Най-малко три държави-членки на НАТО използват руските системи за противоракетна отбрана от години, в момент, когато САЩ увеличават натиска върху Турция и Индия да се оттеглят от закупуването на такива системи, анализира Анадолската агенция.
Тъй като Индия подписа споразумение с Москва през октомври 2018 г. след разговори между руския президент Владимир Путин и премиера Нарендра Моди за закупуването на системата за противоракетна отбрана С-400, доставката трябва да започне през октомври 2020 г. и да приключи до април 2023 г. година. Турция, която започна преговори за закупуване през 2017 г., вероятно ще получи първата си доставка в рамките на следващите два месеца, припомня агенцията.
Основната опозиция на Вашингтон срещу планираното разполагане на руските системи от съюзника на НАТО Турция е, че те няма да бъдат съвместими с оборудването на НАТО и ще представляват заплаха за американския производител на изтребители Ф-35, ЛокхийдМартин. Турция е потенциален купувач н такива бойни самолети и партньор в тяхното модернизиране и производство.
Досега Русия е продала предишната версия С-300 на около 20 държави, включително и на членове на НАТО, като България, Гърция и Словакия. Ракетите С-300 понастоящем са неразделна част от противовъздушната отбрана на Гърция - държава-членка на НАТО и понастоящем са разположени в гръцката част на Кипър, уточнява Анадолската агенция.
Експерти смятат, че силите на НАТО и техните самолети са изложени на радарни системи, разположени в Гърция, също колкото биха могли да бъдат изложени на ракетния щит, разположен в Турция. Смята се, че самите САЩ са закупили системата за противовъздушна отбрана С-300 през 1994 г. от Беларус. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че целта на придобиването е да се разследва системата, за да се модернизира защитната система „Пейтриът“.
Ракетната система С-400 „ТКриумф“ е разработена от руското централно конструкторско бюро "Алмаз" за модернизиране на С-300 и за създаване на ракети-земя-въздух, които могат да бъдат насочени към различни типове самолети на разстояние от 40 до 400 километра. Понастоящем тя се характеризира като най-добрата система за противовъздушна отбрана в света.
Ракетите С-400 са оборудвани с най-съвременни радарни системи, които осигуряват секторно търсене и първокласни възможности за проследяване с мобилна радарна станция с обхват на откриване между 65 и 1200 километра и настоящ максимален капацитет от до 100 цели.
Докато американските изтребители от пето поколение, като Ф-35, бяха проектирани бъдат неуязвими от С -400, други самолети, като Ф-16 и Ф-18, се смята, че нямат никаква възможност да избягат от системата.
Оперативно С-400 са предназначени да унищожат всички въздушни обекти, включително самолети, хеликоптери, крилати ракети и балистични ракети, съобщава Анадолската агенция.
В момента Русия има пет полка С-400 на своята територия: два в Москва и по един в Тихия океан, Балтийско море и Южния военен окръг, с допълнителни планове за още 28 полка до 2020 г., всеки от които ще се състои от два или три батальона с по четири системи, главно в морските и граничните райони. Сирия, Беларус и Китай също притежават системите С-400.
Русия обучава китайски военни за използване на системата за противовъздушна отбрана от няколко години. Китай е първият международен купувач, поръчал системата през 2014 г. на стойност три милиарда долара.
Докато Турция и Индия са в центъра на медийното внимание, други американски съюзници, които понастоящем преговарят с Москва за системата, са Саудитска Арабия, Египет, Ирак и Катар. През февруари 2017 г. Сергей Чемезов, изпълнителният директор на корпорация "Ростек" - държавната компания за производството на С-400, заяви, че Египет се интересува от системата с-400, но преговорите бяха отложени поради финансовите проблеми на Египет, припомня турската агенция.
Предишната версия на С-400, която използва идентична радарна система, в момента е собственост на 17 държави, включително Гърция, Словакия и България - съюзници на САЩ. Освен тях системата С-300 притежават и Украйна, Алжир, Армения, Азербайджан, България, Египет, Индия, Иран, Казахстан, Венецуела, Виетнам, Грузия, Молдова, Туркменистан и Узбекистан, изброява Анадолската агенция.
