Преди едва половин година руските медии пуснаха пропаганден клип за Коледа, в който се вижда как мръзнещи европейци едва се топлят у дома. Той показва мрачно бъдеще без изкопаеми горива, доставяни от Русия.
Над година след началото на войната в Украйна обаче Европа почти се е отървала от зависимостта си спрямо руския газ.
Европейските цени на едро на синьото гориво стигнаха двугодишно дъно, като миналата седмица завършиха на ниво от 24,84 евро за мегаватчас, по данни на аналитичната компания ICIS. Днес цената падна под 23 евро/мВтч.
Това е близо до средната стойност за 2010 г. от 20,11 евро и е значителен спад в сравнение с април 2022 г., когато референтните цени на газа достигнаха колосалните 200 евро - след като Русия намали за неопределено време и след това спря голяма част от газовите потоци за Европа в отговор на икономическите санкции.
"Нашите хранилища са на много високи нива, търсенето е значително намалено и е разработена нова инфраструктура в подкрепа на усилията за диверсификация", заявява пред Politico европейският комисар по енергетиката Кадри Симсон. "Успяхме да се отървем от зависимостта си от руските изкопаеми горива главно чрез диверсификация към надеждни партньори".
През 2021 г. доставките от Русия съставляваха около половината от целия внос на природен газ в ЕС - 150 млрд. куб. м годишно. Към ноември 2022 г. те са малко под 13%. Това число продължава да намалява.
Богати на газ държави като Норвегия и Азербайджан увеличиха износа, а Европейската комисия подписа меморандуми за разбирателство с Египет и Израел за диверсификация на енергийните източници. Ръстът на възобновяемите енергийни източници, намаляването на търсенето и увеличеният внос от САЩ също помогнаха.
Нищо от това не беше даденост. В началото мнозина се опасяваха, че разногласията между 27-те страни от ЕС, някои от които желаят да продължат да внасят руски газ, могат да провалят усилията на Брюксел. "Аз и моите колеги проведохме широки разяснителни кампании с нашите държави членки и представители на заинтересованите страни, обяснявайки какво сме си поставили за цел", казва Симсон, описвайки как е постигнат консенсус.
Разбира се, имаше компромиси и странични ефекти. Въпреки стратегията на блока за диверсифициране на доставките, енергийните му мрежи остават уязвими на сътресения и скокове на цените.
В сряда норвежкият държавен енергиен гигант Equinor обяви, че изтичане на синьо гориво е спряло производството в единствения голям завод за втечнен природен газ в Европа, който произвежда количества до 18,4 милиона кубически метра всеки ден. Фючърсите върху природния газ поскъпнаха с около 15% вследствие на новината, преди Equinor да потвърди, че течът е спрян и се работи за възобновяване на производството.
"Заместването на голяма част от руските тръбопроводни доставки за Европа с морски втечнен природен газ осигури известен комфорт по отношение на енергийната сигурност", казва Том Хадън - енергиен анализатор в инженерната консултантска компания Arcadis. "Но това води до значителна нестабилност на цените, тъй като това е глобален конкурентен пазар на енергия".
Въпреки че континентът навлиза в следващата зима без голям недостиг и със здрави резерви, един продължителен студен период може да доведе до ново покачване на цените. Въпреки това отдръпването на Европа от руските горива означава, че диктаторът Владимир Путин е загубил най-добрия си лост за влияние върху Европа, смятат експерти. "Никой няма да отиде и да подпише нов договор с "Газпром" в значителен обем", казва Том Марцек-Мансер - ръководител на глобалния газов анализ в ICIS.
Очакванията на Москва, че енергийната криза в Европа ще намали подкрепата за Украйна, също не се оправдаха, според Андраш Тот-Чифра, сътрудник в Института за външнополитически изследвания. "Енергийното оръжие на Путин със сигурност се провали в смисъл, че прекъсването на руския енергиен износ за Европа не предизвика значителни социални или политически сътресения в ключовите страни, подкрепящи Украйна", казва той.
Сега Москва е затрупана с излишък от природен газ, който се бори да изкара на пазара. Междувременно санкциите се затягат, а Кремъл се опитва да намери пари, за да продължи да финансира войната си.
Въпреки споразумението за изпращане на повече доставки за Китай чрез тръбопровода "Силата на Сибир" е "много малко вероятно Русия да успее да изгради за няколко месеца или години инфраструктура, която не е била в състояние да изгради преди 2022 г.", казва Тот-Чифра.
Юрий Шафраник - бивш министър на енергетиката на Русия при президента Борис Елцин, който сега е председател на Съюза на производителите на нефт и газ в страната, се съгласява, че "загубата на европейския газов пазар за Русия е сериозен проблем".
Макар че потреблението на газ в Европа е с около 18% по-ниско, отколкото преди войната, има опасения, че поне част от това се дължи на намалената икономическа активност.
Комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон настоя, че няма бъдеще, в което Европа да възстанови енергийните си връзки с Русия до равнищата отпреди войната. "Това, което е ясно, е, че няма да се върнем към статуквото с Русия като наш основен доставчик на газ. Трябва да защитим сигурността на доставките си", каза тя, цитирана в анализа на Politico.
ОЩЕ: Анализ: Има ли бъдеще руският газ в Европа?
