В Германия постигнаха споразумение за голяма реформа на правилата на страната за държавния дълг, която ще позволи рязко увеличаване на разходите за отбрана и сигурност, както и 500 млрд. евро инвестиции в инфраструктура през идните 12 години. Това съобщи Фридрих Мерц, който е най-вероятният следващ канцлер на Германия, който също така е и лидер на консервативния блок ХДС/ХСС, предаде Ройтерс.
Разходи без спирачка
Консерваторите на Мерц и Германската социалдемократическа партия (ГСДП), евентуални коалиционни партньори в следващото правителство, са се споразумели със "Зелените" да изключат от заложената в конституцията "дългова спирачка" разходи над 1 процент от брутния вътрешен (БВП) за отбрана и сигурност в по-широк смисъл, включително гражданска защита, разузнаване и "помощ за страни в процес на незаконно нападение".
Още: Танкове на кредит: Бундесверът има нужда от хора и пари
Постигнатото споразумение проправя път отиващият си парламент да одобри съответните законодателни промени идната седмица. ХДС/ХСС и ГСДП заедно със "Зелените" имат необходимото парламентарно мнозинство от две трети, за да бъдат приети конституционните промени. Мерц обоснова необходимостта от реформата с неотдавнашните политически сътресения в отношенията със САЩ при новата администрация на президента Доналд Тръмп и предупреди, че враждебността на Русия и ненадежността на Вашингтон могат да оставят Европа изложена на риск.
"Това е ясно послание към нашите партньори...но и към враговете на нашата свобода: Ние сме способни да се защитим", заяви Мерц на пресконференция. "Германия се завръща. Германия прави значителен принос за защитата на свободата и мира в Европа", допълни той.
Конституционният съд на Германия обаче трябва да се произнесе дали отиващият си парламент може да приеме толкова съществени мерки и дали депутатите имат достатъчно време, за да ги обмислят внимателно. Решението се очаква преди вота, който е планиран за вторник, 18 март.
Още: БНБ съобщи колко е външният дълг на България
Мерц иска да подсигури средствата преди конституирането на новия парламент на 25 март, в който промените има опасност да бъдат бъдат блокирани заради по-големия брой представители на крайнодесните и крайнолевите сили.
Споразумението, постигнато със "Зелените", включва отделяне на 100 млрд. евро за фонда за климатични и икономически промени от 500-те млрд. евро, предвидени за инфраструктура, каза лидерът на консерваторите.
Реформите ще отменят правилата за дълга, наложени след световната финансова криза от 2008 г., които обаче впоследствие са критикувани от мнозина като остарели и поставящи Германия във "фискална усмирителна риза".
