Таксата от 300 денара (5,50 долара) за Музея на македонската борба покрива не само входа, но и услугата задължителен екскурзовод. За 90 минути посетителите нямат никакъв друг избор освен да бъдат съпровождани през диорами от чужди войници, нападащи македонски селяни или през восъчни фигури в реален размер на македонски бунтовници, кроящи освобождението на страната от Османската империя.
Мисията на музея не е толкова педагогическа, колкото патриотична и екскурзоводите са на лице, за да е сигурно, че македонската история на показ е правилно интерпретирана. Младият мъж, който води група японски туристи ги спря пред диорама, показваща обявяването на Крушевската република. Той заяви, че краткотрайно оцелялата държава е предшественика на модерна Македония. „Това е първата република на Балканския полуостров“, похвали се гидът, преди да поведе групата си в стаята за Балканските войни от 1912-1913 г.
Музеят е в основата на проект „Скопие 2014“ – струващо 730 милиона долара строително развихряне, което целеше да измени естетиката на столицата и най-накрая да даде на Македония силно национално чувство. Бившият министър-председател Никола Груевски, който започна проекта предвиждаше да трансформира Скопие от безличен град от бивша Югославия в град на кичозните неокласически паметници на македонската слава.
Но ако „Скопие 2014“ имаше за цел да събере страната, то това стана по начин, който Груевски не жела. Вместо да получат вдъхновение от проектите, все повече македонци ги разглеждат като израз на високомерие.
Музеят на македонската борба за държавност и самостоятелност, на ВМРО и на жертвите от комунистическия режим, да използваме пълното му име, не е единственият проект от „Скопие 2014“, който оставя малко за въображението на посетителите си. Центърът на града е покрит със скъпи произведения на изкуството, които са на границата между кича и пропагандата. Статуята, която е позната официално като „Конния герой“ но се смята, че е на Александър Велики, се извисява на 22 метра върху постамент, обиколен от лъвове, докато Вагнеровият „Полет на валкириите“ свири наблизо. Цялата структура струва повече от 9 милиона долара. От другата страна на река Вардар стои бронзова 29-метрова статуя на баща му Филип Македонски, древен цар войн, която е дошла със същата касова бележка.
В момента се строи паметник на Майка Тереза, етническа албанка, родена в Скопие, нов археологически музей, който трябва да подкрепи македонските твърдения за македонската връзка със западната античност. Дори и по-прозаичните сгради на града са получили основен ремонт – централата на Македонската агенция за водите и канализацията е получила неокласически купол, струващ 22 милиона.
От самото си начало „Скопие 2014“ е критикувано от много македонци като скъпоструващ и непохватен опит да се изфабрикува национална идентичност. Но проектът в последно време е центърът на протести, наречени „Шарената революция“, които разлюляха македонската столица.
За последните девет седмици няколко хиляди протестиращи се срещат всяка вечер, за да маршируват през улиците към парламента на страната, спирайки по пътя си, за да замерят сградите с ярка боя, използвайки балони и водни пистолети. Площадът, на който се намира статуята на Александър Велики, е станал основна цел: протестиращите са направили шарена бъркотия на „Порта Македония“, осмивана триумфална арка, направена от бетон, но боядисана така, че да прилича на варовик. Някои от вандалите са добавили и послания: „Не съм плащал данъци за това“, „Обичам Македония“ и „Оцветявам и искам справедливост“.
Протестите са най-вече около обвиненията в корупция. За мнозина строеното по „Скопие 2014“ е станало символ на десетте години власт на Груевски, маркирани с разточителни разходи и липсата на прозрачност. Но гневът, насочен към новите сгради в града, също така дава сигнал защо опитите да се преправи драстично обликът на младата държава са обречени на провал.
