За пръв път от осем месеца насам руснаците са на прага да превземат украински град, макар и малък, който вече е напуснат от над 90% от довоенното си население.
Украинската отбрана в източния Бахмут и около него е притисната от комбинация от интензивен артилерийски огън, въздушни удари и значителен брой сухопътни сили - както руски редовни войници, така и бойци на частната военна компания "Вагнер" на Евгений Пригожин.
Военното командване на Украйна обаче взе решение на 6 март да усили отбраната на Бахмут в Донецка област.
ОЩЕ: Второ денонощие руснаците не могат да направят нищо в Бахмут (ВИДЕО)
Ако или когато Бахмут падне, може да е изкушаващо да се запитаме дали руските сили се подобряват, дали се учат от списъка с грешки, които са допуснали досега във войната, и дали най-накрая използват численото си превъзходство и огневата си мощ. Отговорът - вероятно не, пише CNN в свой анализ.
Мик Райън - бивш австралийски генерал и автор на бюлетина WarInTheFuture, казва, че "украинските въоръжени сили може да решат, че са постигнали всичко, което могат, като останат в отбранителните си позиции около Бахмут, и че запазването на силите за следващите сражения е по-важно". Но изтеглянето на украинските войски не е равносилно на тежка загуба, ако се извърши организирано. "То трябва да се разглежда като рутинна тактика, а не като предвестник на катастрофа", казва Райън.
Украинците използваха Бахмут, за да нанесат огромни загуби на атакуващите сили - по някои оценки, в съотношение 7:1. Настъпва момент, в който е по-разумно да се оттеглиш, отколкото да понесеш нарастващи загуби и разрушителния удар върху духа, когато виждаш капитулацията на стотици, а може би и на хиляди обкръжени украински войници. За украинците преценката за този момент е ключова. Но за руснаците превземането на Бахмут няма да промени основните недостатъци на кампанията им.
Битката за Бахмут донякъде подсказва, че руските сили променят начина си на водене на война, или поне се опитват да го направят. Те все още разчитат на масиран непряк огън - артилерия и гаубици, ракети, въздушни бомбардировки, за да разбият на пух и прах отбранителните позиции. Такава беше тактиката в градовете Мариупол, Северодонецк и Лисичанск през миналата година. Накратко - не оставяйте нищо, което може да бъде защитено.
Да припомним думите на маршал Георгий Жуков от времето на Сталин: "Колкото по-дълго продължава битката, толкова повече сила ще трябва да използваме". Но такъв упорит огън изисква ефективна логистична верига. Руските сили все още изпитват затруднения в това отношение.
Случилото се в Мариупол и други градове, превзети през 2022 г., в крайна сметка включваше не основно руски редовни войници, а по-често чеченски части, опълченци от самопровъзгласилите се Луганска и Донецка народна република и малък брой оперативни работници на "Вагнер". Те често се придвижваха към вече изоставена територия.
Кампанията за превземане на Соледар през януари, а сега и на близкия Бахмут, върви по същия начин, но с едно забележително и ужасно изключение - вълните от пехота от ЧВК "Вагнер" на Евгений Пригожин, изпратени да "залеят" украинската отбрана, пише CNN.
ОЩЕ: ВИДЕО: 30 000 жертви от ЧВК Вагнер, украинец разстреля руски БТР с РПГ
Пригожин действа едностранно, за да засрами руските военни и да подобри собствената си репутация. Бойци от групата "Вагнер", пленени от украинците, разказаха пред CNN, че не са имали почти никаква координация с редовните руски сили, освен артилерийска подкрепа, тъй като хиляди от тях са били изпращани директно напред в украинската огнева линия.
Миналата седмица Пригожин се похвали, че ако "Вагнер" напусне Бахмут, фронтът ще падне.
Има и признаци, че руснаците са използвали повече пехота в неуспешните си опити да навлязат в Угледар (Вухледар), отново с големи загуби. ОЩЕ: ВИДЕО: Имат ли мозък руснаците - тоталното унищожение при Угледар
Сякаш руснаците по-скоро се опитват да добавят, отколкото да интегрират ново измерение в бойния си ред - да смажат украинската отбрана с вълна след вълна от пушечно месо, но да приемат загуби до 80% в този процес.
