Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Анализ: Какво (не)постигнаха санкциите срещу Русия?

31 март 2023, 07:30 часа • 7375 прочитания

Конфликтът в Украйна даде на САЩ важен урок: санкциите не са панацея, тяхната ефективност е ограничена, пише Foreign Affairs. "Наказателните мерки срещу Русия не повлияха на конфликта и не унищожиха икономиката на страната. Очевидно Западът се нуждае от различен метод за справяне със заплахите", смята авторът на статията Питър Харел.

Какво може да се постигне с антируските санкции и какво не

През последното десетилетие икономическите санкции се превърнаха в любимия инструмент на Вашингтон, който той използва за справяне с редица проблеми, от враждебните действия на иранските и венецуелските власти до международната търговия с наркотици. При президента Доналд Тръмп санкциите срещу Иран и Венецуела бяха подновени и разширени и мнозина ги видяха като ефективен метод за отслабване на техните икономики.

Натрупали опит, западните страни веднага реагираха на решението на руския президент Владимир Путин да започне война в Украйна. Вашингтон и неговите съюзници наложиха редица санкции и други икономически ограничения срещу Москва. Измина една година, която ни даде важни уроци за ограничената ефективност на подобни наказателни мерки. Санкциите и контролът върху износа не промениха много стратегическите разчети на Кремъл. Още: ЕС иска мониторинг на технологии, които Русия може да използва във войната

Западните политици трябва да признаят, че макар санкциите да нанасят реална вреда на онези, към които са насочени, те много рядко могат да принудят страните, подложени на такива наказателни мерки, да променят курса. Санкциите не са панацея и икономическата война няма да замени истинския конфликт. Съединените щати и техните съюзници трябва да защитават своите интереси и ценности по различни начини, без да очакват твърде много ползи от икономическата борба.

Сравнителен преглед

Политическите лидери на САЩ започнаха да планират сериозни санкции срещу Русия в края на 2021 г., когато президентът Джо Байдън беше силно обезпокоен от перспективата за мащабен военен конфликт в Украйна. Отначало политиците се ограничиха със заплахи за ограничителни мерки, предоставяне на военна помощ на Киев и дипломатически натиск върху Москва, за да убедят руския лидер, че въвеждането на войски е неуместно. Западните лидери дадоха да се разбере, че икономическите щети от войната ще бъдат значителни и качествено различни от санкциите, които бяха приети срещу Москва през 2014 г., когато Крим стана част от Русия. Но това не уплаши Путин. Той реши да започне инвазията, очевидно смятайки, че щетите от наказателните мерки ще бъдат приемлива цена за бързото анексиране на територии.

Съединените щати, заедно със своите съюзници, реагираха светкавично на инвазията и наложиха икономически ограничения срещу РФ, за да демонстрират своята решителност и след проточването на конфликта да отслабят финансовата и военната мощ на страната. Седмица след като руските танкове пресякоха украинската граница, САЩ и техните партньори от Г-7 наложиха широки санкции на централната банка на Русия, на някои от най-важните търговски банки, олигарси и политици, както и на руския военнопромишлен комплекс. Освен това Западът наложи строг контрол върху износа си, за да лиши Москва от доставки на високотехнологични продукти.

Първоначално санкциите извадиха пазарите от баланс. Рублата падна рязко и Русия беше принудена да удвои вътрешните лихвени проценти, за да ограничи изтичането на капитали. Експортният контрол имаше отрицателно въздействие върху вътрешния военнопромишлен комплекс и темповете на неговото производство. Но в края на 2022 г. стана ясно, че Русия е преодоляла първоначалната икономическа буря, като не сбъдна очакванията на много западни лидери и експерти. През 2022 г. спадът в нейната икономика възлиза малко над 2%, което, разбира се, е по-добре от ръста от 5% през 2021 г. Този показател обаче се оказа много по-нисък от първоначалните прогнози на анализаторите, които предсказваха на Русия спад на БВП с 10% или повече.

Руската икономика се оказа устойчива и издръжлива поради три основни причини. Първо, преди началото на инвазията нефтът и газът осигуряваха почти половината от приходите на руския бюджет, а геополитическата несигурност, свързана с украинския конфликт, доведе до покачване на цените на тези ресурси и цената им остана висока през по-голямата част от 2022 г. Това позволи на Москва да увеличи приходите си от продажбата на черното злато с около 20%, което създаде значителна предпазна възглавница, защитаваща страната от последиците от западните санкции, се казва в материала на Foreign Affairs.

Второ, Русия се беше подготвила. Преди началото на военните действия тя се опита да се защити от възможни наказателни мерки. Още през 2018 г. извади валутните си резерви от американската финансова система и увеличи златните си запаси. Москва е създала вътрешни механизми за междубанкови преводи и разплащания, благодарение на които можа успешно да уреди сметките в страната, както и с външните си съюзници. Русия задълбочи дипломатическите отношения с Китай, Индия и Близкия изток и това й даде достъп до нови пазари, когато търговията със Запада се срина. Още: Американски анализатор: Идеите за разпад на Русия са чиста глупост

След налагането на санкциите Кремъл предприе допълнителни мерки в областта на макроикономиката: ограничения върху капиталовите транзакции и помощ на засегнатите фирми. Това позволи да се смекчи финансовият шок. Такива мерки няма да осигурят на страната дългосрочно икономическо благополучие, но в близка перспектива Москва успя да отслаби въздействието на западните санкции.

