява историчката. Австро-Унгария пък се стреми да опази империята непокътната, а Великобритания и Франция се безпокоят най-вече за сигурността на търговските маршрути в източната част на Средиземно море.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Кои страни си съперничат за Балканите днес?
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Русия е запазила близостта до славянските народи и до днес, но православната връзка е по-скоро символична. За разлика от 19. век, днес за Москва Балканите са по-скоро сцена на мечтите ѝ за власт. Отношенията на Русия със западните страни силно се изостриха след анексирането на Крим. Балканите представляват за Москва зона, в която тя може да демонстрира влияние и да оказва натиск върху Запада. „Русия подкрепя Сърбия в политиката срещу Косово и иска да спре влизането на Черна Гора в НАТО. Демонстративното руско поведение в региона цели да укрепи още повече позициите на Путин в собствената му страна, твърди Мари-Жанин Калик. „В общи линии обаче влиянието на Русия в региона се надценява. Страната няма нито план, нито стратегическа визия за региона – за разлика от бившия СССР", смята Калик.
Що се отнася до наследника на Османската империя - Турция, нейното присъствие на Балканите е най-забележимо в Босна и Херцеговина. Турция си е осигурила влияние в страната, като е оказала хуманитарна помощ по време на войната. Освен това Анкара се е включила в реставрацията на редица сгради, считани за културно наследство от Османско време, и е финансирала изграждането на нови джамии. Чрез неоосманизма, който възниква през 1990-те години, Турция се опитва да наложи влиянието си върху бивши османски региони в Кавказ, Близкия изток и на Балканите. Доктрината на неоосманизма се представя като алтернатива на европейската интеграция на страните от региона.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Другите играчи, които според Калик се конкурират за влияние на Балканския полуостров, са Саудитска Арабия, Иран, Арабските емирства, Судан, Индонезия и Малайзия: „Югославската война даде шанс на ислямските страни да стъпят по-здраво в региона. Сега всяка от тях се опитва да наложи „правилното" изповядване на исляма.
