Постзападният многополюсен международен ред изглежда върви към своя край. И докато светът се опитва да осъзнае всички последствия от тази смяна на властта, се формират предпоставките за голяма разплата. Тя ще предизвика дългогодишните вярвания и структури, които са поддържали господството на Запада в света през последните векове и ще разкрие природата на присвоеното право на Запада да ръководи глобалната йерархия. Резултатът ще бъде значителна преоценка на познатите международни отношения.
Тези големи промени се движат от пет ключови тенденции, които ще принудят Запада да се приспособи към едно многополюсно бъдеще, в което властта ще трябва да бъде споделена. Нежеланието за осъзнаване и неспособността за решително противопоставяне на тези тенденции са изпълнени със значителни рискове не само за самия Запад, но и за глобалната стабилност. И все пак бъдещите конфликти могат да бъдат избегнати, ако гледаме на този период на промяна като на възможност за изграждане на по-справедлив свят, а не като на криза, която застрашава любимите и вкоренени привилегии.
Пет тенденции (за световния ред), за които да се внимава
Дали бъдещето на Запада е плавен преход към многополярност или период на нестабилност и потенциални конфликти до голяма степен ще зависи от това как политиците реагират на следните пет тенденции.
Първо, това е ревизия на обичайната история. През цялата колониална епоха Западът интерпретира историческите събития избирателно и усъвършенства това умение. Той предпочита да се представя като създател на съвременната цивилизация и сила, насърчаваща доброто. Сега ситуацията се променя: информационните технологии (интернет и социалните мрежи) унищожиха монопола върху информацията и историята, които някога принадлежаха на западните цензори (медийни компании, университети, книгоиздатели и т.н.). В резултат на това хората по света признават, че историята вече не се ограничава до западни интерпретации - включително мита за неговата добронамереност.
Значим компонент е нежеланието на Запада да признае грешките си. Подчертавайки по всякакъв начин чуждите прегрешения, явни и предполагаеми, той безопасно премълчава собствените си нелицеприятни дела - като унищожаването на местните народи и култури от американските пионери, европейската експлоатация на африканския континент или съдбата на австралийските аборигени. Препратките към тези исторически епизоди са още по-важни, защото те до голяма степен диктуват сегашното поведение на западните държави: те не горят от желание да признаят дори съвременни грешки и намерения.
Останалият свят сега може да заяви с пълен глас, че техните страни и народи имат дълга история и че тя не само съществува противно на западното тълкуване, но и заслужава внимание, изучаване и разбиране. Западът трябва да приеме тази тенденция и последиците от нея, а не да упорства в нейното отричане. Припомняме например неуморните дипломатически усилия на индийското правителство да принуди Великобритания да върне съкровищата, откраднати от Индия.
Втората тенденция е преоценка на международния ред, "основан на правила". Политиците във Вашингтон няма да харесат това, но самата концепция е осмивана в целия свят и е широко възприемана като инструмент на Запада да контролира глобалните дела и да поддържа своята хегемония. Недоволството от факта, че западните страни постоянно нарушават собствените си правила само се засилва, което означава, че легитимността на този ред става все по-съмнителна, въпреки всичките му предимства. Разочарованието само нараства и реалността е, че преразпределението на властта в полза на повече държави ще трансформира настоящия световен ред и ще създаде нови възможности и предизвикателства. Китай ще заеме по-видна позиция и ще предложи на света глобални обществени блага като поддържане на мира и борба с изменението на климата, които западните страни не желаят или не могат да направят. По същия начин ще започне да се налага и Индия, както и други по-малки страни – например Обединените арабски емирства и Индонезия.
През 21-ви век все повече страни ще искат сами да решават съдбата си и Западът трябва да признае, че международният баланс на силите се е променил. Той не може да продължи да налага волята си на другите: възходът на Китай и други страни е доказателство за това. Западът трябва да се примири с тази нова реалност и да признае, че е необходим нов подход, по-прагматичен и многополярен, при който държавите водят външна политика с поглед към мирното съвместно съществуване и се ръководят от собствените си интереси.
