В своята класическа поредица „Фондация“ Айзък Азимов представя Галактическата империя, управлявана от града-свят Трантор, която е поддържала мира и просперитета в продължение на хиляди години, но това я довежда на ръба на упадъка. Единственият човек, който вижда това ясно, е психоисторикът Хари Селдън, който математически е определил, че основните условия за империята са неустойчиви и ще се рушат в течение на вековете.
Тъй като Трантор „става все по-административен център на Империята, той става по-голяма награда“, казва ученикът, когато приема изчисленията на Селдън. "Тъй като имперското наследство става все по-несигурно, а враждата между големите семейства по-широко разпространена, социалната отговорност изчезва".
Азимов публикува тези думи през 1951 г. в апогея на световната сила в САЩ. Но те биха могли също така да опишат Вашингтон през 2019 г., имперска столица, чийто елит го е превърнал в голяма награда, за която трябва да се води конфликт толкова сигурно, колкото и в бъдещата империя на Азимов - както и с други империи в миналото, пише Дейвид Клион в анализ за Foreign Policy, цитиран от БГНЕС.
Как една упадъчна управляваща класа се превърна в риск за националната сигурност, екзистенциална заплаха за американската империя? Отговорът се крие през 70-те години на миналия век, когато слабостите на американския социален договор от средата на века бяха разкрити чрез стагфлация, енергийна криза и катастрофалната война във Виетнам.
В отговор политическите елити на Америка възприеха приватизацията, дерегулацията, огромните данъчни облекчения за богатите, аутсорсингът на работни места в промишлеността и финансовата икономика. Оттогава нараства неравенството и голяма част от Съединените щати претърпяват постоянен спад, докато няколко големи града, включително Вашингтон, са станали хиперзависими и почти недостъпни заради концентрацията на финансови, технологични и медийни монополи и свързаните с тях лобисти. Повечето американци знаят тази история, но малцина мислят какво означава за тяхното място в света.
Има два конвенционални начина за разбиране на глобалната роля на Америка. Според една теория биполярният свят на Студената война е отстъпил на еднополюсен свят, в който Съединените щати са безспорен хегемон. Някои наблюдатели виждат това като хубаво нещо и подкрепят американската империя, докато други виждат това като лошо нещо и се опитват да устоят срещу американската империя, но и двете страни са съгласни, че американската империя е определящата черта на нашата ера.
Втората теория, различна от първата сам по степен, твърди, че светът след Студената война е многополюсен, а Съединените щати са явната доминираща сила сред много потенциални съперници, включително страни като Китай, които вероятно биха могли безкомпромисно да надминат САЩ.
Но ако нито една от теориите не е вярна? Почти универсалното разбиране за Съединените щати като мощен, обединен глобален участник е погрешно и се нуждае от преразглеждане. Съединените щати по-малко са голяма сила, която упражнява своята воля и по-скоро открит пазар за глобална корупция, в която външните сили могат да купуват влияние, да оформят политически резултати и да насочват фракции една срещу друга в услуга на собствените си програми.
Това е познато. Въпреки че „Фондация“ е черпила пряко вдъхновение от "Упадък и рухване на Римската империя“ на Едуард Гибън, историята е пълна с примери за привидно мощни империи, управлявани от слаби, разделени елити и разкъсвани от външни сили.
Полско-литовската федерация, обширна аристократична република, която доминираше в Източна Европа в една или друга форма от 14-ти до 18-ти век, беше изтрита от картата от нейните съседи, които откриха, че могат да подкупят нейните сенатори, за да парализират всички политически решения. Османската империя от средата на 19-ти век позорно беше наречена "Болният човек на Европа", след като западноевропейските сили откъсваха от нейните територии и насърчаваха движенията за независимост срещу нея. През същия период Китай при династия Цин беше принуден да се откаже от многобройни територии в полза на европейските колониални империи - всички те на свой ред се разпаднаха в рамките на един век.
Може да изглежда абсурдно да се сравняват Съединените щати през 2019 г. с упадъчните и разпадащи се имперски сили от миналото. Но разгледайте състоянието на столицата точно сега. Президентът Доналд Тръмп, както почти всеки поне в лични разговори признава, е некомпетентен да изпълнява най-основните си задължения и стана за посмешище в глобален план.
