През март 1990 г. списание "Ню Йоркър" публикува карикатура на Джак Зиглър, която перфектно отразява оптимизма в края на Студената война. Тя показва изпълнителен директор, който седи на бюрото си, докато в офиса влиза работник, носещ голяма бомба с перки. "Донеси тази бомба тук, Том, и я вкарай в кутията ми за "изходящи" - казва ръководителят. "Разбира се, шефе!" - отговаря служителят.
Авторът цели да покаже, че заплахата от ядрена война вече не се приема сериозно и че настъпва нова ера на сътрудничество между САЩ и бившия Съветски съюз. Страхът от избухване на подобна война между двете световни свръхсили отпадна и мнозина се надяваха, че ядрените оръжия, въпреки че ще продължат да съществуват, вече няма да заемат централно място в международната политика. Михаил Горбачов - последният лидер на Съветския съюз, заяви през юни 1991 г., че "рискът от глобална ядрена война на практика е изчезнал".
Днес, повече от 30 години по-късно, ядрените бомби отново са в пощенската кутия – т.е. на дневен ред, пише Foreign Policy в свой анализ. Страхът от ядрена война между САЩ и Русия се завръща с пълна сила. В резултат на бруталното нахлуване на Москва в Украйна и тревожните ядрени заплахи на руски официални лица (б.а. - включително срещу България) светът е по-близо до използването на ядрени оръжия от отчаяние - или по случайност, или грешка в изчисленията - от когато и да било от началото на 80-те години на миналия век.
Войната на Русия в Украйна напомня за някои стари истини относно ядрените оръжия. Защитата, която осигурява ядреното възпиране, има граници. По време на криза това възпиране е уязвимо, а не автоматично и самоналагащо се. Винаги има вероятност то да се провали.
През първите десетилетия след Втората световна война много американски военни и политически лидери, както и голяма част от обществеността, очакваха или се страхуваха, че ядрените оръжия ще бъдат използвани отново. Хирошима и Нагасаки направиха ужасите на атомните бомбардировки видими за всички. Представата, че ядрената война може да се случи във всеки един момент, проникна в американското общество. Много сгради от епохата на Студената война - включително училища, летища и дори мотели - бяха построени с убежища в мазетата. Указанието да се прикриеш в случай на ядрена атака, става част от тренировките за гражданска отбрана на САЩ, които всеки американски гражданин, включително учениците, е насърчаван да практикува. Има го не само там, а и в други части по света.
Филми като пост-апокалиптичната научна фантастика "На брега" (1959 г.) изобразяват свят, унищожен от ядрена война. Военни стратези като Херман Кан - един от историческите вдъхновители на лудия главен герой от класическата черна комедия на Стенли Кубрик "Д-р Стрейнджлав" (1964 г.), проповядват "мислене за немислимото" - необходимостта да се мисли как ще се борим и ще оцелеем в ядрена война. Събития като Кубинската ракетна криза направиха тези страхове осезаемо реални. В продължение на 13 дни през октомври 1962 г. светът беше най-близо до ядрена война. Много хора по онова време вярваха, че светът ще свърши.
Въпреки това през същия период се развиват норми на сдържаност. Ядреното табу - нормативна забрана за употреба на ядрени оръжия - възниква в резултат както на стратегически интереси, така и на морални съображения. Световно гражданско антиядрено движение, заедно с неядрени държави и ООН, активно се стреми да заклейми ядрените оръжия като неприемливи оръжия за масово унищожение. След уплахата от Кубинската ракетна криза САЩ и СССР също се стремят към споразумения за контрол на въоръженията, за да помогнат за стабилизирането на "баланса на терора". Тези норми на ядрена сдържаност спомагат за утвърждаването на вече почти 77-годишната традиция на неупотреба на ядрени оръжия, която е най-важната характеристика на ядрената епоха.
Днес обаче повечето от тези споразумения за контрол на въоръженията са разтрогнати и ядрените държави отново се впускат в скъпоструващи надпревари във въоръжаването. Намираме се в период на ядрен излишък, а не на сдържаност. Всичко това ни води до настоящия момент и до големия въпрос, който изведнъж се появи в съзнанието на всички: Споделят ли руските лидери ядреното табу? Би ли използвал руският президент Владимир Путин ядрено оръжие във войната в Украйна?
Със сигурност Путин иска светът да мисли, че може да го направи. В деня, в който обяви началото на "специалната военна операция" в Украйна, той предупреди, че всяка страна, която се опита да се намеси във войната, ще бъде изправена пред "такива последствия, каквито никога не сте изпитвали в историята си". Мнозина го приеха като прикрита ядрена заплаха. Подобни изявления в хода на войната направиха и други руски официални лица.
През юни директорът на „Роскосмос“ и бивш вицепремиер Дмитрий Рогозин заплаши България с ядрено оръжие, след като страната ни затвори въздушното си пространство за пътуващия към Сърбия външен министър Сергей Лавров. „С какво е добра (ракетата) „Сармат“? Тя няма да пита за съгласие за полет от страхливите българи, злопаметните румънци и предалите общата ни история черногорци. Както и другите разни шведи“, написа той в Twitter.
