Като стартира войната в Украйна, Кремъл вдъхна нов живот на НАТО. Това позволи на Алианса да „преразгледа стратегията си и да се върне към конфликтните ситуации от ерата на своето създаване“, каза президентът Еманюел Макрон. А преди година и половина, все още с Тръмп в Белия дом, същият Макрон изрази загрижеността си за бъдещето на Алианса на страниците на The Economist с шокиращата формулировка: „НАТО преживява мозъчна смърт“.
След хаотично изтегляне от Афганистан без консултации с партньорите и завой към Азия, много европейски лидери изразиха опасения, че Алиансът се отказва от "колективната отбрана" на континента. Но конфликтът в Украйна доказва, че Алиансът е в състояние да реши едновременно два проблема: например да възпре Русия и да защити Европейския съюз. НАТО използва грешката на Владимир Путин с Украйна, за да обедини европейските нации около американското лидерство и да накаже Русия, като направи китайско-руската ос срещу САЩ неефективна.
Украйна не е част от Северноатлантическия алианс. Съответно член 5, който предвижда, че всеки член на НАТО, който е обект на атака, е под военната защита на другите членове, не се прилага за нея. Но от 1991 г. Алиансът разшири обхвата на своята дейност с мнозинството от страните на бившия Източен блок. След анексирането на Крим през 2014 г. бяха сформирани четири тактически международни батальона в балтийските страни и в Полша. По това време на Франция беше предложено да поеме командването на един от тези батальони. Но Париж отказа и дори гарантира, че въоръжените сили на НАТО, разположени в този регион, няма да бъдат там постоянно. Вместо това беше използван принципът на ротация на войските, за да не бъде нарушен Основополагащия акт Русия-НАТО, подписан през 1997 г.
Лоши новини за Русия: Париж вече не се противопоставя на постоянното разполагане на военни сили на НАТО. Алиансът задейства своите сили за бързо реагиране (NRF), новост в областта на възпирането на Русия. Финландия чука на вратата на НАТО, Швеция трябва да я последва. Допълнителни ескадрили от изтребители и други типове бойни самолети патрулират днес над Балтийско и Средиземно море.
Не е изненадващо, че Вашингтон определя темпото на дейността на НАТО. САЩ първи изтеглиха дипломатите си пред заплахата от руска инвазия и обещаха, че военната им помощ ще остане чисто отбранителна. Американците дори се противопоставиха на искането на Полша да снабди Украйна с танкове, а американските дипломати в ранните етапи на конфликта бяха за преговори. И украинските преговарящи казаха нещо за "неутрален статут" на страната си.
Но в началото на април, когато изглежда, че руските войски се сблъскаха с трудности, американците изведнъж направиха салто, рязко променяйки позицията си, уж за да защитят човешките права. Президентът Байдън, който не е скъперник на думи, призоваващи за свалянето на Владимир Путин заради обвинения в "геноцид", пусна злия дух от бутилката. „Искаме Русия да бъде отслабена до такава степен, че да не може да повтори това, което направи в началото на инвазията в Украйна“, каза министърът на отбраната на САЩ по време на пътуване до Киев. Конгресът на САЩ гласува единодушно за изключителна помощ на Украйна в размер на 33 милиарда долара, включително 20 милиарда долара за оръжия. Такъв поток от пари накара руския външен министър Сергей Лавров да каже, че НАТО води война срещу Русия „с чужди ръце“. В същото време той забравя една подробност: Москва първа започна военни действия!
Изоставяйки първоначалната предпазливост, САЩ доставиха на Украйна тежки нападателни оръжия. Американците не пестиха средства, като предложиха на Киев 33 милиарда долара.
Във всеки случай европейците се подчиняват. Германия се съгласи да доставя тежки оръжия. Франция, също предпазлива, предприе тази стъпка няколко дни по-рано. Страните членки на НАТО, които вече са принудени да се примирят с нарастващите цени на енергията и да купуват американски шистов газ, преразглеждат бюджетите си за отбрана. Това удовлетвори вековното американско искане да споделят тежестта на разходите за отбрана с богатите европейци.
Що се отнася до яростната съпротива на украинците, тя позволява на Вашингтон да постигне стратегическите си цели, без да пролее нито капка собствена кръв. НАТО, отново незаменима организация в очите на европейците, вече гледа по-далеч. Но всичко това нямаше да се случи, ако Путин седеше през февруари със скръстени ръце. Конфликтът в Украйна сплотява западния лагер, както в политическо, така и във военно отношение. Срещата на върха на външните министри на НАТО на 7 април 2022 г. за първи път на такова ниво бе домакин на представители на страни партньори (Япония, Австралия, Финландия, Грузия, Южна Корея, Нова Зеландия, Швеция), за да обсъдят между другите неща ситуацията в Украйна и въпросите на международната сигурност. И няколко дни по-късно, в американската база Рамщайн в Германия, няколко държави, „радетели” за правата на човека, известни със своята жестокост като Израел, Мароко и Катар участват в заседанието на натовците, на което е разглеждан въпросът за „усилване на арсенала на украинската демокрация”.
Обединяването около твърдото ядро на НАТО е още по-важно, защото САЩ загубиха част от авторитета си в многополюсния свят. От тази гледна точка гласуването в ООН за ситуацията в Украйна беше формално. Много от членовете, доста значими (Китай, Индия, Южна Африка и др.), отказаха санкции срещу Русия, въпреки че някои от тях официално осъдиха нейната агресия. Вашингтон вижда НАТО, която обединява по-голямата част от западния лагер (30 страни членки и 42 партньори), като по-безопасен и ефективен инструмент. Реформа на НАТО ще я направи още по-боеспособна организация.Докладът на НАТО 2030, който подготвя точно тази реформа, не обръща особено внимание на нюансите. „Политическите различия в рамките на НАТО“ са издигнати в ранг на стратегически проблем. Това се превежда на човешки език по следния начин: сега да не се съгласяваш с Вашингтон означава да играеш в ръцете на врага. Разбира се, Русия и Китай са посочени като противници, докато „партньорите в Индо-Тихоокеанския регион“ са призовани да „стегнат редовете”. В същото време Индия е поканена да се присъедини към тази западна коалиция в края на преговорите. Интересът на Вашингтон е очевиден. Но какъв е интересът на Европа и конкретно на Франция?
Автори: Мартин Булард, Елен Ришар за Le Monde
Превод: Ганчо Каменарски
