Администрацията на Тръмп и нейните войнствени поклонници в САЩ говорят с нарастваща тревога за външна намеса в царящата във Венецуела вътрешнополитическа криза, а освен това обещават да проявят упоритост в противопоставянето с тази "не наша" намеса. Те твърдят, че Русия, Китай, Куба и "Хизбулла" подкрепят най-активно оказалото се буквално под обсада правителство на Николас Мадуро.
Според тях, ако не е била помощта отвън, особено от страна на Русия и Куба, борещите се за демокрация опозиционни сили вече щяха да са принудили Мадуро да се откаже от властта. Когато на 30 април в Каракас избухнаха антиправителствени демонстрации, държавният секретар Майк Помпео заяви, че Мадуро вече е бил готов да се качи на самолета и да избяга в Хавана, но е променил решението си по настояване на руснаците, пише американското списание The National Interest.
По всичко личи, че американските ръководители преувеличават мащабите на руската намеса. Ако разгледаме безкомпромисните действия на Мадуро по време на всички антиправителствени демонстрации, то изказванията, че е готов да избяга от страната изглеждат неправдоподобни. Предаността на венецуелските военни към Мадуро засега е непоколебима и той продължава да има подкрепата на лявото гражданско опълчение. Тези фактори изиграха много по-голяма роля за запазването на властта в ръцете на Мадуро, отколкото Русия (или която и да е друга държава).
Въпреки това, Москва определено се намесва в неспокойната политика на Венецуела. Кремъл оказва съществена финансова подкрепа на правителството на Мадуро, а освен това дава и сериозна военна помощ. През декември 2018 г. Русия изпрати във Венецуела два стратегически бомбардировача, които могат да носят на борда ядрено оръжие, а през март тя изпрати там 200 свои военнослужещи, за да укрепи и модернизира противовъздушната отбрана на Каракас.
Очевидно в страната има и стотици руски наемници, които помагат на силите за сигурност на Мадуро да се противопоставят на противниците на режима. Венецуелският външен министър допълнително повиши безпокойството и недоволството на Вашингтон, като заяви, че участието на руските военни в делата на страната му може дори да се увеличи.
От момента на провъзгласяването на доктрината Монро през 20-те години на XIX век, САЩ настояват на необходимостта да поставят в сферата на влиянието си Западното полукълбо. Руската политика във Венецуела представлява директно предизвикателство към тази доктрина и американското ръководство трябва да покаже недвусмислено, че продължаването на тези действия ще окаже рязко отрицателно въздействие на двустранните отношения.
Струва си да припомним кубинския пример: правителство в Хавана беше военно-политически сателит на външни сили в продължения на десетилетия, въпреки че доктрината Монро цели да не допуска именно такива ситуации в Западното полукълбо. САЩ нямат права и основания да диктуват вътрешното устройство на Венецуела, но би било неблагоразумно от страна на Вашингтон да се съгласи със съществуването на втора враждебна държава-сателит на външни сили.
Администрацията на Тръмп трябва да поиска от Русия уважително отношение към доктрината Монро, за да ограничи Москва връзките си с Венецуела до нормални дипломатически и икономически отношения. В същото време, е крайно важно американските официални лица да признаят факта, че САЩ и техните съюзници в НАТО демонстрират презрение към руската сфера на влияние и даже към ключовата за сигурността на Русия зона в Източна Европа.
Списъкът от пагубни провокации на Вашингтон в този регион е много дълъг. С активната подкрепа и одобрението на САЩ, НАТО непрекъснато разширява границите си в източно направление, достигайки западните граници на Руската федерация и даже включвайки в себе си трите прибалтийски републики, които са влизали в царска Русия и в Съветския Съюз. Започвайки от Джордж Буш-младши, Вашингтон призовава НАТО да се разшири още по-повече с включването на Грузия и Украйна. САЩ и техните съюзници увеличиха значително числеността на войските си в Източна Европа и Черно море и започнаха да правят военни учения там много по-често.
Администрацията на Барак Обама се намеси безцеремонно във вътрешните работи на Украйна през 2014 г., за да лиши от власт демократически избраното проруско правителство и да постави на негово място прозападен режим. Оттогава Вашингтон практически превърна Украйна в свой военен съюзник. Той провежда маневри с украинската армия, а освен това доставя голямо количество оръжия на Киев.
Намесата на Москва в делата на Венецуела, поне отчасти, има за цел да върне на Вашингтон за провокативната интервенционна политика в Източна Европа със същата монета. Следователно, съществуват предпоставки за постигане на разумно споразумение, предвиждащо необходимата сдържаност от двете страни.
Американските лидери трябва да информират руските власти, че са готови да се откажат от опитите си да включат Украйна и Грузия в НАТО и да преустановят всички военни връзки с Киев и Тбилиси, включително снабдяването с оръжия и съвместни учения. Вашингтон трябва също да прекрати практиката си да изпраща войски, самолети и кораби в Източна Европа и Черно море на "ротационна основа". С други думи, САЩ трябва да са готови да уважават руската сфера на влияние в този регион.
Като компенсация администрацията на Тръмп би трябвало да поиска от Москва значително намаляване на "участието" в делата на Венецуела и Куба. Администрацията трябва също да каже на Кремъл, че трябва да спре все по-големите си заигравки с лявото правителство на Никарагуа. По-специално, като част от това отстъпление, Русия ще трябва да спре да подсилва военното си присъствие в цялото Западно полукълбо.
За да направят такова предложение, американските политически лидери ще трябва да покажат повече реализъм.
Сферите на влияние винаги са играли важна роля в международните отношения и въпреки изказванията на видни представители на американската външнополитическа общност (относно неморалността на сферите на влияние и тяхното премахване след края на Студената война), те продължават да играят такава роля днес. Всички велики сили се стремят да наложат волята си на непосредствената си географска среда и за да се избегнат излишни конфликти, тази реалност трябва да бъде призната и третирана с уважение.
Последните американски администрации нарушават този важен принцип и тяхното поведение предизвиква опозиция и ответни мерки, което води до нарастване на международното напрежение. Администрацията на Тръмп може да промени тази тенденция, като настоява Русия да се подчини на доктрината Монро и да отхвърли съветите на ястребите, които смятат, че САЩ могат и трябва да затвърдят своето господстващо влияние в Украйна и други източноевропейски страни.
Би било целесъобразно от страна на американските ръководители да предложат такава сделка – и по-добре по-рано, отколкото късно.