Засега е вероятно тези заплахи да са по-скоро за възпиране на НАТО, отколкото да бъдат реални. Русия очевидно не е повишила нивата на готовност на ядрените си сили, а по-скоро е активирала комуникационна система, която може да предаде заповед за изстрелване. Руските официални лица със сигурност са наясно, че всяка употреба на ядрени оръжия ще доведе до опустошителни последици за страната и за самия Путин, включително осъждане и глобално порицание. Както твърдеше посланикът на Русия в САЩ Анатолий Антонов в началото на май: "Именно нашата страна през последните години настойчиво предлага на американските си колеги да потвърдят, че в една ядрена война не може да има победители, следователно тя никога не трябва да се случва“. Все пак рискът Путин да използва ядрено оръжие не е нулев и колкото по-дълго продължава войната, толкова повече той се увеличава.
САЩ и НАТО не отговориха нито на думите на руските официални лица (за ядрените заплахи), нито на заявеното поведение (б.а. - повишена готовност на ядрените арсенали), а предоставиха огромни количества конвенционални оръжия на Украйна. Обещаха и да потърсят отговорност за руските военни престъпления. Въпреки призивите към САЩ за създаване на "зона, забранена за полети" над част или цялата територия на Украйна, администрацията на президента Джо Байдън мъдро се противопостави. На практика това би означавало сваляне на руски самолети и риск от разпалване на Трета световна война.
Въпреки това, тъй като войната се проточва, САЩ може да се впуснат в една по-мащабна и по-опасна война. Слабите военни резултати на Русия изкушават за промяна на целите от просто подпомагане за предотвратяване на поражението на Украйна към създаване на "отслабена" Русия, както предложи министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин на 25 април. Тревожен брой външнополитически коментатори, включително оттеглили се американски военни и поддръжници на НАТО безгрижно призоваха администрацията на Байдън да стане много по-агресивна в помощта си за Украйна и да се бори за „пълна победа“ въпреки риска от ядрена ескалация.
Използването на войната за утвърждаване на американската хегемония е опасна игра. Във въздуха се усеща дъх на ядрена забрава. Една от причините Студената война да остане „студена“ е, че лидерите на САЩ осъзнават, че сблъсъкът с ядрен противник налага ограничения в действията. Когато Съветският съюз нахлу в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г., Съединените щати се въздържаха да отговорят с военна сила. Въпреки това днес има цяло поколение хора, за които страшната реалност на Студената война и "прикриването" са по-скоро материал от учебниците по история, отколкото от реалния опит. Както наскоро написа историкът Даниел Иммервар: "Това е първото десетилетие, в което нито един ръководител на ядрена държава не си спомня за Хирошима“.
Като прави ядрените опасности отново видими, руско-украинската война ни напомня не само за ползите, но и за значителните рискове и ограничения на ядреното възпиране. Възпирането вероятно е попречило на Русия да разшири войната към страни от НАТО като Полша и Румъния. Ядреният арсенал на Москва попречи на Алианса да се намеси пряко, но също така не успя да помогне на Русия да завземе или задържи значителна територия в Украйна, нито да принуди Киев да се предаде. Най-важното е, че войната ни напомня, че контролирането на ескалацията е една гигантска неизвестна. Нямаме представа какво би се случило, ако действително бъде използвано ядрено оръжие. Напомня ни и че нормите в крайна сметка са разрушими. През последните няколко години множество норми, които някога сме смятали за стабилни, бяха подкопани – на демокрацията, на териториалната цялост, многостранност, контрол на оръжията и хуманитарно право. Ядреното табу, макар и широко разпространено, е по-крехко от други видове норми, тъй като малък брой нарушения вероятно биха го унищожили.
Някои биха могли да твърдят, че табуто и възпирането са стабилни, защото никой разумен лидер не би видял полза от започването на ядрена война. Известният реалист в областта на международните отношения Кенет Уолц, който е привърженик на ядреното възпиране, пише, че ядрените оръжия създават "силни стимули за отговорното им използване". Това невинаги може да е вярно. Не всички лидери могат да бъдат рационални или отговорни. Този възглед също така пренебрегва възможността ядрената война да започне поради случайност, погрешно възприятие или грешка в изчисленията. Накратко, ядреното табу и възпирането винаги са изложени на риск.
Това ни връща към Путин. През 1999 г. той се изстреля към властта като министър-председател на Русия, наблюдавайки шокиращо бруталната втора война в Чечения. Оттогава насам Русия под ръководството на Путин показа, че е готова да нарушава важни международни норми, включително тези срещу завладяването на територии (б.а. - Крим) и срещу нападенията срещу граждански обекти. Нарушавайки правилата за водене на война, руската армия нанесе опустошения и прояви невиждана жестокост към цивилното население в Чечения, Сирия, а сега и в Украйна. В Украйна руснаците обстрелваха най-голямата атомна електроцентрала в Европа в Запорожие - безразсъден акт, който подпали част от съоръжението. Подобни удари носят риск от ядрена катастрофа.
Военните престъпления, извършени от Русия в украинските градове Буча, Херсон, Мариупол и на други места повдига въпроса за геноцид. Лидерите, които са готови да извършват геноцид, може би нямат големи задръжки при използването на ядрено оръжие.
Разбира се, ние не знаем какво се върти в главата на Путин. Но се опасяваме, че ако войната продължава да върви зле за Русия, от неудовлетворение той може да посегне към тактическо ядрено оръжие - бомба с малък обсег на действие, предназначена за използване на бойното поле. Макар и по-малки от големите стратегически оръжия, които опустошават градове, те все пак са изключително разрушителни термоядрени оръжия с всички опустошителни ефекти на бомбата в Хирошима.
САЩ и Украйна нямат подобни интереси в тази война. Съединените щати са длъжни да избегнат по-мащабна война, която може да увеличи риска от пряка американско-руска конфронтация.
