Клепач е малко село в община Прилеп. Според преброяването от 2002 г. населението е 160 души. Селото остава в историята с факта, че там през 1904 г. геройски загива войводата Велко Скочивирчето (Скочивирски) заедно с цялата си дружина.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Велко Скочивирчето от мариовското село Скочивир е бил комита в четата на Георги Сугарев, а по-късно е районен войвода на ВМОРО в Прилепско. Четата му се състои от комити с потекло от Битоля, селата Српци, Круша, Клепач, Беранци и Брник. Важно е да се отбележи, че тези комити не принадлежат към групата на непознатите герои, имената им са известни и смятам, че трябва да бъдат изброени: Христо Романов (с. Брник), Димитър Берански (с. Беранци), Димитър Йенимале и Костадин Йенимале, (фамилиите им са неизвестни, но със сигурност са от района на Йенимале, центъра на борбата на българската Екзархия срещу гъркоманските патриаршисти в Битоля), Недялко Долиманов (с. Српци), Стрезо Милев (с. Клепач), Стоян Гьорчев (не е посочено) и Тасе Костов (с. Круша).
Цялата тази информация МОЖЕШЕ да се види на мемориал, посветен на войводата и на комитите, в двора на главната селска църква „Св. Архангел Михаил“, поставен там вероятно от „българския фашистки окупатор“ след април 1941 г. или много по-рано в периода от 1904 до 1918 г., от самите местни жители.
Днес мемориалът вече го няма. На негово място е поставен нов, с променен текст в частта за кого са загинали комитите от четата на Скочивирчето и, което е най-страшното, са променени имената на самите комити. Да! Точно така, правилно четете, неизвестните досега извършители на това злодейство към историческата памет и истина са променили дори фамилиите на комитите, така че да не изглеждат български, поставяйки им „ски“ като наставка ( за някои дори без В).
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Цитатът от стихотворението на големия български поет и революционер Христо Ботев "Хаджи Димитър": "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" е съкратен, вероятно защото хората, които стоят зад това безобразие, не са имали никаква представа откъде е цитатът. Да бяха прочели малко повече, щяха да знаят, че цитатът от стиха на българския герой Христо Ботев трябва да бъде изтрит, за да не се вижда за кои и какви революционери е, всичко издълбано в камъка да бъде заличено, отнесено в забрава.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Основният и най-важен въпрос в случая с този паметник, е дали в "патриотичен екстаз" извършителите са унищожили стария паметник и ако не е разрушен, въпросът е къде се намира днес.
Във време, когато премиерът Заев лицемерно се опитва да продава истории като „ще премахнем "български" от надписите за българския фашистки окупатор“, откриването на паметника и поставянето му на истинското място ще бъде дело, което би било наистина забелязано от София като известен напредък, далеч по-сериозен от високопарните декларации на правителството в Скопие.
С какви очи склонният да изгражда приятелство управляващ елит в Скопие ще върне паметника на старото му място, ако разбира се не е разрушен?
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Кои са преките извършители и поръчители в случая въобще не е важно. Независимо дали са хора от църковните кръгове или местното самоуправление в Прилеп, ясно е, че те няма да бъдат разкрити, нито наказани за „патриотичното си дело“. Впрочем, подобни проявления на посмъртно преразглеждане на личностите и на българската етническа принадлежност не са нещо непознато сред създателите на „съвременната“ македонска история. За такова нещо досега никой не е отговарял! Не бива да си правим илюзии, че в „готовата за започване“ на преговори с ЕС РС Македония някой може да бъде наказан за такъв акт като унищожаването на мемориал, който говори за етническата принадлежност на македонските революционери.
Брюксел трябва да научи за промяната на имената на загиналите комити. Той трябва да научи как в наши дни се пренаписва историята и се унищожават изворите на тази история, и че всичко това не в интерес на научните факти, а в интерес на пропагандата.
Така ли РС Македония защитава своя исторически наратив, със смяната на паметници? Как българите в РС Македония могат да бъдат спокойни, че никой няма проблем със съществуването им, когато от дългите ръце на вулгарния македонизъм в неговата антибългарска форма не са пощадени даже и мъртвите. Ако мъртвите им пречат, какво остава за живите?
Брюксел трябва да разбере за тази патриотична акция на все още неизвестните извършители, а официално Скопие трябва да възстанови стария паметник в църквата в село Клепач. Така е по европейски.
Колко смешни изглеждат след всичко това всички „мъдреци“, които от страниците на вестниците и от статиите, публикувани в онлайн изданията на почти всички масови медии в РС Македония, дават акъл на България да забрави 19 век и да стане част от 21-ви.
Казват, истинско право било правото на самоопределение (право, което България никога не е отказвала на македонците). А с паметта на тези комити, на които някой е променил дори имената, за да не приличат на български, какво правим? Питал ли ги е някой дали могат да бъдат използвани за евтина пропаганда?
РС Македония е готова за започване на преговори с ЕС. Всички атаки срещу историческата истина, подчертаха нашите държавни ръководители към България, към хората, които се чувстват българи, са единични случаи и не са официална политика на нашата страна, както каза Заев в София, докато мазно се усмихваше под погледа на президента Радев. Това каза премиерът, знаейки, че никой, от когото въобще нещо зависи в България, не му вярва и никога няма да му повярва!
---------
Коментарът е на Атанас Величков, журналист и собственик на сайта „Трибуна.мк“.