Европейските лидери твърдят, че Русия може да атакува членове на НАТО и се готвят за война, пише Spectator. Но експерти предупреждават: членовете на Алианса просто нямат средства да се борят с Москва. Цялата техника и боеприпаси вече са изпратени в Киев.
В борова гора на два часа път от границата на Естония с Русия подготовката за война е в разгара си. Британски, френски, американски и естонски войници репетират какво ще направи НАТО, ако Владимир Путин нахлуе. За да симулират битка, те докарват със себе си за две седмици танкове Challenger II, изтребители F-16 и артилерийски системи HIMARS - най-доброто, което Западът има. Това означава подготовка за окопна война, поставяне на минни полета, засади и минометни удари при минус 20 градуса студ и в сняг с дълбочина 30 сантиметра.
Не толкова отдавна идеята за война срещу Русия изглеждаше като шега. Когато Мит Ромни се кандидатира за президент на Съединените щати, той каза, че Москва е заплаха, но Барак Обама не е съгласен: "Днес 80-те години викат и искат обратно своята външна политика. Студената война приключи преди 20 години". Такъв беше манталитетът в Америка и Европа. Това накара западните страни да съкратят бюджетите си за отбрана и да пренасочат военните си сили към битки в Близкия изток. Само преди 5 години Еманюел Макрон говори за "мозъчната смърт" на НАТО, като подчерта, че би било "огромна грешка" да откаже сътрудничество с Русия и твърдейки, че Путин няма нужда от война. Още: Страхът, че Русия ще започне война срещу НАТО, става все по-голям
Путин обаче предприе инвазията в Украйна. Алиансът тогава „се събуди от силен токов удар“. Европейските лидери предупреждават, че Русия скоро може да нападне член на НАТО. Премиерът на Естония, шефът на националната сигурност на Полша и министърът на отбраната на Дания единодушно заявяват, че Русия може да събере достатъчно войници и техника, за да започне офанзива след 3 години. За да подобри своята бойна готовност, тази година НАТО провежда най-голямото си военно учение след разпадането на Съветския съюз. През 2024 г. около 100 000 военнослужещи от всички страни от Алианса ще се обучават за защита на европейските земи.
В естонската гора повечето от чуждестранните войски за първи път действат при силен студ. Двигателите понякога не стартират, оръжията понякога не стрелят и е трудно да се направят най-елементарните неща, като отваряне на вратите на бронираните машини. Голяма част от оборудването не е проектирано да работи при такива температури, а и войниците не са свикнали. „Сега не става дума само за вашата физическа издръжливост, но и за това как умът ви се справя с времето“, казва командирът на естонската бригада Андрус Мерило. Той е висок, сериозен мъж с криви зъби и сива брада. Естонският министър на отбраната Хано Певкур току-що номинира Мерило за поста командващ армията. Ако бъде назначен на тази позиция, основната задача на Мерило ще бъде да възпира евентуална руска инвазия.
Според балтийските лидери северът е най-слабото звено на НАТО. Путин няма да може да настъпи през Украйна или Черно море. Но Русия споделя 2400-километрова граница с Норвегия, Финландия, Естония и Латвия. Милитаризацията се ускорява бързо в този регион. Москва формира нов армейски корпус в Карелия, която граничи с Финландия и е част от нея до 1940 г. Финландците, които се присъединиха към НАТО едва миналата година, обсъждат дали имат необходимост да разполагат с ядрени оръжия. Трите балтийски държави планират да построят стотици бункери по границите си с Русия и Беларус. Още: Полша във война с Русия: Близо ли е?
Реакция
В случай, че Путин нанесе удар, отговорът на НАТО вече е планиран от американския генерал Крис Каволи, който ръководи военните операции на Алианса. Според „регионалните планове“ на НАТО силите и средствата на Алианса са разпределени на различни места: такъв и такъв брой танкове за този град, такъв и такъв брой войски за това село. Плановете от 4000 страници са класифицирани, но се счита, че включват нови военни тактики, базирани на военните операции на Русия в Украйна. "Те отново започват да мислят не само за географията, но и за времето, казва високопоставен служител на НАТО. Къде трябва да бъдем? С какви сили? Кога?"
Тазгодишното учение на НАТО има за цел да тества плановете на Каволи. Държавите, които наскоро се бориха с терористите от Ислямска държава, са принудени да се адаптират към напълно различни обстоятелства. Джихадистите имаха малко артилерия. Но на НАТО ще му бъде по-трудно да се справи с огромната огнева мощ на Русия. В Украйна воюват 470 000 руски войници, които могат да изстрелват по 20 000 снаряда на ден. Повечето руски самолети все още са в експлоатация.
