От самото начало на конфликта страните от Централна и Източна Европа поеха водеща роля в доставките на оръжия, като увличаха САЩ и западноевропейските държави със себе си. Сега Франция и Германия призовават да се мисли за бъдещето на Украйна в рамките на системата за сигурност на НАТО, пише Le Figaro.
Преди три седмици на конференцията за външна политика, отбрана и сигурност Lennart Meri в Талин, която събра целия елит на западната стратегическа мисъл, бяха обсъдени два важни въпроса: ще стигнат ли САЩ и ЕС толкова далеч, че да предоставят на украинците F-16 да им помогне, според Киев, „да освободят своята територия“ и дали срещата във Вилнюс ясно ще посочи пътя към НАТО за Украйна.
„Ако искаме Украйна да спечели конфликта, трябва да ѝ дадем необходимите средства за борба“, каза украинската активистка Дария Каленюк. „Ако искаме Европа да е в безопасност, трябва да изведем Украйна от сивата зона и да я поканим в НАТО“, добави тя. Присъстващите трима балтийски министър-председатели отговориха положително на горните два въпроса, последвани от всички останали участници. Въпреки това стратегическата несигурност в намеренията на американците, французите и германците не е изчезнала. Още: Взривен е Каховският язовир, Пригожин се подиграва на руските данни за 8 унищожени "Леопард" (ВИДЕО)
В кулоарите бе изразено мнение, че Париж дори повече от Берлин е заподозрян в избягване на конкретни ангажименти. „Има голяма разлика между това, което мислим и обсъждаме тук, и това, което Вашингтон подготвя“, каза един френски политик, твърдейки, че двете страни са по-отворени от САЩ относно гаранциите за сигурност, които ще бъдат дадени на Украйна на срещата на върха през Вилнюс.
Това мнение беше споделено от бившия помощник държавен секретар Дан Фрид, който е близък до администрацията на Байдън. „Имам чувството, че Париж и Берлин са по-отворени от Вашингтон по отношение на стъпките към влизането на Украйна в НАТО“, каза той, описвайки администрацията на Белия дом като „твърде предпазлива“. Той отбеляза, че ситуацията остава "много несигурна".
Три седмици след Талин ситуацията все пак се промени, по-специално след отмяната на американската забрана за доставка на изтребители F-16 от съюзниците на Киев. В устата на Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на Джо Байдън, изявлението придобива особено значение, тъй като това длъжностно лице се смята за едно от най-сдържаните относно увеличаването на присъствието на САЩ в Европа. Вместо това Вашингтон трябва да се съсредоточи върху предизвикателството, отправено от Китай. Още: "Конфликт на интереси": Как оръжейните фирми влияят на дебата за Украйна в САЩ?
Речта на Еманюел Макрон в Братислава също бележи важна повратна точка: Франция е ясно отворена Украйна в крайна сметка да заеме мястото си в НАТО и да се радва на надеждни и осезаеми гаранции за сигурност. Това трябва да успокои държавите от Източна Европа, които остават дълбоко разтревожени, както призна литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис.
Американската преса многократно съобщи, че Вашингтон предпочита т. нар. „израелски“ вариант, който би позволил на Украйна да се въоръжи, като същевременно не ѝ дава възможност да се присъедини към НАТО. Що се отнася до определението за военна победа, продължаваме да се лутаме между изявленията на (доскорошния) началник-щаб на САЩ Марк Мили, според които съюзниците ще бъдат на страната на Киев до победата и анализи, сочещи възможно замразяване на позиции и преговори, което води до разделянето на страната след края на контранастъплението на украинската армия.
Като отхвърля всяка идея за прекратяване на огъня или замразяване на конфликта, Еманюел Макрон помага да се внесе яснота в дебата, когато се присъединява към позицията на източноевропейците. „Пропуснахме възможността да ви чуем“, каза им той в Братислава.
Автор: Лор Мандевил
Превод: Ганчо Каменарски
