Поемането на „Монсанто” от „Байер” е печеливш ход за германската компания, но то вероятно ще пробуди страх у мнозина. И, може би, съвсем основателно, пише Карстен Кноп в коментар за ФАЦ.
Упоритостта даде плодове – тя е печеливш ход както за акционерите на американския агрохимически концерн „Монсанто”, така и за стратезите около председателя на борда на директорите на „Байер” Вернер Бауман.Той осъществява най-голямата покупка, правена някога от германски концерн в чужбина. С това „Байер” придобива нов облик. Концернът ще стане по-независим от фармацевтичния бизнес, а и навлиза в сектора на агрохимията, при това - в много изгоден момент, защото цените там сега са много ниски. Германският концерн се надява на бъдещо повишение на цените и очаква предимства от сливането. Например тогава, когато настъпи следващата вълна на консолидация, която неминуемо ще последва във фармацевтичния бизнес.
На акционерите на „Монсанто” продължителните преговори също донесоха ползи, защото доведоха до покачване на цената за продажбата на концерна с близо пет процента, което си е солидна сума. Акционерите на „Байер” обаче би трябвало да се замислят и над това защо противниците на сделката проявиха такава упоритост. Не е тайна, че „Байер” купува фирма с крайно лош имидж. „Монсанто” е гигант в производството на семена, пестициди и хербициди. Това обаче е и фирма, която „приковава” към себе си селските стопани с неизгодни договори и патентова всеки свой научен успех.
А това, че производствата на Байер сега се обвързват с растителната защита и семената на Монсанто в един общ пакет, засягащ селскостопанското производство, буди страх у мнозина. Досега мениджърите на Байер подценяваха този аспект. Затова антимонополните служби би трябвало да подложат на проверка сливането на двата концерна. Те трябва да подходят стриктно и без всякакви емоции към този и всеки друг пазар, на който биха могли да възникнат монополни позиции. Това се отнася и до други сливания в същия бранш – например между "Дюпон" и "Дау Кемикъл" и между "Синджента" и "Чайна Нешънъл Кемикъл Корп".
Дори самият факт, че тези сливания се извършват по едно и също време, е леко смущаващ. От тях обаче не бива да възникне някакъв нов агрохимически пазар, който поражда страх. Нужно е в условията на сурова конкурентна борба, която дава шансове и на нововъзникващи компании, да се решат проблемите по изхранването на човечеството. Има място за съмнения, че пътят, по който поемат сливащите се концерни, е най-верният. За иновациите не е необходима гигантомания.
Източник: Дойче веле