Такъв опустошителен процент жертви е неустойчив за фронтови линии, простиращи се на хиляди километри. Според някои анализатори подобни загуби означават, че "вече са налице условията за мащабен руски военен бунт".
При липсата на напредък на други места Бахмут се е превърнал в мания за руснаците, далеч надхвърляща всякаква стратегическа обосновка.
Фокусът върху Бахмут може да се окаже за сметка на руските операции на други места. Вместо да бъде триумф на руското военно ръководство, изтощителната кампания за превземане на Бахмут, атакуван за пръв път преди около 10 месеца, показва отчаяната нужда от "победа" - каквато и да е победа - независимо от по-широкото бойно поле.
Това може да обясни защо на украинските сили е наредено да задържат линията. Володимир Назаренко, заместник-командир в Националната гвардия на Украйна, заяви миналата седмица, че руснаците "не отчитат загубите си при опита да превземат града с щурм. Задачата на нашите сили в Бахмут е да нанесат колкото се може повече загуби на противника. Всеки метър украинска земя струва стотици животи на врага".
Мобилизацията на Русия през есента на миналата година, при която около 300 000 души се вляха в армията, осигури резерв от пехотинци и помогна за възстановяването на претърпелите тежки загуби части. В същото време Пригожин претърсва руските затвори и превръща своите "вагнеровци" в ударни части на кампанията. Украинските командири знаеха, че скоро ще бъдат изправени пред ново нападение.
Но според Института за съвременна война в Уест Пойнт "Русия не успя да докаже, че може ефективно да интегрира нови сили в повредени формирования или да изгради сплотени екипи от ad hoc групировки от разпръснати остатъци от части".
Сега Москва "се опитва да води скъпоструващ, продължителен конфликт с подбран екип от заместници, като същевременно страда от сериозно изтощаване на ръководството на бойното поле", прави оценка институтът. Но има и по-системни проблеми.
В конфликта в Украйна руските сили постепенно се опитват да се откажат от използването на батальонни тактически групи - формирования с комбинирано въоръжение, които се оказаха неподходящо оборудвани за украинския конфликт. Ахилесовата им пета е липсата на пехота и разузнаване. При настъплението към Киев преди година това беше една от причините кампанията да се забави и провали. Руските сили бяха уязвими откъм засади.
Според скорошно проучване на Европейския съвет за външна политика: "Недостатъчната подготовка и некомпетентността на руските военнослужещи - в съчетание със строгата йерархия, в която те действаха и която оставяше офицерите неспособни да действат по собствена инициатива - означаваше, че те не бяха в състояние бързо да координират напредването дълбоко в територията на противника".
Както пише Роб Джонсън в тримесечника на Военния колеж на САЩ: "Основните бойни умения (като бдителност, управление на логистиката и тактическо придвижване по терена, за да се избегнат жертви) не отговаряха на стандартите, а данните сочат значителна липса на дисциплина".
Подобни недостатъци не се лекуват за една нощ. А пренастройването на формированията и структурите в разгара на войната не е идеално - още по-малко, когато има недостиг на компетентни командири. Загубата на полковници и подполковници допълнително увеличава руските проблеми.
Русия "реагира на трудностите на бойното поле в Украйна, като се върна към предишния си модел на използване на големи наборни сили", смята Институтът за модерна война.
Но дори и руското знаме да бъде издигнато над руините на Бахмут, това може да се окаже пирова победа.
Както пише Мик Райън: "Ако руснаците превземат Бахмут, те завземат отломки. Това е град с минимално стратегическо значение, с почти никаква останала инфраструктура, която да поддържа окупационни сили. Това, че руснаците са инвестирали толкова много в превземането му, говори за слабата им стратегия в тази война".
Освен това те са изчерпали хора и материали, които биха могли да им бъдат крайно необходими, когато украинците предприемат контраофанзива през следващите месеци.
