Оголени от фалшив триумфализъм, позициите на правителството на Володимир Зеленски в момента все повече отслабват в отношенията с водещите западни сили. Сред основните цели на неговото присъствие в Буенос Айрес на 10 декември по повод встъпването в длъжност на правителството на Хавиер Милей всъщност беше да възстанови част от изгубения си имидж и да се утвърди като глобален държавник, който вече е заобиколен от латиноамерикански лидери. Това пише в гледна точка, публикувана в аржентинското издание Pagina 12.
Изданието е вдъхновено от френското Liberation, но сега е собственост на Виктор Санта Мария, председател на основаната от Хуан и Евита Перон Хустисиалистка партия, която проповядва перонизма. Основните принципи на перонизма са постигане на социална справедливост, икономическа независимост и политически суверенитет чрез отхвърляне на капитализма и комунизма за сметка на корпоративизма. Всичко това приближава перонизма като идеи до фашизма. Самият Санта Мария не счита свободата на словото и журналистическия плурализъм за нещо, което е неприкосновено - напротив. Вестникът е известен с редакционна политика близка до Нестор и Кристина Киршнер - съпруг и съпруга и президенти на Аржентина: Бивш президент на Аржентина може и да не се размине със затвора. По тяхно време той се облагодетелства с държавно финансиране. Същевременно има репутация на алтернативно издание, с ляв уклон, дисидентска репутация и четвъртото по популярност в Аржентина.
Още: Опит за нападение: Новият аржентински президент за малко се размина (ВИДЕО)
Гледната точка
До голяма степен основният проблем на украинския президент е във военната област, тъй като контраофанзивата, предприета от Киев срещу Москва в средата на тази година, не доведе до значителни военни успехи и освен това не позволи постигането на основните цели - да върне територии в източната и южната част на страната. В резултат на това от няколко месеца правителствата на редица европейски страни и на САЩ демонстрират нарастваща "умора" от чести и големи доставки на оръжия и военни ресурси във война, която изглежда няма край. Освен това има и многобройни обвинения за корупция и злоупотреби.
От друга страна, терористичната атака на "Хамас" срещу Израел и последвалата военна офанзива срещу Газа доведоха до намаляване на значението на войната в Украйна и стимулираха конкуренцията за все по-оскъдни ресурси в полза на онези международни конфликти, които привличат повече внимание на световното общественото мнение и като цяло на политическа класа на САЩ.
В допълнение към откритата криза в Близкия изток, нарастващ брой конгресмени в САЩ, главно от Републиканската партия, поставят под въпрос целесъобразността от изпращане на ресурси в Украйна. В случай на възникване на нови войни или открити конфликти, на САЩ може да им се наложи да оказват спешна подкрепа другаде и да пренасочват пари. Една такава потенциална точка е Тайван, друга е границата с Мексико, където има неконтролируем приток на мигранти от Латинска Америка и неконтролирана търговия с опасния наркотик фентанил, което създава истинска криза в системата за сигурност на САЩ.
Намаляващата икономическа и политическа подкрепа на САЩ и възможната победата на Доналд Тръмп на следващите президентски избори в края на 2024 г. може да доведат до намаляване на участието на Вашингтон в НАТО. Затова Украйна сега набляга на дипломацията, а не на военното решение.
В момента, поради намаляването на помощта от страните от НАТО, приоритетен интерес на Украйна е да привлече подкрепата на страните от Глобалния юг. Или най-малкото те да гарантират, че техните правителства ще охладят максимално отношенията с Русия.
Като част от тази глобална стратегия украинското правителство посрещна с големи надежди победата на Хавиер Милей на изборите в Аржентина. То дори си представяше, че сближаването между Буенос Айрес и Киев може да създаде нова "ос на международен диалог" в отношенията, което очевидно беше спонсорирано от Вашингтон. Укрепването на двустранните отношения между Аржентина и Украйна ще улесни както взаимните президентски посещения, така и задълбочаването на икономическите отношения, насочени например към разширяване на търговското сътрудничество и създаване на бизнес форум между двете страни. Основното намерение на Зеленски обаче е да привлече Милей като стратегически съюзник в конфликта срещу Русия.
Също така се счита, че при едно ново дясно правителство Аржентина може да се присъедини към инициативи, насърчавани от Киев, които са далеч от всякакъв намек за неутралитет: например срещата на върха за глобалния мир, която ще се проведе през първата половина на 2024 г.
Информацията за безусловно присъединяване към САЩ също подхранва надеждите, че Буенос Айрес ще подкрепи режима на международни санкции срещу Москва. Но трябва да се отбележи, че всички тези ограничения не само не успяха да отслабят Русия, но и нанесоха щети на значителна част от страните от Западна Европа, което е особено важно в контекста на нарастващия недостиг на енергийни ресурси.
Още: Зеленски: Важно е Латинска Америка да е на наша страна (СНИМКА)
Зеленски също така се надява, че Аржентина ще подкрепи идеята за "компенсационен механизъм" за покриване на щетите, причинени на Украйна, и ще мобилизира членовете на НАТО да съберат от Русия това, което Украйна счита за справедливо обезщетение за нанесените от Путиновата държава щети.
От друга страна, режимът на Зеленски търси създаването на специален трибунал, който да съди Владимир Путин като военнопрестъпник. Тази инициатива вече има подкрепата на две страни от Латинска Америка: Гватемала и Коста Рика. Тя обаче може да набере повече инерция в регионален план, ако и Аржентина се присъедини.
Но най-голямата надежда на Киев е Аржентина да поеме регионално лидерство в организирането на срещата на върха между Украйна и Латинска Америка. В същото време украинският президент вярва, че с изричната подкрепа на Съединените щати дипломацията на новото правителство на Милей ще успее да огъне волята на правителствата на страните в региона в полза на Зеленски и срещу Путин.
Неслучайно обаче, дори и след няколко опита, "проповедите" на украинското правителство срещу Москва не можаха да се наложат в контекста на Латинска Америка. И това въпреки различни механизми за убеждаване и политически и икономически натиск от страна на Вашингтон, който освен всичко друго се стреми да снабди Украйна с оръжия. Въпреки всички идеологически различия и напрежение между правителства с различни политически убеждения, всички са съгласни, че Латинска Америка трябва да бъде мирен регион и че това условие трябва да се поддържа по всякакъв начин, особено при наличието на далечни конфликти, които нямат връзка с днешната непосредствена реалност за латиноамериканците.
Би било изключително рисковано Аржентина да се намеси в конфронтацията между чужди държави не в търсене на мир, а в името на благоволението на администрацията на Байдън. Освен това неотдавнашното турне в Съединените щати не разсея съмненията и страховете на демократичното правителство по отношение на Хавиер Милей, който се смята за твърде близък до такава противоречива фигура като бившия президент-републиканец Доналд Тръмп.
Конфликтът в Украйна се случва много далеч от Аржентина и никой не знае кога ще приключи. За по-голямата част от политическата класа на САЩ това вече стана твърде обременяващо и в момента няма гаранция за победа на Киев. Това са само част от факторите, които новото аржентинско правителство трябва да вземе предвид при разработването на своята външнополитическа стратегия.
Още: Бъдещият външен министър на Аржентина: Няма да се присъединим към БРИКС
Автор: Даниел Керсфелд, за Pagina 12. Керсфелд е автор на книгата "Срещу империята: История на Антиимпериалистическата лига на Америките", която е посветена на комунизма в Латинска Америка
Превод: Ганчо Каменарски
