Американската военна помощ за Украйна се оказа по-ефективна от дългата и злополучна военна намеса на САЩ в Афганистан. Неотдавнашно изявление на генерал Марк Мили, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, помага да се обясни защо. "Украинците не молят никого да се бие за тях", каза Мили. "Те не искат американски войници, нито британци, нито германци, нито французи, нито някой друг да се бие за Украйна. Те ще се бият за себе си. Украинците се нуждаят само от средства, за да се защитят срещу руската армия", каза той и добави, че Съединените щати ще предоставят подкрепа "колкото е необходимо".
Чрез предоставяне на усъвършенствано оръжие и надеждно разузнаване, Съединените щати и техните съюзници позволиха на Украйна да нанесе големи загуби на руските въоръжени сили и да си върне по-ранните руски териториални придобивки.
Провалът на Америка в Афганистан изглеждаше толкова пълен през 2021 г., че може би е подтикнал руския президент Владимир Путин да започне инвазията в Украйна. Американският отговор на украинска криза - предоставянето на високо ниво на военна подкрепа без разполагане на американски войски - не е просто най-добрият начин да се помогне на Украйна да защити своята независимост и да се осуети Путин. Провалите на САЩ досега предлагат модел за това как САЩ трябва да разбират своето международно военно участие в световните дела в бъдеще.
Въпреки че спадът в цялостната американска мощ е силно преувеличен в някои кръгове, икономическият спад на Америка спрямо останалия свят е съвсем реален. Икономическата и технологична мощ е станала по-разпръсната по целия свят и е вероятно военната мощ да се промени по същия модел с течение на времето. Това е една от причините преустановяването на реалната американска военна намеса зад граница да стане още по-належаща.
Идеята, че Съединените щати, ако искат да постигнат значими резултати от своите интервенции, трябва да разположат боеспособни сухопътни сили в чужбина, се появи отново от началото на 80-те години на XX век. Реалността обаче често е била обратна. Колкото повече САЩ поемаха отговорност и ангажираха своите военни сили в чуждестранни конфликти, толкова по-скъпи ставаха те и в повечето случаи тяхната намеса ставаше контрапродуктивна. Подобни конфликти силно поляризират американското общество, както се вижда от намесите във Виетнам, Ирак и, в по-малка степен, в Афганистан.
САЩ могат да се справят много по-добре, като избягват прякото участие в сухопътни войни и като използват финансова помощ, напреднали технологии, разузнаване, дипломатическа координация и сътрудничество.
Безразборното изтегляне на американските войски от Кабул – след две десетилетия усилия, много милиарди долари разходи и много цивилни и военни жертви – сложи край на една от най-контрапродуктивните и разточителни интервенции, които САЩ някога са извършвали. Американците щедро изразходваха ресурси за афганистанската правителствена армия, но тя оказа най-слабата съпротива на настъпващите талибани преди буквално да се изпари. Немалко афганистански войници дори преминаха към талибаните.
Няколко дни след изтеглянето на САЩ талибаните, свалени от американците през 2001 г., се върнаха на власт, което накара Америка да изглежда деморализирана и нерешителна, включително и за руския режим. В съчетание с продължаващото стратегическо насочване на САЩ към възникващите конфликти в Източна Азия, излизането от Афганистан изглежда изключваше активното участие на САЩ в украинския конфликт от името на Киев. Много коментатори твърдят, че помощта на Украйна може да се окаже безсмислена, тъй като американското участие няма да има пряка стойност за спирането на руската офанзива.
Всъщност САЩ помогнаха на украинците не само да устоят на първоначалното руско настъпление, но и да започнат да връщат назад руските сили. Вашингтон предостави на украинските въоръжени сили широка гама оръжия, както лични, бронежилетки и стрелково оръжие, така и високомобилни артилерийски ракетни системи. Украинските сили също получават ускорено обучение и редовна подкрепа, особено извън Украйна, за това как да поддържат и ремонтират военното оборудване произведено в САЩ. Обширното разузнавателно сътрудничество в реално време между Вашингтон и Киев даде на украинската армия способността бързо и ефективно да нанася удари по жизненоважни руски цели.
