Произведените в Иран дронове Shahed (Шахид) затрудниха защитата на Украйна, констатира американското издание The National Interest. Със своите двигатели тип Volkswagen те могат да летят незабелязани около 120 километра и да доставят експлозивна мощност от 40 килограма.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Компонентите за направата на този дрон са само около 20 000 долара. И все пак, за да ги свалят, украинците използват американски ракети NASAM, които струват около $400 000 на свален дрон. Едва ли някой може да упреква украинците, че прибягнаха до използването на германските зенитни оръдия Gepard от 60-те години на миналия век.
Уроците от ужасната война в Украйна досега са много и разнообразни. Но нещо, което направи впечатление на повечето наблюдатели, е, че руснаците устояха на модерната западна военна техника, използвайки стари модели танкове и артилерия. Американското оборудване, макар и технологично напреднало не винаги е най-добрият избор на бойното поле, прекалено скъпо е, или и двете.
Трябва да се разгледат редица примери.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Кой е "най-добрият" танк?
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Новината, че Германия и САЩ са се договорили да доставят на Украйна танкове Leopard 2 и M1 Abrams, предизвика доста вълнение. И двата танка, които превъзхождат руските си аналози, са сходни по габарити и огнева мощ. Американският Abrams се е доказал в боеве и практически е неразрушим.
Въздушната мощ не е евтина
САЩ заедно с други членове на НАТО, първоначално не бяха склонни да доставят на Украйна изтребители F-16, защото Вашингтон счита, че това може да ескалира конфликта. В края на краищата F-16 е доказан в боеве реактивен самолет и може да носи огромен набор от ракети въздух-земя и боеприпаси. Още: Призиви в САЩ: Байдън трябва да изпрати още боеприпаси на Украйна!
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Шведското правителство обаче предложи на Украйна своя самолет Saab JAS 39 Gripen. Gripen (на английски Griffin) е изтребител от четвърто поколение, който може да каца на малки писти и магистрали и има високоефективни сензори и електронно оборудване за заглушаване. Въпреки че не се е доказал в боеве като F-16, Gripen постоянно постига високи резултати във военни игри въздух-въздух. Резултатът беше нещо като лобистка битка за това кой самолет да бъде закупен, пише още The National Interest.
Въпреки откритото предпочитание на Киев към F-16, редица украински пилоти изразяват скептицизъм дали това е най-добрият избор.
Да погледнем разходите. Според индустриалната група Aviatia, час полет на Gripen струва $7800, докато при F-16 струва $12 000 на час. Поддръжката на Gripen също е много по-евтина: докато SAAB (която произвежда Gripen) и Lockheed Martin (произвеждаща F-16) не декларират годишните разходи за поддръжка на своите бойни самолети, практически всички коментатори са съгласни, че F-16 е по-скъп. Executiveflyers.com изчислява, че поддръжката на F-16 струва около 10 милиона долара годишно. Да, Gripen е по-скъп за производство от F-16, тъй като се продава за $17 милиона повече на самолет, но това се дължи на съществуващия мащаб на производство: F-16 се произвежда и продава още от средата на 70-те години.
Съществува и значителна разлика по отношение на обучението. Шведските пилоти се обучават в продължение на 12 месеца да управляват Gripen. За сравнение F-16 отнема най-малко 36 месеца.
И накрая, трябва да се имат предвид условията за експлоатация. The Economist например наскоро отбеляза:
Съветските писти бяха построени като подови плочки: панели от бетонни блокове с уплътнител между тях. Това им позволява да издържат на разширяване и свиване при екстремна топлина и студ. Освен това между тях се натрупват мъх, дребни камъчета и други отпадъци. Gripen, с по-малки въздухозаборници, които се намират по-високо на тялото, ще се справи с това далеч по-добре от F-16. Украйна може да активира отново някои летища, но това ще доведе само до руски ракети. И докато F-16 може да кацне на пътища само в краен случай, неговата по-лека ходова част не е толкова подходяща за натоварванията на късата писта...
Няма да е изненада, ако Украйна реши да закупи Gripens, както и F-16.
