Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази оптимизъм през последните седмици относно напредъка на Украйна към членство в Европейския съюз. Въпреки че тази перспектива е важна за възстановяването на страната, тя е второстепенна по отношение на въпросите за сигурността, суверенитета и оцеляването. Фон дер Лайен и други европейски лидери обаче предпочитат да запазят мълчание по този въпрос. В противен случай те ще трябва да заемат по-ясна позиция относно членството на Украйна в НАТО. Това пише в анализ, публикуван в The Wall Street Journal .
Украйна е средно голяма сила, която е изправена пред ядрено въоръжен съсед. И никакви институционални реформи няма да променят тази мрачна реалност. Европейците губят ценно време в обсъждане на влизането на Украйна в ЕС, когато трябва да се съсредоточат върху това как да вкарат страната в НАТО - и ако пълноправното членство се провали, поне да гарантират нейната сигурност.
Това е необходимо, защото бъдещето на самото НАТО зависи от събитията в Украйна. С редки изключения, след края на Студената война членовете на Алианса бяха сериозно разоръжени. В момента ще са необходими поне 10 години, за да се възстанови поне някакво подобие на реална военна мощ на Стария континент. Украйна, от друга страна, има може би най-силната армия в Европа: нейните войници са калени в битки и са доказали, че могат успешно да се противопоставят на руските сили дори без необходимото оръжие и оборудване.
Акцентът на Брюксел върху присъединяването на Украйна към ЕС изглежда е начин да се избегнат неудобните проблеми със сигурността, пред които е изправен Запада. Организациите, създадени от държавите, трябва да отразяват реалностите на място, в противен случай те престават да бъдат жизнеспособни. И в този случай те рискуват да останат без значение – колкото и срещи на върха да проведат и колкото и декларации да подпишат.
През последните три десетилетия НАТО работи на автопилот: заплахите за сигурността изчезнаха и НАТО престана да бъде стълб на колективната отбрана на Запада. От февруари ситуацията се промени коренно. Съгласно новата стратегическа доктрина, обявена на срещата на върха през юни в Мадрид, Алиансът се върна към задачите за възпиране и отбрана. Как е възможно тогава да не се обединим с държава, която сега е начело на тази борба?
Ръководството на НАТО не се интересуваше от охлаждането на отношенията с Москва през 1955 г., когато Западна Германия се присъедини към Алианса 10 години след Втората световна война. Беше ясно, че Германия е необходима за възпиране и отбрана в Европа. Същата картина виждаме и днес, само че този път Украйна стои пред портите и не позволява Русия да нахлуе в Европа.
Докато европейските правителства не започнат сериозен разговор за това как Украйна да стане неразделна част от отбранителния периметър на НАТО - ако не и от самия Алианс - ние ще обсъждаме само второстепенни въпроси, избягвайки основното предизвикателство по всякакъв възможен начин.
ОЩЕ: Радев отговори защо не е подкрепил Украйна за влизане в НАТО
* Автор: Андрю Михта. Декан на колежа по международни изследвания в Европейския център за сигурност "Джордж Маршал" в Гармиш, Германия, и старши сътрудник в Центъра за стратегия и сигурност "Скоукрофт" към Атлантическия съвет.
Превод: Ганчо Каменарски