Трето, за разлика от „максималната икономическа война“, която Съединените щати водят срещу Иран, Северна Корея и Венецуела през последните години, санкциите срещу Русия са донякъде ограничени по обхват. Те обикновено не се отнасят за потребителски стоки. Десетки руски банки все още са свързани с международната финансова система и това създава канали за търговия, които не са обхванати от санкции. Западът се опитва да се въздържа от вторични ограничителни мерки, предназначени да попречат на страни като Китай и Обединените арабски емирства да търгуват с Русия.

Режимът издържа

Разбира се, санкциите ще окажат негативно влияние върху развитието на икономиката и индустриалната база на страната. Може би най-важната мярка е въвеждането на ценови ограничения за износа на руски петрол в края на 2022 г. На практика този ценови таван принуди Москва да продава петрола на цени доста под световните, оставяйки бюджета в дефицит и допълнително намалявайки приходите на страната през следващите месеци. Това ще има дългосрочни негативни последици. Контролът върху износа ще продължи да отслабва руската производствена база.

Въпреки това, създателите на санкционната политика трябва да признаят, че ограниченията и контролът върху износа няма да повлияят на стратегическите изчисления на Путин. Те ще се определят в по-голяма степен от развитието на обстановката на бойното поле. Много режими претърпяха удивителни икономически трудности през последните години. Путин вижда победата в Украйна като жизненоважна за своите стремежи. Санкциите трябва да бъдат насочени преди всичко към лишаването на руския лидер от възможността да продължи военните действия, принуждавайки го да вземе предвид сериозните вътрешни проблеми.

В същото време западните лидери могат да използват санкции за постигане на по-непосредствени цели. Първо, G7 трябва да удвои усилията си за използване на замразени руски активи и други чуждестранни ресурси, за да помогне на Украйна. G7 наскоро заяви, че ще държи руските средства замразени в страните членки, докато Москва и Киев постигнат дипломатическо споразумение и Русия някога „поправи щетите, причинени на съседната държава“. Но от практическа гледна точка това е след години. Западът няма да иска безкрайно да финансира воюваща Украйна. Още: Анализ след срещата на Путин и Дзинпин: Трябва ли да се тревожи Западът?

Западните страни също могат да използват митата, наложени върху стоките внасяни от Русия, като източник на помощ за Украйна. Например САЩ повишиха митата върху вноса на алуминий от Русия до 200%. Такъв мащаб принуждава руските износители да намаляват цените, а чуждестранните вносители получават възможност да диверсифицират ресурсите си и да преминат към други доставчици. Но парите от митата трябва да бъдат насочени към закупуване на оръжия и финансова помощ на Украйна. По този начин ще дадем сигнал на Путин, че руският износ в крайна сметка помага на украинската армия.

Дори ако санкциите не повлияят на изчисленията на Путин в близко бъдеще, шансовете те да бъдат отменени по-късно биха могли да осигурят полезен стимул. Ще минат години след края на военните действия в Украйна и премахването на санкциите все още ще бъде полезна разменна монета в преговорите за сближаване на Русия със Запада.

Целият арсенал

Основният урок, който трябва да се научи от западните санкции срещу Русия е, че официалните лица и държавни служители не трябва да възлагат твърде големи надежди на подобни мерки. Както експертите отдавна отбелязват, те могат да бъдат ценен вторичен инструмент, но рядко са чудодейно лекарство и не могат радикално да променят разчетите на врага за кратко време.

В контекста на западната стратегия спрямо Украйна, която се оказа изключително успешна за сплотяването на съюзниците и възпирането на първоначалното руско настъпление, съответните уроци също са съвсем ясни. Все още живеем в свят, в който всичко се решава от твърдата сила.

Борбата на Украйна и помощта на Запада за въоръжените й сили са основните пречки за руската армия в този конфликт. САЩ и техните съюзници трябва да бъдат готови да заплашват и да използват сила, за да запазят мира и да защитят своите интереси. Още: Увеличаване на китайския бюджет за отбрана: Надпревара със САЩ или опасения за сигурността?

В края на 2021 г. Министерството на финансите на САЩ публикува доклад за използването на санкции от Съединените щати. В началото се казва: „След атаките от 11 септември 2001 г. икономическите и финансови санкции... се превърнаха в основно средство, използвано за справяне с редица заплахи за националната сигурност, външната политика и икономиката на САЩ.“ Основният извод от наложените санкции във връзка с конфликта в Украйна е, че те са с малка стойност като предпочитан инструмент за влияние. Те са по-ценни като второстепенно средство за гарантиране на националната сигурност на САЩ. Вашингтон трябва да обърне внимание на разработването и прилагането и на други инструменти, както и на средствата за икономическа принуда.

Автор: Питър Харел

Превод: Ганчо Каменарски

Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес