Китай, Индия, Сингапур, Турция и ОАЕ помагат на Русия да заобиколи петролните санкции, пише Asia Times. ЕС намали покупките на руски енергийни ресурси, но увеличи доставките на петролни продукти от страни, които се превърнаха в най-големите вносители на руски петрол от началото на конфликта.
Западните страни предприеха сериозни стъпки с надеждата да прекъснат енергийните си връзки с Русия, като намалиха офшорния внос на петрол и петролни продукти и наложиха таван на цената от 60 долара за барел, за да намалят приходите на Кремъл и да го лишат от средства за конфликта в Украйна.
Въпреки това същите страни, които наложиха санкции срещу руския петрол, драстично увеличиха вноса си на петролни продукти от страните, които станаха най-големите вносители след избухването на военните действия в Украйна. Това се казва в скорошен доклад на Финландския център за изследване на енергията и чистия въздух (CREA).
Организацията посочи пет страни, които не са попаднали под санкциите и са "изпирали" руски петрол - това са Китай, Индия, Турция, Обединените арабски емирства и Сингапур. Те смесват руски петрол с не руски и го изнасят по целия свят, включително в страни, които са подкрепили както ембаргото, така и тавана. CREA нарича това "сериозно нарушение" в режима на санкции. Още: Вносът на руски петрол в Индия е нараснал 10 пъти през 2022 г.
Енергийният анализатор на CREA и съавтор на доклада Исак Леви каза пред Asia Times, че ембаргото на ЕС и таванът на цените струват на Москва загуби по около 160 милиона евро (175,3 милиона долара) на ден. Мярката беше въведена предпазливо, каза той, за да се запази петролът да тече към световните пазари и да се избегнат прекъсвания на доставките, като същевременно се понижават цените.
„Сега забраните вече са въведени и приходите на Русия започнаха да се възстановяват“, подчерта той, наричайки тази вратичка „легитимен начин“ за закупуване на руски петролни продукти през трети страни с премия. „Този модел осигурява по-високо търсене на руски петрол и увеличава както обема на износа, така и цените“, допълни той.
През ноември Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че през 2023 г., след забраната на ЕС за износ на руски петрол по море, производството му ще спадне с 1,4 милиона барела на ден. Но тъй като над 90% от руския петрол сега намира купувачи в Азия, средният износ за април е 3,76 милиона барела на ден, пише Asia Time.
От доклада на CREA става ясно, че вносът по море на руски суров петрол в Китай, Индия, Турция, ОАЕ и Сингапур се е увеличил със 140% във натурално изражение и със 182% в стойностно изражение спрямо предходната година. Комбинираната стойност на техния внос за 12-те месеца е 74,8 милиарда евро (82 милиарда долара). В същото време от началото на конфликта на тези 5 страни се падат 70% от износа на суров петрол от Русия.
Списъкът на търговците, търгуващи с руски барели, също се е променил значително, обяснява Виктор Катона, водещ анализатор в компанията за анализ на стоки Kpler. „Първо големите западни компании изпаднаха от играта, последвани от световните търговци, така че в момента западното присъствие в търговията с руски барели е малко.
С избухването на военните действия ЕС, Седемте и Австралия увеличиха вноса на петролни продукти от Китай с 94%, от Индия с 2%, от Турция с 43%, от Обединените арабски емирства с 23% и от Сингапур с 33%. В доклада се посочва, че износът на петролни продукти от тези 5 страни към страни, които спазват тавана на цените, се е увеличил с 80% в стойностно изражение и с 26% в обемно изражение (в сравнение със само 2% към други страни). Още: 11-и пакет: ЕС ще спира кораби, заобикалящи санкциите срещу руския петрол
CREA заяви, че не може да се провери точното количество петролни продукти от руски суровини, които са преминали през петте страни-перални, но увери, че те доставят на Кремъл средства поради увеличението на вноса на руски петрол в сравнение с предходната година.
Новите търговски потоци, съвпадащи с налагането на санкциите, предполагат, че Русия ги заобикаля, като изнася суровини за „перални“ страни, където петролът се преработва в продукти, които след това се продават под прикритието на не руски, обясни международен петролен и газов адвокат от консултантската компания Ball PLLC Larry Cantu.
В допълнение към „прането“ на руски петрол в трети страни, добавиха от Cantu, санкциите се заобикалят чрез непълна или фалшива документация на пратките и манипулиране на системи за автоматична идентификация (AIS), които позволяват на корабите да скрият влизането в руско пристанище.
Ирина Зукерман, американски адвокат по националната сигурност и заместник-председател на Комисията по петрол и газ на Американската асоциация на адвокатите, каза пред Asia Times, че Русия може да използва същите схеми като други санкционирани износители на петрол (като Иран и Венецуела) - по-специално трансбордиране на петрол от кораб на кораб в международни води.
„Една от възможностите Русия да замъгли пазара е да изпраща танкери без определена дестинация. Така те се оказват претоварени в морето“, обяснява Зукерман, геополитически и бизнес анализатор и президент на консултантската фирма Scarab Rising, специализирана в сигурността и пазарните проучвания.
"Част от този "скрит" петрол дори се озовава в Съединените щати - това може да се счита като мярка за успех. Освен това Русия подценява реалните цени. Според документи, както при износа за Индия, се оказва, че таванът на цените се спазва, но реално получава пари над договореното“, добави анализатора.
От кантората Cantu отбелязаха, че търговията с петролни продукти от руски суровини е станала "изключително печеливша", тъй като е по-трудно да се проследи произходът на петролните продукти, отколкото източникът на суров петрол.
„В резултат на това с налагането на санкции цената на руския петрол рязко падна, но не и на нефтопродуктите.
Зукерман нарече Сингапур „един от водещите търговски центрове, който се възползва от схемите за заобикаляне на руските санкции“. Градът-държава в Югоизточна Азия е посочен сред местата, където руският петрол се смесва с други сортове, а нормата на печалба за търговците достига 20%. Още: Русия намалява добива на нефт с 500 хил. барела за ден
Нефтопреработвателната индустрия на Сингапур е една от най-големите в света. С комбиниран капацитет на рафиниране от над 1,5 милиона барела на ден, той играе значителна роля на световния петролен пазар. Сингапур е не само бизнес и финансов център, но и център за бункериране и търговия с петрол, а Сингапурската борса предлага фючърси и опции за суров петрол, мазут и други енергийни продукти.
Сингапур публично разкритикува войната в Украйна, наложи целенасочени санкции и ограничения срещу Москва (включително контрол върху износа на военни стоки и стоки с двойна употреба) и забрани на финансовите институции да работят с определени руски банки. Но нито вносът на руски петрол, нито петролни продукти беше забранен от островната държава.
В допълнение към рафинирането на руски петрол, в Сингапур се наблюдава скок на вноса на руски петролни продукти през последните месеци, като април записва най-високия обем от януари 2019 г.
"Сингапурските рафинерии могат да печелят, като внасят по-евтини руски суровини и ги преработват за последваща продажба на вътрешния пазар или износ. Въпреки това, сингапурските търговци и рафинерии не само се опетниха морално, но и поемат търговски рискове, правейки бизнес с производители на петрол, свързани с Кремъл и неговите военни престъпления“, счита Леви.
Освен загубите на репутация и търговските рискове, сингапурските фирми се държат законно и не нарушават нищо. Властите на града-държава предупредиха, че местните компании трябва да обмислят всяко въздействие от работата с руски петрол и петролни продукти върху бъдещи транзакции и взаимоотношения с клиенти.
Според официални данни, в допълнение към рекордния внос на руски дизел за годината, Сингапур е утроил вноса и на руска нафта, която се използва за смесване с бензин и също така е ключова съставка в производството на нефто химикали и пластмаси.
Търсенето на резервоари за съхранение на петрол в Сингапур също се е увеличило. Анализатори виждат това като знак, че руското гориво се смесва и реекспортира по целия свят. Това от своя страна позволява корабите да бъдат застраховани и осигурява финансиране, което иначе не е възможно. „Тъй като формално крайният продукт вече не е с руски произход, някои петролни компании го приемат“, твърди Зукерман.
Автор: Нийл Боуи
Превод: Ганчо Каменарски