Впечатляващо и дори донякъде изненадващо е, че този вид намеса на САЩ в Украйна помогна за съживяването на НАТО. Алиансът, който изглеждаше близо до колапс преди година, си възвръща целите и скоро ще бъде попълнен с двама стратегически важни членове: Финландия и Швеция. Членството в НАТО сега изглежда като голямо стратегическо предимство, както се вижда от желанието на Украйна да се присъедини към Алианса. Помощта на Запада за Украйна беше толкова ефективна, че според някои гласове сега САЩ вече трябва да сдържат Украйна и да я принудят да преговаря.
Разликата между ролите на Америка в Украйна и Афганистан предполага твърдо правило за бъдещето: Съединените щати трябва да избягват преки враждебни действия в чужбина, доколкото е възможно, и трябва да се намесват във войни само в подкрепа на нации и страни, които искат да се бият за себе си.
Украинците се борят усилено за страната си, овладявайки сложни оръжейни системи по собствена инициатива. САЩ им помагат, но украинците, обикновени войници, генерали, цивилни под бомбардировки, високопоставени държавни служители и дипломати, мобилизиращи международна подкрепа, са тези, които в крайна сметка определят съдбата си.
Докато американската намеса в Афганистан през 2001 г. получи ранна подкрепа от няколко афганистански фракции, с течение на времето американските сили поеха нарастваща тежест за поддържане на военен контрол над страната. Неуспешният опит за създаване на нова афганистанска армия доведе само до появата на сила, която очевидно е лишена от независимост в мисленето и действията. Изглежда същото се е случило и с подкрепяното от САЩ афганистанско правителство, което не можа да спечели лоялността на достатъчно афганистанци, за да се задържи на власт без военната подкрепа на САЩ.
За съжаление уроците от историята често се забравят в Съединените щати. Във Виетнам САЩ в крайна сметка подкопаха собствените си усилия, като постепенно изместиха южновиетнамската армия и редовно омаловажаваха легитимността на местното правителство. Като заменят местните сили, американските военни лидери твърдят, че само по-голямото участие на САЩ във Виетнам ще постигне ключови цели и дълго време не осъзнаваха, че разполагането на повече американски персонал в страната само влошава конфликта.
Много от най-големите успехи на Америка в Студената война се дължат на подпомагането на едната страна в конфликта, а не на изпращането на американски войски на бойното поле. През 80-те години на миналия век, след съветската инвазия в Афганистан, американската помощ за местните муджахидини беше изключително ефективна, като им помогна да се противопоставят на много по-напредналата в технологично отношение военна сила. Навсякъде другаде помощта за опозиционните сили, противопоставящи се на комунизма в Източна Европа, се отплати щедро. Американската фундаментална подкрепа в крайна сметка помогна борбата за политически права в Източна Европа да стане непоносима за западащия Съветски съюз, който не можеше да ѝ устои.
Недостатъците от директното разполагане на американски войски в конфликти станаха ясни на всички, както и ползите от американската сдържаност при увеличаване на американската намеса, за да се помогне на другите да се борят за себе си. Уроците от Афганистан и Украйна трябва да помогнат на Америка стратегически да планира как най-добре да помогне на Тайван да се защити срещу бъдеща инвазия от континентален Китай.
Както показаха украинците, американската технология често е с поколения по-добра от тази на други сили. Десетилетия на мащабни инвестиции в сателити и други активи за събиране на разузнавателна информация позволиха на САЩ да подкрепят своите съюзници по различни начини. Конфликтът в Украйна доказва, че Съединените щати могат да предоставят на партньорите си по-ефективна стратегическа помощ, от която и да е друга страна в света, без непременно да разчитат на изпращане на свои собствени войски.
Чешки поглед за украинската контраофанзива: Губи инерция, трябват оръжия
Автор: Филипс Пейсън О'Брайън за The Atlantic. Професор по стратегически изследвания в университета "Сейнт Андрюс" в Шотландия
Превод: Ганчо Каменарски
