В Беларус се проведоха избори и хората, които не бяха съгласни с резултатите от тях, излязоха да протестират. В статия за изданието The Washington Post Тимъти Снайдер, професор по история в Йейлския университет и автор на „За тиранията: 20 урока от XX век“, стига до заключение, че ситуацията в Беларус и САЩ е сходна и затова съветва американците да вземат пример от бившата съветска република. Агенция „Фокус“ представя превод на материала без редакция.
Онези американци, които вярват, че демократите са тяхната надежда за предотвратяване на възхода на авторитаризма, трябва да си зададат основен въпрос: Като се има предвид, че президентът на САЩ Доналд Тръмп възнамерява да компроментира изборите, ако не успее да ги спечели, как гражданите ще гарантират, че победителите в гласуването през ноември ще встъпят в длъжност? Докато Камала Д. Харис и Джо Байдън доминират в новините, ние погледнахме към Беларус, чиито граждани ни показват пътя. В тази постсъветска република, управлявана от четвърт век от един и същи човек, имаме освежаващ пример как да се изправим срещу най-лошото - и да спечелим.
Затруднението на беларусите след фалшифицираните президентски избори на 9 август е изострен преглед на това, с което американците ще се сблъскат този ноември. Местният диктатор Александър Лукашенко отговори на избухването на Сovid-19 с „магическо мислене“. Докато икономиката се разпадна, опонентите му разбраха, че се радват на мнозинство. Когато Лукашенко обяви победа след изборите, беларусите излязоха на улицата. Там те бяха бити и задържани от полицията за безредици, а руският президент Владимир Путин изпрати поздравленията си към Лукашенко. Не е трудно да си представим, че Тръмп и генералният прокурор Уилям Бар ще бъдат доволни от подобен обрат на събитията тук през ноември.
И все пак беларуската история не свърши дотук, защото те се оказаха подготвени и не се отказаха. Излязоха отново на протести, из цялата страна, но на по-малки групи, които бяха по-трудни за разпръскване. Избягвайки директните сблъсъци със силите за сигурност, те направиха известно присъствието си с цветовете, които носеха, знамената, които размахваха, и с плакатите, които държаха.
По-рано гражданите на Беларус бяха ужасени от кадри, показващи как полицията бие мъже и заплашва жени. В сряда родителите се събраха извън центровете за задържане с искане да видят децата си. Същия ден жените, носещи бяло, образуваха човешки вериги, за да спрат насилието, а лекарите демонстрираха пред болниците, в които работят. Някои полицаи се снимаха, хвърляйки униформите си на боклука, изразявайки солидарност с протестиращите. Министърът на вътрешните работи се извини за побоите и задържанията.
През изминалата седмица американците бяха заети с други неща, но това не е оправдание, тъй като други успяват да защитат ценностите, за които твърдим, че считаме за скъпи. И въпреки че пропуснахме случилото се в Минск, хората там си бяха взели поука от събитията в Минеаполис. Реториката и тактиката в градовете на Беларус носеха ехото на Хонконг; Хабаровск, Русия; и Портланд, Оре. Протестиращите по света все повече се учат един от друг.
Лукашенко разчиташе на подкрепата на своите другари сред местните изборни служители, полицията и Русия. Не можем да знаем дали противниците му ще успеят: за разлика от САЩ, където най-ефективната руска намеса идва през интернет, в Беларус Путин и Лукашенко могат да заплашват с инвазия.
С оглед изборите в САЩ през ноември, трябва да се учим от хора, които са поели рискове за демокрацията, в обстоятелства, по-предизвикателни от нашите. Беларусите ни учат на защита на изборната победа от авторитарния хаос чрез подготовка, преобладаване, протест, мир, постоянство и плурализъм.
Подготовката означава да разбереш, че местният авторитарен лидер ще компроментира изборите и да планираш предварително. Преобладаването означава да спечелите гласуването убедително, така че всички да знаят, че авторитарният лидер лъже. Протестът означава да излезете на улицата, когато същият направи своя ход.
Мирът означава поддържане на демонстрации без насилие, тъй като режимът дискредитира насилието. Постоянството означава да се върнете така или иначе на следващия ден, на другия и дори след него. А плурализмът е призив към всички да заявявят участието си.
Демокрацията е ценност, затова тя трябва да бъде ценена и да се практикува. Ако я искаме, трябва да сме отворени да се учим от другите и след това да сме готови да поемем отговорност за себе си.
Всичко по темата вижте ТУК
