Френският интелектуален елит се изправя срещу лявата идеология, идваща от американските университети, и заявява, че тази лява идеология се опитва изкуствено да привнесе проблеми като ислямофобия, расово напрежение и сексуални идентичности.
Тази лява идеология подкопава устоите на френската държава, която изповядва основни ценности като равенство и свобода, и в която всеки индивид има еднакви права и задължения, които не се базират на неговата раса или сексуална идентичност.
Тази лява идеология е апологет на ислямисткия терор, защото се опитва да представи всяка терористична атака като "отговор на потиснатите и онеправданите". Тази лява идеология създава паразити, които с години "проучват" теми като "ислямофобията" и "расовия проблем" и смучат пари от държавната хазна. Тази лява идеология мрази евопейската цивилизация и всичко, създадено от нея.
Превела съм набързо части от статия на The New York Times, но настоятелно препоръчвам да я прочетете цялата, в оригинал, пише Ирини Зикидис в социалната мрежа Фейсбук.
9 февруари 2021
Ще разкъсат ли американските идеи Франция? Някои нейни лидери мислят така. Политици и изтъкнати интелектуалци казват, че американските социалните теории за расата, пола и постколониализма, са заплаха за френската идентичност и френската република.
Казват, че заплахата е екзистенциална. Подхранва разединението. Подкопава националното единство. Поддържа ислямизма. Атакува френското интелектуално и културно наследство.
Заплахата? „Определени теории за социални науки, изцяло внесени от Съединените щати“, каза президентът Еманюел Макрон.
Френски политици, високопоставени интелектуалци и журналисти предупреждават, че прогресивните американски идеи - особено за раса, пол, постколониализъм - подкопават обществото им. „Трябва да се води битка срещу интелектуалната матрица на американските университети“, предупреди министърът на образованието.
Окуражени от тези коментари, видни интелектуалци се обединиха срещу това, което смятат за зараза от излязлото извън контрол левичарство на американските кампуси и придружаващата го кенсъл култура.
Споровете, които иначе биха привлекли малко внимание, сега взривяват новините и социалните медии. Ожесточеният френски дебат за няколко академични дисциплини в американските кампуси може да изненада онези, които са били свидетели на постепенния залез на американското влияние в много краища на света. В нация, в която интелектуалците все още имат власт, залогът е висок.
Г-н Макрон - който в миналото не проявяваше особен интерес към тези въпроси - през юни 2020 обвини университетите в насърчаване на „етнизацията на социалния въпрос“ и „Разбиване на републиката на две.“
„Бях приятно изненадана“, казва Натали Хайних, социолог, която миналия месец помогна да се създаде организация срещу „деколониализма и политиката на идентичността“. Съставената от утвърдени фигури група публикува в Le Point и Le Figaro серия от статии, критикуващи вдъхновените от САЩ социални теории.
Според техните опоненти, обаче, френският естеблишмент е неспособен да се изправи срещу новия свят, особено в момента, в който неправилното управление на пандемията задълбочава усещането за неизбежен упадък на някогашната велика сила. „Една малка, уплашена република, западаща, провинциализираща се, но която от миналото до днес вярва в своята универсална мисия, и която по този начин търси отговорните за нейния упадък“- така описва Франция г-н Франсоа Кусет, експерт по американската цивилизация в Парижкия университет Нантер.
Франция винаги е претендирала за национална идентичност, основана на обща култура, основни права и основни ценности като равенство и свобода, отхвърляйки многообразието и мултикултурализма. Французите често виждат САЩ като разделено общество, воюващо със себе си.
Френската държава не поддържа статистика на расова основа (която е незаконна), като част от нейния ангажимент към универсалното третиране на всички граждани еднакво и според закона. За много учени, занимаващи се с расовия въпрос, обаче, "това е част от дългата история на отричане на расизма във Франция, търговията с роби и колониалното минало на страната".
Три ислямистки атаки миналата есен напомниха, че тероризмът остава заплаха във Франция. Те също така засегнаха друга гореща тема на проучване: ислямофобията, която изследва "как враждебността към исляма във Франция, вкоренена в нейния колониален опит в мюсюлманския свят, продължава да формира живота на френските мюсюлмани."
Абделали Хаджат, експерт по ислямофобия, заяви, че "става все по-трудно да работи върху проучването на ислямофобията след 2015", когато опустошителни терористични атаки удариха Париж. Държавното финансиране за изследванията на ислямофобията е прекратено. Изследователите по темата са обвинени, че са апологети на ислямистите и дори терористите. Ето защо г-н Хаджат отива да преподава в Свободния университет в Брюксел, където твърди, че е намерил "по-голяма академична свобода".
Министърът на образованието на г-н Макрон, Жан-Мишел Бланкер, обвини университетите под американско влияние, че са "съучастници на терористите, предоставяйки интелектуална обосновка за техните действия". Група от 100 видни учени написа отворено писмо в подкрепа на министъра. Единият от подписалите се, Жил Кепел, експерт по исляма, каза, че американското влияние е довело до „забрана в университетите да се коментира феномена на политическия ислям, в името на лявата идеология, която го счита за религия на потиснатите“.
„Заедно с ислямофобията и чрез напълно изкуствения внос във Франция на расовия американски проблем, някои се опитват да нарисуват фалшива картина на Франция, обвинявайки я в „системен расизъм“ и „бяла привилегия“ - твърди Пиер-Андре Тагиеф, историк и водещ критик на американското влияние. Освен това, той заяви, че експертите по темите за расата, ислямофобията и постколониализма са мотивирани от „омраза към Запада, като бяла цивилизация“. „Общият дневен ред на тези врагове на европейската цивилизация може да бъде обобщен с три думи: деколонизиране, демаскулация, деевропеизация. Хетеросексуалният бял мъж - това е виновникът, който трябва да бъде осъден и врагът, който трябва да бъде ликвидиран”.
"Зад атаките срещу американските университети - водени от застаряващи бели мъжки интелектуалци - се крие сериозно напрежение в обществото", казва г-н Фасин, социолог, който е един от първите, коментиращ темата за расизма във Франция, още преди 15 години. Той твърди, че често е бил наричан "предател" и е бил изправен пред заплахи, включително от десен екстремист, осъден на четири месеца затвор за заплаха да го обезглави.
"Но появата на млади интелектуалци, сред които чернокожи и мюсюлмани - подхранва нападението върху онова, което г-н Фасин нарича „American boogeyman “. „Това обърна нещата с главата надолу“, каза той. „Те не са само обектите, за които говорим, но те са и субектите, които говорят.“