Съвременна Македония, която е станала държава призната от ООН, едва през 1993 г. се бори за своята идентичност от люлката си, най-вече поради своето объркано минало. Територията на модерна Македония е част от Османската империя за почти 500 години преди Първата Балканска война през 1992 г. Дотогава повечето етнографи класифицират населението ѝ като етническо българско. Езиците са почти същите и въпросът дали македонският език е отделен език или български диалект остава политически зареден. В следващите десетилетия областта е заета от Сърбия, след това от България, преди да се присъедини към кралство Югославия, под чиято власт е наложена политика на „сърбизация“. Едва когато Македония става част от Социалистическа федеративна Югославия, в края на Втората световна война, югославските власти започват да извеждат отделна македонска идентичност и областен език.
През 1991 г. Македония се появява като нова държава от разпада на Югославия и започва да се налага на световната сцена – но с малко помощ от своите съседи. Съвременна България отрича съществуването на отделен македонски език, Сърбия не признава съществуването на отделна Македонска православна църква. Присъства и продължаващия и днес спор с Гърция, който продължава да блокира приема на страната към международни организации като НАТО и ЕС, заради името ѝ. Гърция, която има свой Музей на македонската борба в Солун, твърди, че името Македония вече принадлежи на северната гръцка провинция и че името е знак на амбицията на държавата да иска територии отвъд границите си. Македония е приета в ООН под името „Бивша Югославска Република Македония“ и трябваше да измени и националния си флаг, и конституцията си в отговор на гръцкия натиск.
Според Тамара Каусидис, редактор на Balkan Investigative Reporting Network (BIRN) – Македония , която следеше увеличаващата се цена на „Скопие 2014“, върху страната се е стоварила криза на идентичността. Властите предпочитат да дадат ударение на македонската роля в западната античност, което те виждат като основен компонент в съперничеството с Гърция, докато много македонци смятат, че наследството им е в славянско-византийската история от девети век, която създава светци като Кирил и Методий, а не завладели света конници.
От тук са и опитите чрез „Скопие 2014“ да се създаде горда древна история, свързана с основаването на западната цивилизация. Груевски направи изграждането на нацията свой приоритет при встъпването си на власт през 2006 г. В допълнение на псевдокласическото изменяне на столицата, той искаше да изведе и държавните претенции към наследството на Александър Велики, който македонските националисти виждат като своя историческа личност, за смайване на съседна Гърция, която също има своите претенции към него. При поемането на властта Груевски преименува основното летище на страната в „Международно летище Александър Велики“, покани наследниците на Александър Велики да посетят Скопие през 2008 г, а през 2009 г. преименува най-големия стадион в страната на „Филип Македонски“.
Връзката на страната с Александър Велики е сложна. „Преди идването на Груевски на власт, древният цар никога не е бил историческа фигура, свързана с историята на Македония“, заяви журналистът ветеран Борян Йовановски. Усилията на Груевски не са направили много, за да изменят начина, по който македонците се чувстват за мъжа, който трябва да бъде националния им герой. Според проучване, проведено през 2013 г. от базирания в Скрие Институт за социални и хуманитарни науки за това как „Скопие 2014“ оформя националната идентичност, се разкри, че едва по-малко от десет процента от хората виждат в Александър Велики най-важната историческа фигура на страната, а и не се чувстват привързани към античната епоха, която той представлява. Проучването разкри, че дори и няколко години след началото на проекта, 32% от респондентите все още чувстват културна малоценност и са объркани за идентичността си.
Опитът на Груевски да създаде чувство на "македонство" очевидно пренебрегва големи части от населението. В Музея на македонската борба например не се споменава за етническите албанци в страната, които съставят между 25 и 30% от населението ѝ. В останалата част от „Скопие 2014“ също, с изключението на Майка Тереза, има съвсем малко структури, признаващи албанското наследство в страната. Въпросът за това как албанците пасват в Македония е тежък: страната едва избегна гражданска война през 2001 г., когато етническите албанци взеха оръжие и поискаха допълнителни права, включително и използването на албанския език като държавен.
