След края на Студената война в света царува еднополюсна система: Съединените щати са безспорният хегемон, глобализацията залегна в основата на икономическия ред, а доларът се превърна в избраната валута. Според британското издание Financial Times, днес геополитическите реалности отново се превръщат в цяла поредица от огромни предизвикателства за съществуващия световен ред. А това означава, че инвеститорите трябва да имат предвид новите рискове.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Китай активно пише нов набор от правила в опит да възпроизведе „Голямата игра“: той полага основите за нов тип глобализация чрез институции като инициативата „Един пояс, един път“, групата на нововъзникващите икономики БРИКС+ и Шанхайската организация за сътрудничество, която е съюз от 8 държави, предназначен да гарантира колективна сигурност.
Все още в условията на ковид локдауни Пекин успя да установи специални отношения с Москва и Техеран. Силните връзки с Русия, подпомогнати неволно от глобалното затопляне, помагат на Китай да разшири своята инициатива „Един пояс, един път“ с нови маршрути за корабоплаване през Арктика. А в края на миналата година станахме свидетели на първата по рода си среща на върха между Китай и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив, тоест на задълбочаването на връзките на Пекин с ОПЕК+. Всичко това в крайна сметка може да доведе до формирането на модела „един свят, две системи“.
Ако преминем от еднополюсен към многополюсен свят и ако Г-20 се раздели на няколко лагера – Г-7 плюс Австралия, страните от БРИКС+ и страните, които не са се присъединили към никакви блокове - тези разделения неизбежно ще окажат силно въздействие върху международната валутна система. Тези рискове се изострят от нарастващия макроикономически дисбаланс в Съединените щати.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Базираният на долара паричен ред вече е изправен пред редица предизвикателства, но сред тях са разширяването на усилията за дедоларизация и цифровите валути на централната банка, се казва в анализа на FT.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Дедоларизацията отдавна е престанала да бъде нещо ново. Този процес започна със стартирането на количественото облекчаване след финансовата криза, тъй като страните с излишък по текущата сметка не харесваха идеята за отрицателна реална възвръщаемост на техните спестявания. Но темпото на дедоларизация изглежда се е усилило късно. Още: Рублата подобрява позициите си спрямо долара
През изминалата година Китай и Индия плащаха за руски стоки в юани, рупии и дирхами на ОАЕ. Индия стартира механизъм за сетълмент в рупии за своите международни транзакции, а Китай поиска от държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив да използват пълноценно борсата за петрол и природен газ в Шанхай за уреждане на енергийни транзакции в юани през следващите три до пет години. Като се има предвид разширяването на групата БРИКС извън Бразилия, Русия, Индия и Китай, дедоларизацията на търговските потоци може да се ускори.
Цифровите валути на Световната банка могат да стимулират този преход. Китай променя стратегията си за интернационализация на юана. Като се има предвид, че финансовите санкции се администрират чрез балансите на западните банки и че тези институции формират гръбнака на кореспондентската банкова система, която е в основата на долара, използването на същата система за интернационализация на юана може да носи много рискове. И за да се преодолее това препятствие, е необходима нова система.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
В момента дигиталните валути на централните банки се разпространяват по целия свят и предимно в глобалния изток и юг, като бързо растящото растение кудзу лиана: според МВФ повече от половината от световните централни банки или проучват възможността, или вече разработват цифрови валути. С течение на времето тези валути ще стават все по-свързани помежду си. Централните банки, свързани помежду си чрез цифрови валути, по същество ще преобразят мрежата от кореспондентски банки, на която се основава доларовата система.
Нововъзникващата мрежа, базирана на цифрова валута – подкрепена от двустранни споразумения за валутен суап – може да позволи на централните банки в глобалния Изток и Юг да действат като валутни дилъри, тоест като посредници за осигуряване на валутни потоци между регионалните банкови системи и всичко това без привързване към долара и западната банкова система. Още: Кои валути поевтиняха най-много през 2022 година?
Промените вече започнаха. Излишъците по текущата сметка на Китай, Русия и Саудитска Арабия достигнаха рекордни нива. Но сега тези излишъци не се превръщат в традиционни резервни активи като съкровищни книжа, които при сегашния темп на инфлация предлагат само отрицателна реална възвръщаемост. Вместо това виждаме увеличаване на търсенето на злато (главно от Китай), стоки и геополитически инвестиции като финансиране на инициативата „Един пояс, един път“ и предоставяне на помощ на съюзници и съседи в беда, като напр. Турция, Египет или Пакистан. Останалите излишъци все повече се държат в банкови депозити в ликвидна форма, за да могат в условията на променящия се свят да бъдат употребени.
В света на финансите всичко зависи от маржин потоците. Те имат най-голямо значение за най-големия маржин кредитополучател, Министерството на финансите на САЩ. Ако все по-малко и по-малко сделки се извършват в долари и ако все по-малко и по-малко доларови излишъци се прехвърлят към традиционни резервни активи като съкровищни облигации, тогава „прекомерното предимство“ на долара като международна резервна валута може да бъде застрашено.
Авторът Золтан Пожар е управляващ директор и ръководител на стратегията за краткосрочни лихвени проценти в Credit Suisse.
Превод: Ганчо Каменарски