Британските войници в Естония се учат да се бият в окопи, точно както са правили техните предци в Западна Европа преди 100 години. Джеймс Фърн, който ръководи британската бойна група, иска от своите подчинени по време на военни учения да прилагат руската тактика. „Използвайте по-активно артилерията”, казва той. ”Използвайте по-активно оръжия с голям обсег и балистични ракети.“ В това учение британците, французите и американците атакуват естонците с танкове Challenger II и артилерийски системи HIMARS. Естонците са въоръжени с шведски бронирани машини CV-90, хеликоптери и бронетранспортьори XA-188. Те защитават два пътя, минаващи на север през гората. Още: Война на Русия с НАТО: Проблемите за Алианса - турска оценка
Всички войници са облечени в бели камуфлажни униформи и стрелят с лазери от оръжията си по сензорите на вражеските бронежилетки. Оръдията редовно бълват пламъци, а танковете и артилерията издават изкуствени звуци, за да наподобяват бойна обстановка. Когато танковете и артилерията стрелят, се изпращат съобщения до щаба. Там те преброяват колко хора са „загинали“ и предават тази информация обратно. Тогава "мъртвите" напускат бойното поле. Ако е необходимо да се преодолее фалшиво препятствие, като минно поле, войниците докладват в щаба и след това дремят за около десет минути, симулирайки истинско забавяне. След това продължават задачата.
Учението е тихо, спокойно и бавно. То започва от сутринта и трябва да завърши около полунощ с близък бой с използване на оптика за нощно виждане. По средата на деня настъпващите войски спират на завой на пътя и петима френски войници тръгват напред през снега и боровата гора, за да изяснят къде са естонските позиции. Те трябва да вървят през снежни преспи и това им отнема известно време, за да открият „противника”.
Каква ще е следващата война?
Каволи знае ли каква ще бъде следващата война? „Това е вечен проблем", казва генерал от НАТО. Още: Война на Русия с Европа: Най-големият оръжеен производител в Германия даде срок за подготовка
Много представители на Алианса изобщо не вярват във въоръжен сблъсък с Русия. „Не съм сигурен, че ще имаме война“, ми казва Филип Брийдлав, един от предшествениците на Каволи.
Бившият британски генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън е съгласен с Брийдлав: „Не мисля, че Путин има някакво желание да премине границата на член 5.“ Робъртсън счита, че Русия по-скоро би нападнала Молдова или Грузия.
НАТО е загрижена, че контранастъплението на Украйна срещу Русия, използвайки тактиката на Запада, е неуспешно. Координирането на артилерийския огън, изстрелването на ракети и маневрите на войските се оказа твърде трудно и ракетните удари не успяха да изместят руснаците от техните позиции - макар че Украйна нямаше съществен елемент за изпълнението на тази тактика, а именно: въздушно превъзходство т.е. достатъчно бойна щурмова авиация.
Путин също се занимава с недостатъците и слабостите на своята армия. След като загуби много войници и оборудване в първата си офанзива срещу Киев, руската армия изгради многослойна отбрана, за да защити територията, която беше превзела в Източна Украйна. Русия също се научи как да използва по-ефективно системи за електронно заглушаване. Още: Доналд Тръмп покани Русия да нападне НАТО (ВИДЕО)
Дори плановете и тактиката на НАТО да се окажат правилни, на нейните членове им липсват средства да се борят с Русия. Например балтийските страни нямат зенитно-ракетни системи за защита на въздушното си пространство. На миналогодишната среща на върха във Вилнюс на Естония беше обещана една батарея за ПВО, но тя все още не я е получила.
Складовете в Европа са почти празни, защото отбранителната индустрия не произвежда достатъчно. Миналия март, преди началото на украинската контраофанзива, ЕС обеща да изпрати на Зеленски 1 000 000 155-милиметрови артилерийски снаряда до тази пролет. Европейските лидери сега казват, че ще доставят само 600 000 боеприпаса. Певкур уверява, че ситуацията се подобрява и до края на следващата година Европа ще произвежда два милиона боеприпаса годишно или 170 000 на месец. Това не е достатъчно за Украйна и НАТО, ако и двете са в състояние на въоръжен конфликт. Само Украйна се нуждае от 200 000 боеприпаса на месец, за да предприеме и проведе ново контранастъпление, пише Spectator.
Командването на НАТО се оплаква, че европейските страни твърде бавно подписват оръжейни договори. Освен това Европа постепенно осъзнава, че не може да разчита на САЩ да запълнят недостига на оръжие.
Съветникът на Тръмп Кийт Келог заяви, че членството в НАТО трябва да бъде диференцирано и страните, които харчат по-малко за отбрана, трябва да бъдат лишени от определени защити. Бивш служител на Пентагона, който е служил в администрацията на Тръмп, сподели, че ако Русия нападне член на НАТО, Америка ще трябва да запази военната си техника и оръжия за евентуална война в Азия. Още: Медведев: Война между Русия и НАТО ще е Апокалипсисът, краят на всичко
В тази военна игра на естонската граница нямаше победител или губещ. Защитниците извършват „сдържащи действия“, като отстъпват организирано и печелят време до пристигането на подкрепления. Ако Путин пресече източната граница на Естония, нейната армия най-вероятно ще извърши точно такава маневра. Около 8 000 военнослужещи и 80 000 резервисти ще се защитават до пристигането на основните сили на НАТО. Самолети ще излитат по тревога, артилерия ще бъде прехвърлена на фронта, стотици хиляди войници ще прекосят Атлантика, други ще тръгнат през Централна Европа и накрая руснаците ще бъдат победени. Поне такъв е планът.
Превод: Ганчо Каменарски