И все пак, независимо кой самолет е избран, войната в Украйна даде още един ценен урок. Превъзходството във въздуха, толкова ценно във всички войни, може вече да не се постига само от пилотирани самолети. Усъвършенстваните ракети земя-въздух правят въздушното пространство опасно. И Украйна, и Русия имат много ракетни батареи С-300. Украйна също наскоро получи системата Patriot. Всички тези системи са тествани в боеве и са много ефективни срещу пилотирани самолети. Още: "Изтощението на врага": Чешки експерт с важен анализ на украинската контраофанзива
В резултат на това бойните задачи на изтребителната авиация се трансформираха; реактивните самолети сега се използват предимно като пускови установки за ракети въздух-земя за къси полети. „Кучешките боеве” са изключително редки. Свален самолет от приятелски огън не е необичайно, затова украинците започнали грубо да боядисват долната част на изтребителите си с националните цветове синьо и жълто.
Алтернативата на пилотираните самолети е използването на дронове. Украинците са направили хиляди дронове „самоубийци“. Съставени от евтини електронни части, някои направени с помощта 3D принтери, те трябва да издържат достатъчно дълго в полет, за да доставят своя смъртоносен товар. Произведените в Америка самолети, включително дронове, сега се сблъскват с допълнителна конкуренция, която често дава много по-добри резултати за вложените парите.
Искате ли да влезете в битка в Deathtrap?
Доставянето на бойна пехота до и от бойното поле е предизвикателство само по себе си и често изисква специализирано превозно средство. В Украйна има избор между австралийската Bushmaster - миризлива, мощна, шумна и тежко бронирана бойна машина - и американската пехотна машина Stryker M1126 , която е с подобни размери и мощност.
Основната разлика е, че докато Bushmaster ще остане и ще се бие с пехотата, Stryker ще достави и ще си тръгне. Това е също толкова добре, като се има предвид, че Stryker е леко брониран и уязвим от всеки пистолет. Описан е като „смъртен капан“. Когато се използва от американските сили, той обикновено влиза в бой заедно с мощната и добре защитена бойна машина Bradley, танк във всичко, освен в името. Това може да не е опция в Украйна.
Stryker също страда от различни технически проблеми, както се споменава в Responsible Statecraft: „Бронята, с която е оборудван, се оказа до голяма степен неефективна и тежка, калта, пръскана от гумените му колела в двигателя, причини безброй проблеми с поддръжката, дисплеите на компютърите вътре не винаги работеха, войници в бойно снаряжение бяха убити при инциденти с преобръщане, защото коланите им не пасваха, а и бронята е тънка.“ На всичко отгоре Stryker е известен с трудности при експлоатацията и скъпата си поддръжка. Още: Бивш полски командир каза какво е нужно за успех на украинската контраофанзива
Bushmaster, за разлика от тях, може да се поддържа на полето в продължение на 3 дни, издържал е на руски атаки и струва само $1,57 милиона в сравнение с $4,9 милиона на Stryker. Не е трудно да се разбере кое средство е за предпочитане за правителство с ограничени средства и военно време като Украйна, което изисква както ефективност, така и ниски разходи.
Струва си да се повтори, че всички споменати по-горе системи не са сходни и предлагат различни възможности в зависимост от терена и бойните условия. Също така си струва да се признае, че американското оборудване много често използва супер технологии и цената отразява разходите, които са влезли в научноизследователската и развойна дейност.
Украинският конфликт дава ясно предупреждение на американските доставчици на оръжие за необходимостта от рационализиране и опростяване на технологиите за производство и разходите за поддръжка. Трябва да се отчитат и опасенията, че някои доставчици на оръжия участват в повишаване на цените.
Въпреки че конкретна платформа може да е „най-добрата“, това не означава много, ако тя не е устойчиво използваема на бойното поле, било поради нейната сложност, разходи при поддръжка, или поради конкретната среда, в която е разположена. Не западни купувачи може да нямат големи бюджети и ще търсят по-прости и по-евтини, но също толкова ефективни опции. Политиците във Вашингтон - много от които идват от избирателни райони, които са домакини на доставчици на оръжие и наемат избиратели - трябва да вземат под внимание това.
Превод: Ганчо Каменарски
