Решението на администрацията на Байдън да изпрати касетъчни ракети ATACMS в Украйна пренебрегва десетилетия човешко страдание, причинено от тези оръжия. Освен това администрацията умишлено игнорира силния международен консенсус, че отговорното използване на касетъчни боеприпаси е невъзможно. Това е недопустимо – трябват ни нови политики, пише Тайтъс Пийчи в Responsible Statecraft.
Съпругата ми и аз за първи път научихме за касетъчните бомби преди повече от 40 години, докато работехме в Лаос с Централния комитет на менонитите. По време на нашите пътувания из провинцията срещнахме семейства, чиито животи бяха осакатени от не експлодирали касетъчни бомби, скрити в градини, оризища, училищни дворове или пасища.
През 2000 г. срещнах Фу Виенг, когото дори родните му стени не можаха да го спасят. Той забивал колове за легло в пръстения под на жилището си, но инструментът му случайно ударил заровена касетъчна бомба, която избухнала, откъсвайки му ръка и крак.
Тази касетъчна бомба е хвърлена от самолет поне четвърт век по-рано по време на въздушната война на САЩ (1964-1973 г.). Подобно на безброй други жертви на касетъчни бомби, които срещнахме, Фу Виенг не беше нейна цел. Не избухналите касетъчни бомби обаче превърнаха съществуването на лаосците в игра на рулетка, в която залогът е живота. Фу Виенг почти се раздели с него, само за да си осигури удобно място за спане в собствения си дом. Още: Касетъчни бомби. Защо това е едно от най-коварните оръжия във войната в Украйна
Другата гледна точка
Същото се случва и с касетъчните бомби, където и да се използват. Те нарушават основен принцип на международното хуманитарно право, като не правят разлика между военни цели и живота на цивилни по две важни причини. Първо, те не подлежат на прецизно насочване и оттук идват много съпътстващи щети (включително за цивилни). Второ, много от тях не експлодират при удар, а продължават да съществуват дълго време, осакатявайки и убивайки невинни жители, които случайно се приближават до тях дълго след края на войната (бел. ред. - за руските касетъчни боеприпаси, които се ползват в Украйна обаче, има руско становище, че всеки пети е дефектен: Как касетъчните боеприпаси ще помогнат на Украйна: Експертно обяснение, докато САЩ обявиха, че пратените от тях бомби са с ниво на дефект не повече от 3% при позиция на Червения кръст за до 40% дефектни руски касетъчни боеприпаси).
Размерът и броят на касетъчните бомби ги прави особено опасни. Те могат да бъдат с размерите на бейзболна топка, голяма батерия или кутия за газирана напитка и лесно се крият в естествената среда. Ракетите ATACMS, изпратени в Украйна, носят по 950 суббоеприпаса всяка - повече от 10 пъти повече от доставените по-рано артилерийски снаряди DPICM. Така броят на невзривените боеприпаси от американски произход в Украйна значително ще нарасне. Дори сравнително малък брой не експлодирали боеприпаси заплашват да оставят след себе си смърт, чието намиране и неутрализиране ще отнеме много години. Още: САЩ потвърдиха за ATACMS - пратили са на Украйна ракети с по-малък обсег
Трябва да отдадем почит на правителството на САЩ: приносът на страната в работата по разминирането в Лаос и други страни е много значителен. Чрез тази работа американски служители чуха много трагични истории като тази, разказана от Фу Виенг. Въпреки това, макар ясно да разбират безразборния характер на тези оръжия, Съединените щати използваха касетъчни боеприпаси в Ирак (1991, 2003-2006), Кувейт (1991), Югославия (1999) и Афганистан (2001), значително увеличавайки броя на жертвите.
Съединените щати не участваха в преговорите, довели до Конвенцията за касетъчните боеприпаси. На тези срещи представители на САЩ можеха да чуят убедителни свидетелства от жертви на касетъчни бомби в страни като Камбоджа, Виетнам, Лаос, Афганистан, Ирак, Етиопия, Ливан и бивша Югославия. Можеха да се срещнат със Сурадж Хабиб, който загуби двата си крака при експлозия на американска касетъчна бомба в Афганистан. Той призова делегатите в Дъблин „да дадат на децата мир и живот без касетъчни боеприпаси“.
САЩ също биха чули принципни изявления от своите съюзници за това защо войната без ограничения е недопустима и защо касетъчните боеприпаси трябва да бъдат забранени в името на защитата на цивилните. Тогава те ще гледат на Конвенцията за касетъчните боеприпаси не като на тежко препятствие пред стратегиите за национална отбрана, а като на наистина забележителен договор, роден от десетилетия тежки наранявания, предназначен да запази живота и безопасността, както и целостта на международното хуманитарно право. За съжаление САЩ отсъстваха от тези напрегнати срещи, където защитата на цивилните беше на преден план. Още: Олексий Данилов: Ракетите ATACMS надхвърлиха очакванията на Украйна
Сега американските касетъчни боеприпаси падат на украинска земя. Според съвместни оценки на Министерството на външните работи на Украйна и експертите на GLOBSEC, 30% от територията на Украйна в момента е замърсена с мини и невзривени боеприпаси, а някогашната плодородна земя се е превърнала в място, където цари страхът от осакатяване. Когато този конфликт приключи, огромната, скъпа и опасна задача за разчистване на земята трябва да започне. Обаче колко още живота ще бъдат загубени или сериозно осакатени през следващите десетилетия?
Невъзможно е да се надценява ролята на разминирането, но това е само част от формулата за защита на цивилните по време и след военни действия. За да се осигури истинска защита на цивилните, безразборните оръжия (като касетъчните боеприпаси) трябва да бъдат забранени на политическо ниво.
Доставяйки ATACMS на Украйна, Съединените щати пренебрегнаха десетилетия натрупани доказателства, които убедително подкрепят този принцип. САЩ трябва да променят курса си, да се присъединят към конвенцията и да унищожат запасите си от касетъчни боеприпаси. Това няма да отмени миналото, но в името на цялото човечество трябва да решим да не го повтаряме. Още: Руска паника: Украински десант през Днепър. Русия ще има да страда преди да свикне с ATACMS (ВИДЕО)
Тайтъс Пийчи е член на Управителния комитет на Коалицията за касетъчни боеприпаси на САЩ и бивш председател на Legacy of War. Той и съпругата му са служили в Централния комитет на менонитите в Лаос (1980–1985), където ръководят следвоенни програми за помощ и развитие. Тайт се завърна в Лаос през 1994 г., за да помогне за създаването на програма за хуманитарно разминиране.
Превод: Ганчо Каменарски