Но протестиращите в Шарената революция са ядосани не само на нескопосаните опити да се изгради национална идентичност. Груевски бе на власт от 2006 г. до януари 2016 г. , когато отстъпи властта, след като бе обвинен, че лично е наредил подслушването на 20 хил. телефонни номера, включително и на свои близки сътрудници. Съдържанието на телефонните разговори бяха обнародвани от водещия опозиционен Социалдемократически съюз на Македония, който обвини Груевски и съюзниците му, че са извършвали изборни измами, че са се опитвали да покрият полицейски убийства и че са желали да поемат контрол над съдебната власт. Миналата година разследване на Европейската комисия разкри, че Груевски е злоупотребявал с националната служба за сигурност , водена по време на управлението му от неговия братовчед Сашо Миялков, „за да контролира висши представители на публичната администрация, прокурори, съдии и политически опоненти“.
След като 40 хил. души протестираха през май 2015 г. разгръщайки лагер пред сградата на правителството, Груевски отстъпи и специален прокурор бе назначен да разследва обвиненията, съдържащи се в прихванатите разговори. Но когато президентът на Македония Георге Иванов обяви миналия месец, че дава амнистия на тези под разследване – 56 души, включително Груевски и опозиционния водач Зоран Заев, който разкри подслушванията, протестите бяха подновени. И любимия проект на Груевски стана мишена на тези протести.
Това, което бе грандиозен символ на желанието на страната да се присъедини към Запада се превърна в символ на разточителство. Когато „Скопие 2014“ бе обявен през 2010 г. правителството обяви, че проектът ще струва около 80 милиона евро. До момента той струва 640 милиона евро и цената му продължава да се увеличава, защото и строителството продължава според изчисленията на Balkan Investigative Reporting Network (BIRN) – Македония. Според Каусидис цената на проекта може да надхвърли и един милиард евро преди да бъде приключен. Това представлява около 96 милиона годишно или 3% от годишния национален бюджет – дял, подобен на този, който министерството на здравеопазването получава.
„Целият процес е символ на управлението на Груевски“, заяви Каусидис. „Липсва прозрачност при търговете, а строежът често започва без предварително уведомление“, добави тя.
Гласът на бившия министър-председател може да се чуе в голяма част от записаните разговори относно „Скопие 2014“, в които той предлага идеи за статуи, препоръчва да бъдат изградени фонтани, подобни на тези в Рим и спорове как точно да бъдат тапицирани новите двуетажни автобуси в града, подобни на тези в Лондон.
Груевски защитава своите творения. В книгата, честваща откриването на Музея на македонската борба през 2012 г. той написа: „Опозицията, част от медиите и някои експерти показаха голяма съпротива на целия проект „Скопие 2014“, дори и когато проектът бе в подготовката си. Много спекулации бяха създадени и много неистинска информация, присмех, манипулация и лъжи бяха излъчени“.
Протестиращите в Шарената революция обаче остават неубедени. Протестите продължават и изглежда, че най-накрая постигат някакъв успех. Под тежък международен натиск македонският президент Георге Иванов частично оттегли решението си да даде амнистия, оттегляйки я от 22 от 56-те които са разследвани. После той напълно оттегли решението си да даде 56 амнистии, макар и да продължи да твърди, че те са щели да изградят национално помирение. Протестиращите решиха да продължат с исканията си, докато не бъдат изпълнени, включително и формирането на преходно правителство, което да изведе страната по пътя на всепризнати избори и с падането на обвиненията към десетките арестувани за вандализъм демонстранти.
Но дори и протестите да продължават, продължават и строежите, както и противоречията около тях. Миналият месец, жителите на центъра на Скопие се събудиха с две нови статуи – този път на албанските герои, дълго обещавани да бъдат част от „Скопие 2014“, мистериозно издигнати за една нощ. Местните власти отричат да имат общо с това.
Foreign Policy