Economist: Европа няма да е същата след края на войната в Украйна
Трето, това е разобличаване на западното "опазване на мира". Докато САЩ (и в по-малка степен Европа) се представят за гаранти на глобалната сигурност, по-голямата част от света вярва, че те не само не допринасят за истинския мир, но и печелят от войните. Западният военнопромишлен комплекс, особено американският, е толкова мощен, че вече не е тайна, че той всъщност контролира външната политика на САЩ, изкуствено удължавайки конфликтите за най-голяма изгода.
Днес САЩ и техните съюзници в НАТО са се превърнали в двигател на растежа на военните разходи по света, като Америка харчи повече за отбрана, отколкото следващите я 10 държави взети заедно. Също така е добре известен фактът, че почти половината от бюджета на Пентагона отива за частни изпълнители, а военнопромишленият комплекс дарява милиони долари за избори за Конгреса. Това "завземане на властта" води до още по-големи увеличения на бюджетите за отбрана.
Останалият свят осъзна, че на Запада не може да се вярва с каузата на мира, особено като се има предвид, че икономиката му до голяма степен печели от конфликти. В светлината на това се наблюдават положителни развития: Китай посредничи в авангардни мирни сделки – като например между Саудитска Арабия и Иран; други световни лидери (като индонезийския лидер Джоко Видодо, Нарендра Моди в Индия, Луис Инасио Лула да Силва в Бразилия) предлагат мирни споразумения или решения на съвременни конфликти.
Четвъртата тенденция е свалянето от трона на западната финансова суперструктура. Факт е, че Западът открито използва финансовата си мощ за геополитически облаги и цели, политици и експерти открито говорят за "финансови оръжия" и наказателни санкции срещу страни, които не са оправдали очакванията на Запада. САЩ и техните съюзници са свободни да замразяват и дори конфискуват резервите на суверенни държави.
Поради алчността и лошото поведение на Запада, което доведе до опустошителни глобални последици като кризата от 2007-2008 г. и неотдавнашния банков колапс в Силициевата долина, недоверието и отхвърлянето на западните финансови институции само се задълбочава. Днес се полагат усилия за премахване на така наречената "прекомерна привилегия", предоставена от САЩ чрез тяхната валута. Дедоларизацията е в ход: делът на американската валута в световните резерви падна до 47% миналата година. Освен това някои страни търсят алтернативи на банковата система SWIFT, която беше използвана в западните санкции конкретно срещу Русия.
Влиянието на страните със стабилни валути се увеличава и се появява по-многополюсен икономически ред, променяйки геополитическите съюзи, икономическата дипломация и баланса на силите в международните институции. Тези промени ще дадат на развиващите се страни повече контрол върху техните валути и парична политика и ще ограничат въздействието на едностранните санкции на Запада.
И накрая, пето, това е очевиден срив на доверието в западните медии. Идва в критичен момент: само през последните няколко години недостатъците в работата на медиите отвориха очите на световната общност за факта, че те увековечават установения световен ред, който Западът много обича и то често в ущърб на други страни. Като упорито критикува Китай в своите заглавия, западната преса затвърди непродуктивната и тревожна представа, че Пекин е заплаха не само за собствените си граждани, но и за света като цяло. Сложната геополитическа ситуация в Хонконг и Тайван е представена избирателно в духа на реториката "ние или те", която не насърчава взаимното разбирателство между Запада и Китай. Темата със "Северен поток" също е представена от автора на анализа* като пример за създаване на недоверие спрямо западните медии.
Писане по стената
Западните правителства живеят в създаден от тях балон на отричане на реалността. Но е време те да се обърнат към приятелите си по света и да осъзнаят нещо очевидно за всички, освен за себе си: светът не е това, което беше след края на Студената война. Миналото свърши и Западът вече няма същата политическа и финансова мощ, да не говорим за международна легитимност. Западните нации трябва да се приспособят към тази променяща се международна среда, вместо упорито да очакват нещата да продължат да вървят по своя ход. В противен случай светът ще стане още по-опасен, а авторитетът и влиянието на Запада ще отслабнат още повече.
Анализ: Зависи ли съдбата на Байдън от украинската контраофанзива?
* Автор: Чандран Наир, за The National Interest. Основател и главен изпълнителен директор на Global Futures Institute и автор на Dismantling White Global Privilege: Justice for the Post-Western World.
Превод: Ганчо Каменарски