Администрацията на Тръмп открито е купена от чужди правителства чрез неговата международна мрежа от хотели и курорти, включително този, разположен директно между Белия дом и Капитолия, където финансиран от Саудитска Арабия лобист нае 500 стаи в месеца след изборите през 2016 г. Неговата политическа партия, която все още контролира Сената и все повече доминира в съдебната система, няма интерес да го държи отговорен за това. И разбира се, има малко питане за намесата на Русия в изборите през 2016 г.; както потвърди ограничената информация, станала известна досега от доклада на специалния прокурор Робърт Мълър, Тръмп и републиканците най-малкото са пасивни и желаещи да се възползват от усилията на чужда сила да повлияе на изборите.
Но Тръмп е само симптом, най-крещящият и карикатурен пример за това как влиянието отвън във Вашингтон се е превърнало в рутинна практика през миналото поколение. От всеобхватното влияние на Обединените арабски емирства и други монархии в Персийския залив върху мозъчните тръстове и медийните организации до почти цялото американско правителство, което се прекланя пред американо-израелската комисия по публичните въпроси, до топлите отношения на Китай с търговската камара и с ръководителите на някои най-мощните американски компании за извличане на чуждестранни пари чрез индустриите за недвижими имоти в най-големите и богати градове на страната - правителството на САЩ се продава.
Разбира се, не са само или дори предимно чуждестранните пари, които управляват Вашингтон. Мощните корпоративни интереси като цяло почти изцяло изтласкаха демократичната отчетност в столицата, включително основните американски индустрии като финанси, застраховане, енергетика и технологии. От друга страна, има ли нещо такова като базираната в САЩ индустрия? Повечето от най-големите компании са мултинационални, със седалище в големите градове по света и ръководители, чието зашеметяващо богатство означава, че те имат повече общуване с техните международни партньори, отколкото с повечето американци.
Пълното дерегулиране на финансирането на кампаниите и последващата легализация на корупцията във Вашингтон, в мащаб, нечуван в други развити страни, доведоха до столица, където разграничението между чуждестранни и местни интереси е все по-трудно да се анализира. С други думи, американското правителство не съществува, за да служи на интересите на американците чрез външната или вътрешната си политика; по-скоро съществува, за да се запазят интересите на глобализираната олигархия.
Налице е очевиден контрааргумент за всичко това: Съединените щати все така харчат повече за отбрана, отколкото следващите седем държави заедно, и все още управляват мрежа от стотици военни бази, разпространени в почти половината от страните на Земята. Никоя друга страна не може да се конкурира със САЩ в способността си да проектира военна сила. И никоя друга страна не е толкова богата или сече глобалната резервна валута или притежава толкова мека сила.
В същото време съсредоточаването изцяло върху американската империя отгоре надолу може да обърка причинно-следствената връзка. Помислете например за свалянето на Мохамед Морси, лидерът на Египет след Арабската пролет, в преврата през 2013 година. В мемоарите на бившия съветник на Белия дом Бен Роудс описва администрацията на президента Барак Обама не като движеща сила зад този преврат, а като пасивен получател на безмилостния натиск от страна на своите саудитски и емиратски съюзници, които проведоха информационна кампания срещу американския посланик, докато заговорничиха с египетската армия.
Роудс пише, че лично е получил снимка в електронната си поща, на която е изобразен посланикът на САЩ като съучастник на Мюсюлманското братство. Подател е Юсеф ал-Отаиба, вездесъщия, словоохотлив, изключително добре свързан посланик на емирствата във Вашингтон. Когато Роудс и Обама бяха подложени на натиск от Вашингтонския институт, те установиха, че техният дневен ред за Близкия изток многократно е изместван от чуждестранни съюзници - същите правителства, които лобираха с различен успех, за военни операции на САЩ от Сирия до Йемен. Американската мощ, колкото и силна да е, не означава нищо, ако се използва за целите на равещите най-високи залагяния.
Ами ако американската империя се разпадне по шевовете? Добро избавление, биха казали мнозина. Хегемонията на САЩ е катастрофа, разпространение на война и експлоатация по целия свят и отравяне на климата безвъзвратно. И това е вярно: както отбелязва Азимов, империите са склонни да падат, защото преживяват твърде дълго, развалят елитите си и създават предпоставки за собствената си смърт. Но това, което виждаме, не е нито обмислено, отговорно оттегляне от империята, за да се инвестира в спешни нужди у дома, нито пък бунт срещу империята от окаяния свят. Напротив, това е изчерпан, упадъчен срив, който може да се разпознае от всеки ученик от Рим или Константинопол. Америка е болният човек на XXI век и всеки, който е наблюдавал своя президент, да се движи непохватно по събития на вглъбени, състрадателни световни лидери, го знае, заключва авторът.
